Хейке Камерлинг Онес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хейке Камерлинг Онес
нидерландски физик

Роден
Починал
Научна дейност
Област Физика
Образование Хайделбергски университет, Грьонингенски университет
Учил при Роберт Бунзен, Густав Кирхоф
Работил в Университета в Лайден
Видни студенти Питер Зееман Nobel prize medal.svg
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1913)
Хейке Камерлинг Онес в Общомедия
Nobel prize medal.svg

Хейке Камерлинг Онес (на нидерландски: Heike Kamerlingh Onnes) е нидерландски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1913 година. Най-значимото си откритие прави през 1911 когато открива, че при свръхниски температури в някои метали електрическото съпротивление изчезва почти напълно. Това поведение на металите по-късно е известно като свръхпроводимост. През 1882 става професор в университета в Лайден, а през 1894 година създава криогенна лаборатория в същия град. През 1908 успява за първи път да получи течен хелий и да достигне температура от 0.9К.

През 1887 се жени за Елизабет Билефелд. Има един син.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Biography. // Nobelprize.org. Посетен на 2008-06-13.