Карл Мюлер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за швейцарския физик. За немския филолог и историк вижте Карл Мюлер (филолог).

Карл Мюлер
швейцарски физик

Роден
20 април 1927 г. (88 г.)
Националност швейцарец
Научна дейност
Област Физика
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1987)
Карл Мюлер в Общомедия
Nobel prize medal.svg

Карл Мюлер е швейцарски физик, носител на Нобеловата награда по физика за 1987, за откриването на свръхпроводимост при керамичните материали.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Малко след раждането на Мюлер, семейството се премества в Залцбург, където баща му учи музика. След смъртта на майка му, през 1928, той е изпратен да учи в Евангелски колеж в Шиър, източна Швейцария. Там, през 1945, завършва средното си образование. През Втората световна война следва физика в неутрална държава, което оказва силно влияние върху кариерата му. Следва физика в Швейцарския федерален технологичен институт (ETH-Zürich), където слуша лекциите на Волфганг Паули, след което се и дипломира. Защитата докторска дисертация през 1957.

Научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Дипломната му работа в ETH-Zürich е върху ефекта на Хол в сив калай.

Посвещава 15 години от работата си в IBM (1963-1985) на SrTiO3 и подобните перовскити. Изследва фотохроматичните им свойства на перовскитите, примесени с йони на преходни елементи, техните химични съединения, фероелектрични свойства, както и термодинамиката на техните фазови преходи.

Свръхпроводимост при високи температури[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 80-те години, при Мюлер постъпва на работа Йохан Беднорц, с когото търсят свръхпроводими при високи температури. Двамата учени изследват оксидите на различни елементи, за които имало индикации ще могат да проявят свойства на свръхпроводници. През 1986, Мюлер и Беднорц наблюдават свръхпроводимост в барий-лантан-меден оксид на температура от 35°K, което е значително повече от последната най-висока температура на свръхпроводимост - 23°K, постигната през 1973. Към края на годината, Пол Чу от Хюстънския университет потвърждава резултатите им, като постига температура от 93°K.

През 1987 те получават Нобелова награда за физика, което е най-краткият интервал между откритие и Нобелова награда за него.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]