Хейке Камерлинг Онес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хейке Камерлинг Онес
Kamerlingh portret.jpg
Роден 21 септември 1853
Гронинген, Нидерландия
Починал 21 февруари 1926
Лайден, Нидерландия
Професия физик
Работил в Университета в Лайден
Алма матер Хайделбергски университет, Грьонингенски университет
Научен ръководител Роберт Бунзен, Густав Кирхоф
Известни студенти Питер Зееман Nobel prize medal.svg
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1913)
Nobel prize medal.svg

Хейке Камерлинг Онес (на нидерландски: Heike Kamerlingh Onnes) е нидерландски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1913 година. Най-значимото си откритие прави през 1911 когато открива, че при свръхниски температури в някои метали електрическото съпротивление изчезва почти напълно. Това поведение на металите по-късно е известно като свръхпроводимост. През 1882 става професор в университета в Лайден, а през 1894 година създава криогенна лаборатория в същия град. През 1908 успява за първи път да получи течен хелий и да достигне температура от 0.9К.

През 1887 се жени за Елизабет Билефелд. Има един син.

Външни препратки[редактиране | edit source]

  • Biography. // Nobelprize.org. Посетен на 2008-06-13.