Електромагнит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Електрически ток (I) течащ по проводник предизвиква появата на магнитно поле (B) около него

Електромагнитът е тип магнит, при който магнитното поле се получава вследствие на протичането на електрически ток. При спирането на тока магнитното поле изчезва.

Ако два гъвкави проводника се закрепят в двата края и по тях протича ток в еднаква посока, те се привличат, а когато протича ток в различна посока, проводниците се отблъскват. Описаното явление не може да се обясни с действието на електростатичните сили, защото когато два проводника са заредени с еднакви заряди, те се отблъскват, т.е. точно обратното на описаното явление. Магнитното действие на електрическия ток може да се установи и с помощта на обикновен компас, чиято стрелка се отклонява, ако се постави близо до проводник, по който протича ток. Стрелката на компаса се отклонява от нормалното си положение север-юг и застава перпендикулярно на равнината, образувана от проводника и оста на стрелката (правило на дясната ръка).

Електромагнитното действие на електрическия ток намира приложение в апарати и уреди или изпълнителни механизми, управлявани от наличието и силата на електрически ток в някакъв соленоид. Електромагнитното действие се увеличава значително, когато се поставя желязна сърцевина в навитата бобина. Сърцевината на електромагнита се изготвя от феритни материали или меко желязо, при които няма остатъчен магнетизъм и не притежават магнитни свойства след прекъсване на електрическата верига. Предимствата при използването му са, че за разлика от постоянните магнити може да се усилва или намалява силата на привличане и е възможно електромагнита да спре действието си да привлича железни предмети.Свойствата на електромагнитите се използват широко в практиката.

Виж също[редактиране | edit source]