Ервин Шрьодингер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ервин Шрьодингер
Schrodinger.jpg
Роден 12 август 1887
Виена, Австрия
Починал 4 януари 1961
Виена, Австрия
Националност австриец
Професия физик
Алма матер Виенски университет
Известни студенти Лайнъс Полинг Nobel prize medal.svg Nobel prize medal.svg
Известен с Уравнение на Шрьодингер,
Котка на Шрьодингер
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1933)
Ервин Шрьодингер в Общомедия

Ервин Рудолф Йозеф Александър Шрьодингер (на немски: Erwin Rudolf Josef Alexander Schrödinger) е австрийски физик теоретик, един от създателите на квантовата механика, съществено допринесъл за нейното развитие, по-специално с формулирането на вълновите уравнения (стационарно и зависещо от времето уравнение на Шрьодингер), за което е удостоен с Нобелова награда за физика през 1933 г., поделена с Пол Дирак. Той предлага оригинално обяснение на физическия смисъл на вълновата функция и подлага на критика общоприетата кпенхагенска интерпретация на квантовата механика.

Става професор в едни от най-реномираните университети в света, както и член на академиите на науките на много страни. Известен е още с мисловния експеримент, известен като котка на Шрьодингер. Публикува множество статии в областта на физиката: статистическа амеханика и термодинамика, теория на цветовете, електродинамика, обща теория на относителността и космология. Прави няколко опита за създаване на единна теория на полето. Увлича се по античната философия - предимно китайска, индийска и гръцка, както и по въпросите на етиката и религията.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Шрьодингер е роден във Виена, Австрия през 1887 година. Той е единственото дете в обезпечено и високо-културно семейство. Майка му, Георгина Емилия Бренда, е дъщеря на химика Александър Бауър и е от смесен австрийско-английски произход. Баба му по майчина линия е англичанка. Научава немски и английски език като родни, защото и двата се говорят равностойно в семейството му. Баща му, Рудолф Шрьодингер е преуспял собственик на фабрика, който се интересува от наука.

Обстановката в дома му с висикообразовани родители способства за развитието на много и разнообразни интереси в младия Ервин. До единадесет годишна възраст той получава домашно образование, а през 1898 година започва да посещава Академичната гимназия (Öffentliches Academisches Gymnasium), където изучава предимно хуманитарни предмети. Учението му се отдава лесно и той посвещава свободното си време на четене и изучаване на чужди езици. След нейното завършване, между 1906 и 1910 година учи във Виенския университет и се занимава с експериментална работа.[1] Особено му е интересна термодинамиката с вероятностната интерпретация, дадена от Болцман. За докторската си дисертация Ервин Шрьодингер избира темата „Електрическа проводимост на повърхността на изолатори във влажен въздух“. През 1911 г. той става асистент на Екснер. По това време е силно повлиян от Артур Шопенхауер[2] и проявява дълбок интерес към философията, теорията на цветовете и източните религии. През 1914 година става доцент. Първите му публикации датират от 1910 година на различни теми свързани с диелектриците, кинетичната теория на магнетизма, атмосферното електричество, интерференцията и други.

Първата световна война[редактиране | edit source]

Младият Шрьодингер

През 1914 г. след преподаванена определени курсове и публикуване на научни статии Ервин Шрьодингер се хабилитира. Първата световна война отлага с няколко години неговата активна преподавателска дейност. Между 1914 и 1918 г. той е призован в армията и участва в австрийската артилерия на сравнително спокоен участък на югозападния фронт. През 1917 година е назначен като преподавател по метеорология в офицерското училище във Винер-Нойщадт. Това му дава възможност да чете специална литература и да работи над научни проблеми, дори успява да се запознае с теорията на относителността на Айнщайн.

През ноември 1918 година се завръща във Виена. Тежкото икономическо състояние на страната, ниските заплати и банкрутът на семейното предприятие го принуждават да търси работа в чужбина. Той получава предложение през 1919 година да заеме поста ръководител на катедра по теоретична физика в Йенския университет, където се задържа само четири месеца. На 6 април 1920 г. се жени за Анемари Бертел, а през 1921 година се мести в университета в Щутгарт и става професор в местния Висш технически университет. Но и на тази позиция се задържа само един семестър, защото получава по-добро предложение и се мести в Бреслау, където обаче чете лекции само през летния семестър, след което оглавява катедрата по теортична физика на Цюрихския университет.

Преди Нобеловата награда[редактиране | edit source]

Шрьодингер се премества в Цюрих през лятото на 1921 година. Животът тук е по-стабилен в материално отношение, близките планини предоставят на учения, който обича катерене и ски, удобни възможности за отдих и общуване с известни колеги и научно сътрудничество. Ппрез 1921-1922 г. му откриват тежко заболяване; Шрьодингер е бил диагностициран с белодробна туберкулоза, така че девет месеца той трябва да прекара в курортния град Ароза в Швейцарските Алпи. В творческо отношение цюрихските години са най-ползотворни за Шрьодингер, докато лежи в санаториум, той открива своето вълново уравнение и пише своя класически труд за вълновата механика.[3] През 1926 година публикува статията „Quantisierung als Eigenwertproblem“ в Annalen der Physik, която се занимава с проблемите на вълновата механика. В нея той извлича прочутото уравнение за независими от времето системи, което сега носи името уравнение на Шрьодингер и доказва, че е валидно за атоми като този на водорода. Статията буквално прави революция в квантовата механика и се разглежда като едно от най-големите достижения на физиката и химията на 20-ти век. Той публикува втора статия на същата тема само 4 седмици по-късно.

През 1927 година, той наследява позицията на Макс Планк в университета Фридрих Вилхелм в Берлин.

Нобеловата награда и след нея[редактиране | edit source]

Ервин Шрьодингер през 1933 година

През 1933 година той решава , че не може да живее в страна, в която се преследват евреите, и то като национална политика. Главата на катедрата по физика в Оксфордски университет посещава Германия през пролетта на 1933 г. за да се опита да уреди позиции за някои млади физици от еврейски произход в Англия. С учудване той научава, че самият Ервин желае да напусне Германия. Последният моли като асистент да му бъде назначен Артур Марх. Причината за това е, че по това време Шрьодингер е влюбен в жената на Марх, Хилде. Макар да е женен по това време, и той, и жена му имат любовници и не го крият един от друг. Много от учените, които напускат Германия, прекарват лятото е италианската провинция Болзано. Именно тук Хилде забременява от Ервин.

На 4 ноември 1933 година жена му и Хилде пристигат в Оксфорд. Малко след това Ервин Шрьодингер разбира, че е спечелил Нобеловата награда за физика за работата си по вълновото уравнение и вълновата механика по принцип.

През 1934 година е поканен да преподава в университета в Принстън и дори му се предлага постоянно място. Но в крайна сметка отказва. Една от възможните причини е, че не се гледа с добро око на неговото двуженство и съвместното отглеждане на детето му от жена му и любовницата му. Това не се примема много добре и в Оксфорд, но въпреки това неговата дъщеря се ражда там на 30 май 1934 година.[4] Той се опитва да вземе позиция в университета в Единбург, но визата му се забавя и като резултат през 1936 година той започва работа в университета в Грац. По същото това време той е в непрекъсната кореспонденция със своя добър приятел Алберт Айнщайн и предлага мисловния експеримент котка на Шрьодингер

Късни години[редактиране | edit source]

Бюст на Шрьодингер в университета във Виена

През 1939 г. по покана на министър-председателя на Ирландия Шрьодингер възглавява специално създадения за него институт в Дъблин, където работи в областта на гравитацията, теорията на мезоните, термодинамиката, нелинейната електродинамика и прави опити да създаде единна теория на полето. Той е не само велик физик-теоретик, но и човек с необикновено и оригинално мислене. Владее шест езика, чете в оригинал древните философи, интересува се от изкуство. През 1944 година написва оригиналното изследване „Какво е животът от гледна точка на физиката?“ През 1948 година чете лекции в Лондон по гръцка философия, които залягат в основата на книгата му „Природата и гърците“, излязла от печат през 1954 година. През 1949 година излиза и сборник с негова поезия. Той остава в Дъблин до пенсионирането си през 1955 година. През 1956 година се завръща във Виена, където умира на 4 януари 1961 година, на 73 години, от туберкулоза. Неговата вдовица умира на 3 октомври 1965 година.

Основни произведения[редактиране | edit source]

На немски:

  • Abhandlungen zur Wellenmechanik (1927)
  • Vier vorlesungen über wellenmechanik (1928)
  • Zwei Vorträge zur Kritik der naturwissenschaftlichen Erkenntnis (1932)

На английски:

  • Space-Time Structure (1950)

На руски:

  • «Что такое жизнь с точки зрения физики»? (1946)
  • «Разум и материя» (1959)

Библиография[редактиране | edit source]

Шрьодингер на банкнота от 1000 шилинга
  • Nature and the Greeks and Science and Humanism Cambridge University Press (1996) ISBN 0-521-57550-8.
  • The interpretation of Quantum Mechanics Ox Bow Press (1995) ISBN 1-881987-09-4.
  • Statistical Thermodynamics Dover Publications (1989) ISBN 0-486-66101-6.
  • Collected papers Friedr. Vieweg & Sohn (1984) ISBN 3-7001-0573-8.
  • My View of the World Ox Bow Press (1983) ISBN 0-918024-30-7.
  • Expanding Universes Cambridge University Press (1956).
  • Space-Time Structure Cambridge University Press (1950) ISBN 0-521-31520-4.
  • What is Life? Macmillan (1946).
  • What is Life? & Mind and Matter Cambridge University Press (1974) ISBN 0-521-09397-X.
  • A Life of Erwin Schrödinger, Walter J. Moore, Cambridge University Press, Canto Edition (2003) ISBN 0-521-46934-1.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Karl Grandin, ed.. Erwin Schrödinger Biography. // Les Prix Nobel. The Nobel Foundation, 1933. Посетен на 2008-07-29.
  2. A Life of Erwin Schrödinger, Chapter 4
  3. ''Schrödinger'' by Walter J. Moore: Christmas at Arosa. Books.google.co.uk, 1926-01-09. ISBN 9780521437677. Посетен на 2010-03-13.
  4. Schrödinger: Life and Thought by Walter John Moore, Cambridge University Press 1992 ISBN 0-521-43767-9, discusses Schrödinger's unconventional relationships, including his affair with Hildegunde March, in chapters seven and eight, "Berlin" and "Exile in Oxford".