Нилс Бор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нилс Бор
Niels Bohr.jpg
Роден 7 октомври 1885
Копенхаген, Дания
Починал 18 ноември 1962
Копенхаген, Дания
Професия физик
Научен ръководител Кристиан Кристиансен,
Ърнест Ръдърфорд Nobel prize medal.svg
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1922)
Нилс Бор в Общомедия
Nobel prize medal.svg

Нилс Хенрик Давид Бор (на датски: Niels Henrik David Bohr) е датски физик със значителен принос към теорията за структурата на атома и към квантовата механика - един от създателите на съвременната физика. Неговите рабирания са от решаващо значение в един възглед за микрофизиката, който продължава да се счита за стандартен и е известен като копенхагенска интерпретация.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 7 октомври 1885 г. в Копенхаген, Дания. Баща му е професор по физиология в Копенхагенския университет, а майка му произлиза от добре известно сред банковите, политическите и интелектуалните среди еврейско семейство. В дома им редовно се провеждат оживени дискусии по различни научни и философски въпроси. През 1908 г. завършва университета в Копенхаген. Защитава докторска дисертация през 1911 г. Работи в Кеймбридж с Джоузеф Джон Томсън и в Манчестър с Ърнест Ръдърфорд. В периода 1914 - 1916 г. чете курс по математическа физика в Манчестър. През 1916 г. получава катедрата по теоретична физика в Копенхаген.

Нилс Бор е основател на Института по теоретична физика в Копенхаген и създава там световна научна школа. От 1920 до 1962 г. е негов директор.

През годините 1943 - 1945 работи в САЩ. Участва в проекта „Манхатън“ за създаването на атомната бомба.

Умира на 18 ноември 1962 г. в Копенхаген вследствие на сърдечен удар.

Научни постижения[редактиране | edit source]

Нилс Бор създава модела на Бор, в основата на който е планетарният модел на атома, съчетан с квантови представи и предложените от него постулати. През 1923 г. въз основа на своя модел на атома той първи успява да обясни периодичната система на елементите на Менделеев. Теорията на атома на Бор обаче била непълна и вътрешно противоречива, защото механично обединява понятия и закони от класическата физика с квантови условия.

Количествено обяснение на многообразието на явленията в атомния свят дава квантовата механика, за чието същинско развитие големи заслуги имат Бор и неговият институт. Главната идея на Бор се състои в това, че заимстваните от класическата физика динамични характеристики на микрочастиците - координати, импулс, енергия, не са присъщи на самата частица. Те се разкриват във взаимните им връзки с класическите обекти, за които тези величини имат определен смисъл. В резултат е създадена обща теория, която обяснява всички процеси в микросвета в нерелативистката област и като граничен случай автоматично води до класическите закони и понятия. Поставени са и основите на релативистката теория.

През 1927 г. Бор формулира един важен принцип в микрофизиката - принципа на допълнителността, а през 1936 г. - фундаменталната за ядрената физика представа за протичането на ядрените реакции - модела на сложните ядра. През 1939 г. съвместно с Джон Уилър развива теорията за деленето на ядрото - процеса, при който се освобождават огромни количества ядрена енергия.

Бор създава световна научна школа. Израсналите в неговия научен институт физици работят по целия свят. Любимият му ученик и близък приятел е Лев Ландау. Бор е член на Датското кралско научно дружество, а също и на много други научни дружества и академии. Получава Нобелова награда за физика през 1922 г.[1]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Нилс Бор в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)

Източник[редактиране | edit source]

  1. <Р. Мур. Нильс Бор - человек и ученый, изд. Мир, М.,1969.