Електрична индукция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Дефиниция[редактиране | edit source]

Електричната индукция [1]е векторно поле, чиято величина е свързана с интензитета на електричното поле по формулата:

\mathbf{D}= \varepsilon_{r} \varepsilon_{0} \mathbf{E}

където εr е относителната диелектрична проницаемост на средата, ε0 е абсолютната диелектрична проницаемост на вакуума, а E е интензитета на електричното поле. D и E са векторни величини в горната формула.

\mathbf{D}= \varepsilon_{0} \mathbf{E} + \mathbf{P}

е друга по-пълна формула за електричния интензитет, където P е векторна величина и характеризира поляризацията на средата.

Електричната индукция в съответствие с приетите единици в СИ се измерва с електрическите заряди в кулони на квадратен метър (C/m²)

Източници[редактиране | edit source]

  1. Сарман, Жан-Пиер, Енциклопедичен речник по физика, превод и редакция на проф. д-р на ф. н. Петко Девенски, Издателство Мартилен, София, 1995, с. 96 ISBN 954-598-041-9