Ханес Алфвен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ханес Алфвен
YoungAlfven.jpg
Роден 3 декември 1908
Норшьопинг, Швеция
Починал 26 септември 1995
Юршхолм, Швеция
Националност Швеция
Професия физик
Известен с работата си в областта на теорията на магнетохидродинамиката
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1970)
Nobel prize medal.svg

Ханес Улоф Йоста Алфвѐн (на шведски Hannes Olof Gösta Alfvén) е шведски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1970 година, за основополагащите му работи в теорията на магнетохидродинамиката. Има многобройни приноси в областта на физиката на плазмата, включително върху полярните сияния, свойствата на поясите на Ван Ален, земната магнетосфера, динамика на плазмата в Млечния път и др.

Защитава докторска дисертация на тема „Изследване на ултра-къси електромагнитни вълни“, защитена през 1934 в Университета в Упсала. През 1940 става професор по електродинамика в Кралския технологичен институт в Стокхолм. От 1963 е професор по физика на плазмата. Междувременно, в периода 1954-1955 е гост-професор в Университета на Мериленд - Колидж парк. През 1967 се прехвърля в САЩ, където работи в Калифорнийския университет в Сан Диего и Южния Калифорнийски университет.

Теоретичната му разработка за природата на полярните сияния, като подравнени по земното магнитно поле електрични токове, базирана на по-ранна работа на Кристиан Биркеланд, е потвърдена след спътникови наблюдения, открили токове на Биркеланд.

На него са кръстени и вълните на Алфвен - нискочестотни трептения на плазма. Голяма част от неговите теории са магнетосферите на планетите от Слънчевата система са потвърдени в края на 80-те години на ХХ. век, чрез практически измервания на магнитните полета на различни планети и спътници.

Външни препратки[редактиране | edit source]