Уилям Гилбърт
|
||||||||||
Уилям Гилбълт (на английски William Gilbert) е английски физик, лекар и философ. Той е известен с едни от първите изследвания на магнетизма и електричеството. Той въвежда и самия термин електричество.
Основното произведение на Гилбърт е „De Magnete, Magneticisque Corporibus, et de Magno Magnete Tellure“ („За магнита, магнетичните очи и за Големия земен магнит“), публикувано през 1600. В книгата той описва много от своите експерименти с умален модел на Земята (терела). Той стига до извода, че самата Земя е магнетична и че това е причината компасите да сочат на север (дотогава има предположения, че те сочат към полярната звезда или към голям магнитен остров на Северния полюс).
В книгата си Гилбърт изследва и статичното електричество, използвайки кехлибар. Кехлибарът е наричан на гръцки електрон, затова той решава да нарече наблюдаваните ефекти електрическа сила.
Гилбърт смята, че електричеството и магнетизмът са напълно различни явления. Той сочи за доказателство неправилното наблюдение, че електрическото привличане изчезва при нагряване, а магнитното се запазва. Едва Джеймс Максуел два века и половина по-късно демонстрира връзката между двете явления.
Външни препратки [редактиране]
- ((en)) Биография на The Galileo Project
- ((en)) „За магнита...“
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „William Gilbert“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
