Гулиелмо Маркони

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Маркиз Гулиелмо Маркони
Marconi.jpg
Роден 25 април 1874
Болоня, Италия
Починал 20 юли 1937
Рим, Италия
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1909)
Маркиз Гулиелмо Маркони в Общомедия
Nobel prize medal.svg

Маркиз Гулиелмо Маркони (на италиански език Guglielmo Marchese Marconi) е италиански физик и изобретател с голям принос в областта на радиотехниката, основател на Радио Ватикана.

Биография[редактиране | edit source]

Роден e на 25 април 1874 г. в Болоня. Учи в техническо училище в Ливорно. Основни понятия за електромагнитните вълни получава от италианския физик Аугусто Риги, без да има систематично образование.

През 1895 г. Маркони започва експерименти за безжично предаване на сигнали и работи по този проблем през целия си живот. Той добавя морзов телеграфен ключ към предавателната част на осцилатор на Херц, заземява осцилатора, а другия извод свързва високо над земята с плочаq с което създава първообраз на антената. Успява да предаде сигнал на 2,5 km.

През 1896 г. Маркони заминава за Великобритания, където продължава опитите си. С увеличаване размера на антената през 1897 година реализира предаване и приемане на сигнал на 14,5 километра. След този успех в осъществената радиовръзка регистрира „Безжична телеграфна и сигнална компания“, като получава патент за принципа на действие на електрическа връзка без проводник. Като използва групова антена, осъществява връзка с Франция през протока Ламанш на разстояние 45 километра.

През 1900 г. Маркони прилага разработката на Карл Фердинанд Браун за нов тип предавател, подобрява качествата на приемника и на следващата година осъществява радиовръзка през Атлантическия океан на разстояние около 3 400 километра. За този експеримент предавателят е монтиран в Корнуол, Англия, а приемникът в Сейнт Джонс, Нюфаундланд. През 1901 г. Маркони построява радиостанция във Уелфлиит, Масачузетс, откъдето през 1903 г. е предадено известното радиосъобщение между президента на САЩ и краля на Англия.

По-късно Маркони патентова:

  • насочена антена (1905 г.),
  • сихронизирана искрова система за генериране на радиовълни (1912 г.),
  • рамкова антена (1913 г.) и др.

През 1905 г. Маркони открива първата трансатлантическа радиосвързочна служба.

През 1921 година Маркони започва изследвания в областта на късовълновата телеграфия и през 1927 г. компанията му създава международна мрежа от търговски късовълнови телеграфни линии.

По време на Първата световна война Маркони работи за радиослужбите на Италия.

Маркони умира в Рим на 20 юли 1937 г. В негова чест всички радиостанции в света преустановяват предаванията си за 2 минути.

Нобелов лауреат[редактиране | edit source]

През 1909 г. Маркони и германският физик Карл Фердинанд Браун получават Нобелова награда за физика с обосновката "за техния принос в развитието на безжичната телеграфия".

Политическа дейност и признание[редактиране | edit source]

През 1923 г. Маркони става член на фашистката партия на Мусолини и е издигнат за председател на Италианската академия на науките, както и за член на Фашисткия висш съвет. През 1929 г. крал Виктор Емануил III го удостоява с титлата маркиз.

Семейство[редактиране | edit source]

През 1905 г. Маркони се жени за дъщеря на ирландския барон О'Браън, от която има 3 дъщери и син. По-късно се развежда. Маркони сключва втори брак през 1927 г., от който има дъщеря.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за