Електрическо напрежение

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия е част от серията статии на тема Класическа електродинамика

Електричество Магнетизъм Електромагнетизъм Електростатика Закон на Кулон, Теорема на Гаус, Електричен дипол, Електрически заряд, Интензитет на електрическото поле, Електрично поле, Електричен потенциал Магнитостатика Закон на Био-Савар, Закон на Ампер, Магнитен момент, Магнитно поле, Магнитен поток Електродинамика Дипол, Сила на Лоренц, Електромагнитно поле, Уравнения на Максуел, Електромагнитна индукция, Електромагнитно излъчване Електрическа верига Волт-амперна характеристика, Закон на Ом, Електрическо съпротивление, Закони на Кирхоф, Индуктивност, Електрически капацитет, Електрическа проводимост, Електрически импеданс, Електрически ток, Електрическо напрежение Известни учени Хенри Кавендиш, Майкъл Фарадей, Андре-Мари Ампер, Густав Кирхоф, Джеймс Кларк Максуел, Хайнрих Херц, Алберт Абрахам Майкелсън, Робърт Миликан, Георг Ом

Електрическото напрежение (U) е физична величина, характеризираща изменението на потенциалната енергия на единица електрически заряд. Електрическото напрежение предизвиква протичането на електрически ток.

Между две точки възниква електрическо напрежение, ако двете точки имат различни потенциали.

[редактиране] Измерителна единица

Единицата за електрическо напрежение в международната система единици SI се нарича волт и се бележи с V.

Химичните реакции между веществата в една батерия преобразуват химичната енергия в електрична и натрупват между полюсите разноименни заряди. Тези заряди действат чрез електрични сили на свободните електрони в жичката на лампата, протича ток и тя свети. Мярка за енергията, преобразувана от един източник в електроенергия, при преминаване през него на заряд един кулон, е величината електрическо напрежение. По-голямо напрежение на източника означава и по-големи електрични сили, действащи на свободните електрони в проводниците, свързани между полюсите му.