Джеймс Кларк Максуел
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Джеймс Кларк Максуел (на английски: James Clerk Maxwell) е шотландски физик и математик, член на Единбургското кралско дружество (от 1855) и на Лондонското кралско дружество ( от 1861).
Роден е в Единбург в семейството на шотландски дворянин от знатния род Клерк. Следва в Единбургския и в Кеймбриджкия университет. След това преподава за кратко време в Тринити колидж. Между 1856 и 1860 Максуел преподава в Абърдийн и през 1860 става професор по естествени науки и астрономия в Кингс Колидж - Лондон, където остава до 1865. През 1865 г. поради сериозно заболяване Максуел се премества в родното си място близо до Единбург. Тук продължава да се занимава с наука и написва няколко съчинения по физика и математика. От 1871 е професор по експериментална физика в Кеймбридж. Под негово ръководство е създадена прочутата научноизследователска Кавендишка лаборатория в Кеймбридж, която оглавява до края на живота си.
Съдържание |
[редактиране] Научно творчество
Първата си научна статия Максуел написва на 14 години. Тя е посветена на овалните криви и е публикувана през 1846 г. в „Трудове на Единбургско кралско дружество“. Като преподавател в Тринити колидж Максуел прави експерименти по теория на цветовете и изобретява „диска на Максуел“. За работата си по възприемането на цветовете и оптиката получава през 1860 г. медала на Румфорд.
През 1857 г. Кеймбриджкият университет обявява конкурс за най-добра работа относно устойчивостта на пръстените на Сатурн, открити от Галилей в началото на XVII l. Лаплас доказва, че пръстените не могат да са твърди. Максуел се убеждава, че те не могат да бъдат и течни. Неговото откритие е, че пръстените представляват рой несвързани помежду си метеорити, чиято устойчивост се дължи на привличането на Сатурн. За тази си работа Максуел получава наградата на Дж. Адамс.
Максуел е един от създателите на кинетичната теория на газовете, като през 1860 г. извежда закон, описващ статистическото разпределение на газовите молекули в зависимост от скоростта им. В рамките на своята теория обяснява закона на Авогадро, дифузията, топлопроводността, вътрешното триене. През 1867 г. показва статистическия характер на втория закон на термодинамиката — закон на Максуел.
През 1861 г. Максуел започва изследвания в областта на електричеството и магнетизма. Следвайки Фарадей, той разработва хидродинамичен модел на силовите линии и изразява известните тогава съотношения на електродинамиката на математически език. Основните резултати от това изследване са публикувани в труда „Фарадееви силови линии“ (Faraday’s Lines of Force, 1857).
Най-голямото научно постижение на Максуел е създаването на теорията на електромагнитното поле ("Трактат за електричеството и магнетизма", 1873), формулирана от него във вид на система уравнения (Уравнения на Максуел), които изразяват основните закономерности на електромагнитните явления и днес заемат централно място във физиката — в основата са на електро- и радиотехниката. В теорията си той въвежда новото понятие ток на електрическа индукция. Предсказва и съществуването на електромагнитно лъчение (електромагнитни вълни) в празното пространство, където това лъчение се разпространява със скоростта на светлината. Така Максуел стига до идеята за електромагнитния характер на светлината и разкрива връзката между оптичните и електромагнитните явления. Пресмята теоретично светлинното налягане. Доказва теоремата на Максуел в теорията на еластичността, определя термодинамичните съотношения на Максуел, развива теорията на цветното зрение. Конструира и редица уреди.
През последните години от живота си подготвя за печат ръкописното наследство на Кавендиш. Два големи тома излизат от печат през октомври 1879 г.
[редактиране] Научни работи
- On the Description of Oval Curves, and those having a plurality of Foci. Proceedings of the Royal Society of Edinburgh, Vol. ii, 1846.
- Illustrations of the Dynamical Theory of Gases, 1860.
- On Physical Lines of Force. 1861.
- A Dynamical Theory of the Electromagnetic Field. 1865.
- On Governors. Proceedings of the Royal Society, Vol. 16 (1867-1868), pp. 270-283.
- Theory of Heat. 1871.
- On the Focal Lines of a Refracted Pencil. Proceedings of the London Mathematical Society s1-4(1):337-343, 1871.
- A Treatise on Electricity and Magnetism. Clarendon Press, Oxford, 1873.
- Molecules. Nature, September, 1873.
- On Hamilton's Characteristic Function for a Narrow Beam of Light. Proceedings of the London Mathematical Society s1-6(1):182-190, 1874.
- Matter and Motion, 1876.
- On the Results of Bernoulli's Theory of Gases as Applied to their Internal Friction, their Diffusion, and their Conductivity for Heat.
- "Ether", Encyclopaedia Britannica, Ninth Edition (1875-1889).
[редактиране] Източници
- Ю. А. Храмов - Физици (Биографична енциклопедия), изд. "Наука и изкуство", С.,1980.
- Максвелл, Джеймс Клерк - статия в Уикипедия на руски език (5 януари 2008).
