Магнитно поле
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Магнитното поле е една от двете компоненти на електромагнитното поле, която се появява при наличието на променящо се във времето електрическо поле. Освен това магнитно поле може да се създаде от електрически ток или от магнитния момент на електроните в атомите на постоянен магнит. Основна характеристика на магнитното поле е неговата сила, определяна от вектора на магнитната индукция. В SI магнитното поле се измерва в тесла (означение Т).
[редактиране] Физични свойства
Магнитното поле се формира от изменящо се с времето електрическо поле, от собствените магнитни моменти на частиците (при постоянните магнити) или от електрически ток. В някои прости случаи полето може да се определи по закона на Био-Савар-Лаплас или от теоремата за циркулацията (наричана също закон на Ампер). В по-сложни случаи се търси като решение на уравненията на Максуел.
Магнитното поле се проявява чрез въздействието му върху магнитните моменти на частиците и телата, върху движещи се електрически заредени частици (проводник, по който тече електрически ток). Силата, действаща върху движеща се в магнитно поле заредена частица, се нарича сила на Лоренц. Тя е пропорционална на заряда на частицата и на векторното произведение на полето и скоростта на движение на частицата.
[редактиране] Магнитно поле на постоянни магнити
Според съвременните представи всяко взаимодействие се осъществява посредством поле. Съществуват различни видове полета и тяхното изучаване заема централно място в съвременната физика.
Английският физик Майкъл Фарадей пръв стига до извода, че постоянните магнити взаимодействат посредством създадените от тях полета. Всеки магнит е източник на магнитно поле, което изпълва пространството около него и му придава нови свойства. Тези свойства се изразяват например в това, че на всеки друг магнит, поставен в полето, действа сила. Магнитното поле на земята действа на стрелката на компаса със сили, които я завъртат в посока север - юг. По този начин магнитните сили действат от разстояние, а непосредствено - те се пораждат от полето на мястото, където се намира магнитната стрелка, и са приложени върху нея.
