Кенет Уилсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кенет Уилсън
Роден 8 юни 1936 г.(1936-06-08)
Уолтхем, Масачузетс, САЩ
Починал 15 юни 2013 г. (на 77 г.)
Сако, Мейн, САЩ
Професия физик
Работил в Университет Корнел,
Щатски университет на Охайо
Алма матер Харвардски университет,
Калтек
Научен ръководител Мъри Гел-Ман Nobel prize medal.svg
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1982)
Nobel prize medal.svg

Кенет Уилсън (на английски: Kenneth Geddes Wilson) (8 юни 193615 юни 2013) е американски физик, носител на Нобелова награда по физика от 1982.

Завършва Харвардския университет, след което, през 1961, защитава докторска дисертация в Калтек, под ръководството на Мъри Гел-Ман.

Назначен е за младши научен сътрудник в университета Корнел през 1963, а през 1970 е и редовен професор. През 1980 е награден с награда Волф, заедно с Лео Каданоф и Майкъл Фишер. Две години по-късно, през 1982, получава и Нобеловата награда, за разработената от него теория на фазовите преходи от втори ред, на среди, в които се отчита взаимодействието между всяка частица с околните ù. Друга важна част от трудовете на Уилсън са в областта квантовата теория на полето. Той разработва принципите и апаратът на групата на пренормировката. От 1988 е професор в Щатския университет на Охайо.

Външни препратки[редактиране | edit source]