Сила на Лоренц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Серия статии на тема

Класическа електродинамика

CoulombsLaw.svg
Електричество Магнетизъм Електромагнетизъм

Сила на Лоренц е силата действаща върху заредена частица, причинена от електрическото, магнитното или електромагнитно полета на средата, в която тя се намира. Лоренцовата сила се изразява с уравнението на Лоренц-Кулон (понякога наричано само уравнение на Лоренц):

\mathbf{F} = \mathbf{F_e}+\mathbf{F_m} = q\mathbf{E} + q\mathbf{v} \times \mathbf{B},

където

F е пълната сила действаща на частицата [N]
Fе е силата породена от електрическото поле [N]
Fm е силата от магнитното поле [N]
E е векторът на електрическото поле (електрически интензитет) [V/m]
B е векторът на магнитното поле (плътност на магнитния поток или магнитна индукция) [T]
q е електрическият заряд на частицата [C]
v моментната скорост на частицата [m/s]
× изразява векторно произведение.

Трябва да се отбележи, че статичен заряд (v=0) изпитва само електрическа сила, докато подвижен заряд изпитва едновременно електрическа и магнитна сила.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Nathan Ida. Engineering Electromagnetics. Springer, 2004.