Робърт Опенхаймер

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Робърт Опенхаймер американски физик Роден: 22 април 1904 Ню Йорк, САЩ Починал: 18 февруари 1967 Принстън, Ню Джърси

Дж.^[1] Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта Манхатън свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като "бащата на атомната бомба".

След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 където е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата Енрико Ферми като жест на политическа рехабилитация.

Съдържание 1 Биография 1.1 В Европа 1.2 Калтех 1.3 Личността на Робърт Опенхаймер 1.4 Личен живот 1.5 Политически възгледи 1.6 Проектът Манхатън 2 Вижте също 3 Външни препратки 4 Бележки

[редактиране] Биография

[редактиране] В Европа

След като завършва университета в Харвард Опенхаймер заминава за Европа за да продължи обучението си. Той започва изследователска работа в Кеймбридж под ръководството на Дж. Дж. Томсън, но почти веднага става ясно, че е много по-надарен като физик теоретик, отколкото като експериментатор и затова заминава за университета в Гьотинген да учи под ръководството на Макс Борн, където получава докторска степен през 1927 година.

[редактиране] Калтех

През септември 1927 Опенхаймер се връща в Харвард, а през 1928 се мести в Калтех и едновременно с това започва работа в университета в Бъркли. Когато е диагностициран с лека форма на туберкулоза, той закупува ранчо в Ню Мексико и двете големи любови в неговия живот стават физиката и пустинята. След като се излекува, той се връща в Бъркли, където е обожаван и дълбоко уважаван от студенти и колеги заради своя изискан вкус, висок интелект и необикновен чар. Неговите широки интереси включват изучаване на езици, източна философия, еклектика и теоретична физика.

[редактиране] Личността на Робърт Опенхаймер

Робърт Опенхаймер е емоционално нестабилен почти през целия си живот. Той пуши по 3-4 кутии цигари на ден и заявява на брат си "Имам повече нужда от физика, отколкото от приятели". Също така той често забравя да яде когато се занимава с интелектуална дейност и се нуждае от концентрация. Той страда от депресия, меланхолия и несигурност. Познатите и близките му имат чувството, че в него живеят двама души: единият впечатляващ с интелект гений и другият - несигурен в себе си позьор. Много от тях са убедени, че той има сериозни психологични проблеми.

[редактиране] Личен живот

През ноември 1940 година той се жени за Катрин (Кити) Харисън, студентка в Бъркли и бивш член на Комунистическата партия. През май 1941 година се ражда синът им, Питър, а през 1944, докато работи по проекта Манхатън, се ражда дъщеря им Катрин (наричана Тони). По време на брака си Опенхаимер продължава да поддържа връзка с бившата си приятелка Джийн Татлок, макар да не е ясно дали тази връзка е любовна. Тя прекъсва със самоубийството на Татлок през 1944.

Робърт Опенхаймер умира през 1967 година от рак. Погребението му е посетено от много учени, политически активисти и военни. Съпругата му поставя праха му в урна и го разпръсва в морето на Virgin Islands.

[редактиране] Политически възгледи

Опенхаймер започва да се интересува от политика едва след връзката си с Джийн Татлок през 1936 година. Както много млади интелектуалци през 30-те, той става привърженик на социални реформи, които по-късно са признати за комунистически идеи. Повечето от тях са свързани с подпомагане на гражданската война в Испания и други антифашистки дейности. Въпреки симпатиите му към Комунистическата партия, той никога не става неин член.

[редактиране] Проектът Манхатън

Едно от първите неща, които Опенхаймер прави е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба. Различни европейски физици и негови студенти се впускат в изчисления и подготовка на атомната бомба. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността.

Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на своето време - Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други.

Опенхаимер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки.

Основна статия: Тринити (опит)

Тринити е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 година в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името "Тринити" е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дан, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дан той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок.

Виждайки експлозията Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита "Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете". ^[2], ^[3]

[редактиране] Вижте също

• Атомна бомба
• Проект Манхатън
• Ню Мексико

[редактиране] Външни препратки

• „Опенхаймер“ в Internet Movie Database
• „Fat Man and Little Boy“ в Internet Movie Database
• Сахаров, Телер, Опенхаймер
• Биография
• Библиография
• Спомени

[редактиране] Бележки