Статистика на Ферми-Дирак
| Тази статия е част от серията статии на тема Статистическа физика |
Формализъм
Статистически ансамбли
Квантови статистики
Максуел-Болцман ⋅ Тъждественост ⋅ Ферми-Дирак ⋅ Фермион ⋅ Бозе-Айнщайн ⋅ Бозон Потенциали
Газове от частици
Известни модели
Айнщайн ⋅Дебай ⋅ Изинг ⋅ Гинзбург-Ландау |
Ферми-Дирак статистиката описва начина на разпределение на частиците между квантовите състояния на система от невзаимодействащи фермиони.
За система от частици, които са описани от антисиметрична вълнова функция, в сила е Принципът на забраната на Паули, така че във всяко едно от квантовите състояния на системата не може да има повече от една частица. Ферми-Дирак статистиката е основана на този принцип.
Ферми-Дирак статистиката изразява средния брой фермиони, които заемат дадено квантово състояние на системата при дадени температура и химичен потенциал. Тя е предложена за първи път от Енрико Ферми през 1926 г., а връзката й с квантовата механика е изяснена от Пол Дирак през същата година [1].
Средният брой частици в квантово състояние
е:
Където
e енергията на квантовото състояние,
e химичният потенциал,
е константата на Болцман, а
е температурата.
За
важи неравенството
,
както изисква Принципът на Паули.
Източници [редактиране]
- ↑ Lifshitz, E. M., Pitaevskii, L.P.. Landau and Lifshitz Course of Theoretical Physics Vol. 5: Statistical Physics. Pergamon Press, 1980. ISBN 0-08-023039-3. с. 158.

,