Пол Дирак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пол Дирак
английски физик
Dirac 3.jpg
Роден 8 август 1902 г.(1902-08-08)
Бристъл, Англия
Починал 20 октомври 1984 г. (на 82 г.)
Талахаси, Флорида, САЩ
Местожителство Обединеното кралство
САЩ
Националност британец
Професия Физик
Работил в Кеймбриджки университет
Държавен университет на Флорида
Алма матер Бристълски университет
Кеймбриджки университет
Известен с Уравнение на Дирак
Статистика на Ферми-Дирак
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1933)
Пол Дирак в Общомедия

Пол Ейдриън Морис Дирак (на английски: Paul Adrien Maurice Dirac) е английски физик, Нобелов лауреат по физика за 1933, който за първи път теоретически обосновава съществуването на античастица, която има същата маса и спин като електрона, както и електрически заряд, равен по абсолютна стойност на този на електрона, но с обратен знак. Тази частица е открита експериментално няколко години по-късно и е наречена позитрон. Дирак е смятан за един от основателите на квантовата механика. Наричан "най-чистата душа във физиката"[1], Дирак е затворен в себе си човек, който обича да работи сам.

Биография[редактиране | edit source]

Пол Дирак завършва електроинженерство в университета в Бристъл през 1921 година и математика в същия университет през 1923, след което заминава за Кембридж където защитава докторат през 1926. Там той се занимава с общата теория на относителността и квантова механика[2]. По това време спинът на електрона е все още хипотеза и Дирак си поставя задачата да въведе относителност във вълновото уравнение на Шрьодингер като го преписва в релативистичен вид. Това уравнение днес е известно като уравнение на Дирак. Публикувано през 1928 година, уравнението потвърждава спина на електрона и предсказва неговите магнитни свойства.

През 1930 година публикува "Принципи на квантовата механика", книга, която много бързо става основен учебник в университетите.[3] Ot 1932 до 1968 e Лукасов професор по математика в Кембридж, позиция на която е бил и Исак Нютон. През 1933 дели Нобеловата награда за физика с Шрьодингер. След това е професор в Университета във Флорида, където остава до края на живота си.

Личен живот[редактиране | edit source]

Семейство[редактиране | edit source]

Пол Дирак със съпругата си в Копенхаген през юли 1963

Дирак се жени за Маргит, сестра на Е. Вигнер, през 1937. Пол Дирак осиновил двете деца на Маргит (Джудит и Габриел). В семейството се раждат още две дъщери (Мери Елизабет и Флорънс Моника).

Маргит, известна още като Марси, среща Дирак при едно свое посещение при брат си в Принстън, Ню Джърси през 1934 г. по време на вечеря в ресторант.[4] Благодарение на грижите на Марси през периода 1936 – 1946 година Пол Дирак не само запазва обичайната си научна производителност, но отпечатва 11 труда.[5]

Дирак е избран за член на Кралското дружество в Лондон (1930) и на Папската академия на науките (1961).[6]

Пол Дирак пътува доста във връзка със своите изследвания в различни университети в Копенхаген, Гьотинген, Лейден Уисконсин, Мичиган и Принстън (през 1934 г. като гостуващ професор). През 1929 година прекарва пет месеца в Америка, след което обикаля света посещавайки Япония заедно с Хайзенберг и се завръща през Сибир.[6]

Някои биографи търсят обяснение за успеха на Дирак в теоретичната физика в неговата затвореност, чийто корени намират в семейната среда където е отраснал.[7]

Личност[редактиране | edit source]

Дирак е известен сред колегите си със своята сдържаност и мълчаливост. В Кеймбридж шеговито определят единицата на Дирак като една дума за един час.[8] Когато Нилс Бор се оплаква че не знае как да завърши изречението в научната статия, която пише, Дирак отговаря: "Аз съм учил в училище да не започвам изречението без да знам края му".[9] Дирак критикува интереса на физика Опенхаймер към поезията с думите: "Целта на науката е да прави трудните неща разбираеми, а целта на поезията е да каже прости неща по неразбираем начин. Двете са несъвместими."[10]

Възпоменание[редактиране | edit source]

Гробът на Дирак в Розелаун, Талахаси, Флорида. На същото място е погребана и съпругата му Марси.

През 1984 г. Дирак почива в Талахаси, Флорида, където е погребан в Розелаун.[11] Къщата, в която Дирак израства в Бристъл е отбелязана с гравирана плоча, а близка улица носи името му. Дираковото уравнение е изписано върху плочата на стената на близкото училище.[12] Възпоменателен камък е издигнат в градината на Свети Морис, родното място на баща му в кантона Вале в Швейцария на 1 август 1991 г. Уестминстърското абатство открива възпоменателен мемориал с уравнението нa Дирак на 13 ноември 1995 г.[11][13] Първоначално деканът Едуард Карпънтър, който е свещеник, отхвърлил предложението смятайки Дирак за атеист. След пет години проучване той дава позволение.[14]

Дирак споделя Нобеловата награда по физика с Ервин Шрьодингер през 1933 г. "за откриването на нова продуктивна форма на атомната теория". Присъдени са му Кралски медал през 1939 г. и медалите Коплей и Макс Планк през 1952 г. Той е избран за почетен член на Американското физическо дружество (1948) и на Института по физика в Лондон от 1971 година. Дирак е рицар и член на Ордена на честа от 1973 година.[15]

През 1975 г. Дирак изнася серия от пет лекции в Университета на Нов Южен Уелс, които са отпечатани в книгата Посоки на физиката (1978). Авторските и лицензионните възнаграждения от тази книга стават основа университетът да създаде награда на името на Дирак. Университетът в Нов Южен Уелс присъжда Сребърния Дираков медал за напредък в теоретичната физика.[16]

Източници[редактиране | edit source]

  1. The purest soul in physics
  2. Иван Тодоров. Пол Дирак и математичната физика. // Архив на оригинала от 2007-09-29. Посетен на 15 юни 2007.
  3. Helge S. Kragh, Dirac: A scientific biography, Cambridge university press, 1990 (ISBN|0-521-38089-8)
  4. "Last call at The Annex: Nassau Street institution closes doors after more than 70 years" by Sophia Ahern Dwosh with reporting by Euphemia Mu, The Daily Princetonian, 10 March 2006. Retrieved 2009-02-06.
  5. "Wigner's Sisters" by Y. S. Kim, Department of Physics, University of Maryland, College Park, Maryland 20742, U.S.A.; written in 1995, article in Web site dedicated to Paul A. M. Dirac. Retrieved 2009-05-08.
  6. а б Nobel Lectures, Physics 1922-1941. // Elsevier Publishing Company, Amsterdam, 1965. Посетен на 21.2.2014.
  7. "Anti-matter and madness: British physicist Paul Dirac had a brilliant mind, but the joys of daily life flummoxed him" Review of The Strangest Man by Graham Farmelo by Robin McKie, The Observer, 1 Feb. 2009. Retrieved 2009-02-06.
  8. Farmelo 2009, с. 89
  9. Paul Adrien Maurice Dirac. // University of St. Andrews. Посетен на 24 November 2007.
  10. Kragh 1990, с. 258 citing Mehra 1972, с. 17–59
  11. а б Dirac takes his place next to Isaac Newton. // Florida State University. Посетен на 15 April 2011.
  12. Al-Khalili, Professor Jim. Everything and Nothing, Nothing (documentary). // BBC Four, 28 Mar 2011. Посетен на 15 April 2011.
  13. Paul Dirac. // Gisela Dirac. Посетен на 15 April 2011.
  14. Farmelo 2009, с. 414–15
  15. Farmelo 2009, с. 403–404
  16. Public Dirac Lecture 2008. // University of New South Wales. Посетен на 5 June 2008.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Принципи на квантовата механика (1930 г.). Тази книга обобщава идеите на квантовата механика с помощта на модерния формализъм, който до голяма степен е развит от самия Дирак. Към края на книгата, той дискутира релативистичната теория на електрона (Уравнение на Дирак), която също е разработена за първи път от него. Книгата не цитира никой от достъпните по това време трудове за квантова механика.
  • Лекции по квантовата механика (1966 г.)
  • Лекции по теория на квантовата механика (1966): Този труд определя основите на теорията на квантовите полета.
  • Спинори в Хилбъртовото пространство (1974 г.): Тази книга се основава на лекции, изнесени през 1969 г. в Университета на Маями, Корал Гейбълс, Флорида, САЩ, и се занимава с основните аспекти на спинорите. Дирак заключава с пророческите думи „Имаме бозонови променливи, появяващи се автоматично в теория, която започва само с фермионови променливи, при условие че броят на фермионовите променливи е безкраен. Трябва да има такива бозонови променливи свързани с електрони...“
  • Обща теория на относителността (1975 г.): Този труд от 69 страници обобщава Общата теория на относителността на Айнщайн.

Използвана литература[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Филм за Дирак[редактиране | edit source]

Джоузеф Лармър Лукасов професор (1932 – 1969) Джеймс Лайтхил