Карл Мюлер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карл Мюлер
Karl Alexander Mueller.jpg
Роден 20 април 1927
Базел, Швейцария
Националност швейцарец
Професия физик
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1987)
Карл Мюлер в Общомедия
Nobel prize medal.svg

Карл Мюлер е швейцарски физик, носител на Нобеловата награда по физика за 1987, за откриването на свръхпроводимост при керамичните материали.

Биография[редактиране | edit source]

Малко след раждането на Мюлер, семейството се премества в Залцбург, където баща му учи музика. След смъртта на майка му, през 1928, той е изпратен да учи в Евангелски колеж в Шиър, източна Швейцария. Там, през 1945, завършва средното си образование. През Втората световна война следва физика в неутрална държава, което оказва силно влияние върху кариерата му. Следва физика в Швейцарския федерален технологичен институт (ETH-Zürich), където слуша лекциите на Волфганг Паули, след което се и дипломира. Защитата докторска дисертация през 1957.

Научна кариера[редактиране | edit source]

Дипломната му работа в ETH-Zürich е върху ефекта на Хол в сив калай.

Посвещава 15 години от работата си в IBM (1963-1985) на SrTiO3 и подобните перовскити. Изследва фотохроматичните им свойства на перовскитите, примесени с йони на преходни елементи, техните химични съединения, фероелектрични свойства, както и термодинамиката на техните фазови преходи.

Свръхпроводимост при високи температури[редактиране | edit source]

В началото на 80-те години, при Мюлер постъпва на работа Йохан Беднорц, с когото търсят свръхпроводими при високи температури. Двамата учени изследват оксидите на различни елементи, за които имало индикации ще могат да проявят свойства на свръхпроводници. През 1986, Мюлер и Беднорц наблюдават свръхпроводимост в барий-лантан-меден оксид на температура от 35°K, което е значително повече от последната най-висока температура на свръхпроводимост - 23°K, постигната през 1973. Към края на годината, Пол Чу от Хюстънския университет потвърждава резултатите им, като постига температура от 93°K.

През 1987 те получават Нобелова награда за физика, което е най-краткият интервал между откритие и Нобелова награда за него.

Външни препратки[редактиране | edit source]