Хейке Камерлинг Онес
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Хейке Камерлинг Онес | |
| Хейке Камерлинг Онес | |
| Роден | 21 септември 1853 Гронинген, Нидерландия |
|---|---|
| Починал: | 21 февруари 1926 Лайден, Нидерландия |
| Професия | физик |
| Работил в | Университета в Лайден |
| Алма матер | Хайделбергски университет, Грьонингенски университет |
| Научен ръководител | Роберт Бунзен, Густав Кирхоф |
| Известни студенти | Питер Зееман |
| Награди | |
Хейке Камерлинг Онес (на нидерландски: Heike Kamerlingh Onnes) е нидерландски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1913 година. Най-значимото си откритие прави през 1911 когато открива, че при свръхниски температури в някои метали електрическото съпротивление изчезва почти напълно. Това поведение на металите по-късно е известно като свръхпроводимост. През 1882 става професор в университета в Лайден, а през 1894 година създава криогенна лаборатория в същия град. През 1908 успява за първи път да получи течен хелий и да достигне температура от 0.9К.
През 1887 се жени за Елизабет Билефелд. Има един син.
Външни препратки [редактиране]
- Biography. // Nobelprize.org. Посетен на 2008-06-13.
|
||||||||||||||||||||