Пол Дирак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пол Дирак
Dirac 3.jpg
Роден 8 август 1902
Бристъл, Англия
Починал 20 октомври 1984
Талахаси, Флорида, САЩ
Местожителство Обединеното кралство
САЩ
Националност британец
Професия Физик
Работил в Кеймбриджки университет
Държавен университет на Флорида
Алма матер Бристълски университет
Кеймбриджки университет
Известен с Уравнение на Дирак
Статистика на Ферми-Дирак
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1933)
Пол Дирак в Общомедия
Nobel prize medal.svg

Пол Ейдриън Морис Дирак (на английски: Paul Adrien Maurice Dirac) е английски физик, Нобелов лауреат по физика за 1933, който за първи път теоретически обосновава съществуването на античастица, която има същата маса и спин като електрона, както и електрически заряд, равен по абсолютна стойност на този на електрона, но с обратен знак. Тази частица е открита експериментално няколко години по-късно и е наречена позитрон. Дирак е смятан за един от основателите на квантовата механика. Наричан "най-чистата душа във физиката"[1], Дирак е затворен в себе си човек, който обича да работи сам.

Биография[редактиране | edit source]

Пол Дирак завършва електроинженерство в университета в Бристъл през 1921 година и математика в същия университет през 1923, след което заминава за Кембридж където защитава докторат през 1926. Там той се занимава с общата теория на относителността и квантова механика[2]. По това време спинът на електрона е все още хипотеза и Дирак си поставя задачата да въведе относителност във вълновото уравнение на Шрьодингер като го преписва в релативистичен вид. Това уравнение днес е известно като уравнение на Дирак. Публикувано през 1928 година, уравнението потвърждава спина на електрона и предсказва неговите магнитни свойства.

През 1930 година публикува "Принципи на квантовата механика", книга, която много бързо става основен учебник в университетите.[3] Ot 1932 до 1968 e Лукасов професор по математика в Кембридж, позиция на която е бил и Исак Нютон. През 1933 дели Нобеловата награда за физика с Шрьодингер. След това е професор в Университета във Флорида, където остава до края на живота си.

Личен живот[редактиране | edit source]

Семейство[редактиране | edit source]

Пол Дирак със съпругата си в Копенхаген през юли 1963

Дирак се жени за Маргит, сестра на Е. Вигнер, през 1937. Пол Дирак осиновил двете деца на Маргит (Джудит и Габриел). В семейството се раждат още две дъщери (Мери Елизабет и Флорънс Моника).

Маргит, известна още като Марси, среща Дирак при едно свое посещение при брат си в Принстън, Ню Джърси през 1934 г. по време на вечеря в ресторант.[4] Благодарение на грижите на Марси през периода 1936 – 1946 година Пол Дирак не само запазва обичайната си научна производителност, но отпечатва 11 труда.[5]

Дирак е избран за член на Кралското дружество в Лондон (1930) и на Папската академия на науките (1961).[6]

Пол Дирак пътува доста във връзка със своите изследвания в различни университети в Копенхаген, Гьотинген, Лейден Уисконсин, Мичиган и Принстън (през 1934 г. като гостуващ професор). През 1929 година прекарва пет месеца в Америка, след което обикаля света посещавайки Япония заедно с Хайзенберг и се завръща през Сибир.[6]

Някои биографи търсят обяснение за успеха на Дирак в теоретичната физика в неговата затвореност, чийто корени намират в семейната среда където е отраснал.[7]

Личност[редактиране | edit source]

Дирак е известен сред колегите си със своята сдържаност и мълчаливост. В Кеймбридж шеговито определят единицата на Дирак като една дума за един час.[8] Когато Нилс Бор се оплаква че не знае как да завърши изречението в научната статия, която пише, Дирак отговаря: "Аз съм учил в училище да не започвам изречението без да знам края му".[9] Дирак критикува интереса на физика Опенхаймер към поезията с думите: "Целта на науката е да прави трудните неща разбираеми, а целта на поезията е да каже прости неща по неразбираем начин. Двете са несъвместими."[10]

Възпоменание[редактиране | edit source]

Гробът на Дирак в Розелаун, Талахаси, Флорида. На същото място е погребана и съпругата му Марси.

През 1984 г. Дирак почива в Талахаси, Флорида, където е погребан в Розелаун.[11] Къщата, в която Дирак израства в Бристъл е отбелязана с гравирана плоча, а близка улица носи името му. Дираковото уравнение е изписано върху плочата на стената на близкото училище.[12] Възпоменателен камък е издигнат в градината на Свети Морис, родното място на баща му в кантона Вале в Швейцария на 1 август 1991 г. Уестминстърското абатство открива възпоменателен мемориал с уравнението нa Дирак на 13 ноември 1995 г.[11][13] Първоначално деканът Едуард Карпънтър, който е свещеник, отхвърлил предложението смятайки Дирак за атеист. След пет години проучване той дава позволение.[14]

Дирак споделя Нобеловата награда по физика с Ервин Шрьодингер през 1933 г. "за откриването на нова продуктивна форма на атомната теория". Присъдени са му Кралски медал през 1939 г. и медалите Коплей и Макс Планк през 1952 г. Той е избран за почетен член на Американското физическо дружество (1948) и на Института по физика в Лондон от 1971 година. Дирак е рицар и член на Ордена на честа от 1973 година.[15]

През 1975 г. Дирак изнася серия от пет лекции в Университета на Нов Южен Уелс, които са отпечатани в книгата Посоки на физиката (1978). Авторските и лицензионните възнаграждения от тази книга стават основа университетът да създаде награда на името на Дирак. Университетът в Нов Южен Уелс присъжда Сребърния Дираков медал за напредък в теоретичната физика.[16]

Източници[редактиране | edit source]

  1. The purest soul in physics
  2. Иван Тодоров. Пол Дирак и математичната физика. // Архив на оригинала от 2007-09-29. Посетен на 15 юни 2007.
  3. Helge S. Kragh, Dirac: A scientific biography, Cambridge university press, 1990 (ISBN|0-521-38089-8)
  4. "Last call at The Annex: Nassau Street institution closes doors after more than 70 years" by Sophia Ahern Dwosh with reporting by Euphemia Mu, The Daily Princetonian, 10 March 2006. Retrieved 2009-02-06.
  5. "Wigner's Sisters" by Y. S. Kim, Department of Physics, University of Maryland, College Park, Maryland 20742, U.S.A.; written in 1995, article in Web site dedicated to Paul A. M. Dirac. Retrieved 2009-05-08.
  6. а б Nobel Lectures, Physics 1922-1941. // Elsevier Publishing Company, Amsterdam, 1965. Посетен на 21.2.2014.
  7. "Anti-matter and madness: British physicist Paul Dirac had a brilliant mind, but the joys of daily life flummoxed him" Review of The Strangest Man by Graham Farmelo by Robin McKie, The Observer, 1 Feb. 2009. Retrieved 2009-02-06.
  8. Farmelo 2009, с. 89
  9. Paul Adrien Maurice Dirac. // University of St. Andrews. Посетен на 24 November 2007.
  10. Kragh 1990, с. 258 citing Mehra 1972, с. 17–59
  11. а б Dirac takes his place next to Isaac Newton. // Florida State University. Посетен на 15 April 2011.
  12. Al-Khalili, Professor Jim. Everything and Nothing, Nothing (documentary). // BBC Four, 28 Mar 2011. Посетен на 15 April 2011.
  13. Paul Dirac. // Gisela Dirac. Посетен на 15 April 2011.
  14. Farmelo 2009, с. 414–15
  15. Farmelo 2009, с. 403–404
  16. Public Dirac Lecture 2008. // University of New South Wales. Посетен на 5 June 2008.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Principles of Quantum Mechanics (1930): This book summarizes the ideas of quantum mechanics using the modern formalism that was largely developed by Dirac himself. Towards the end of the book, he also discusses the relativistic theory of the electron (the Dirac equation), which was also pioneered by him. This work does not refer to any other writings then available on quantum mechanics.
  • Lectures on Quantum Mechanics (1966): Much of this book deals with quantum mechanics in curved space-time.
  • Lectures on Quantum Field Theory (1966): This book lays down the foundations of quantum field theory using the Hamiltonian formalism.
  • Spinors in Hilbert Space (1974): This book based on lectures given in 1969 at the University of Miami, Coral Gables, Florida, USA, deals with the basic aspects of spinors starting with a real Hilbert space formalism. Dirac concludes with the prophetic words "We have boson variables appearing automatically in a theory that starts with only fermion variables, provided the number of fermion variables is infinite. There must be such boson variables connected with electrons..."
  • General Theory of Relativity (1975): This 69-page work summarizes Einstein's general theory of relativity.

Използвана литература[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Филм за Дирак[редактиране | edit source]

Джоузеф Лармър Лукасов професор (1932 – 1969) Джеймс Лайтхил