30 ноември

30 ноември е 334-ият ден в годината според григорианския календар (335-и през високосна). Остават 31 дни до края на годината.

30 ноември е световен ден на константата е, защото 30/11 е най-популярното приближение на нейната стойност.

Събития

• 1406 г. — Григорий XII е избран за папа.
• 1700 г. — В битката при Нарва шведската армия, предвождана лично от крал Карл XII, побеждава значително по-многобройната руска армия на Петър Велики.
• 1789 г. — Генуа продава на Франция остров Корсика.

Шведската победа в битката при Нарва

• 1829 г. — Съгласно решенията на Лондонската конференция Турция се задължава да даде пълна независимост на Гърция.
• 1853 г. — Руският военен флот унищожава турските военни кораби в морската битка при Синоп.
• 1919 г. — Приет е Закон за търговията със зърнени храни и с произведенията от тях, с който се установява държавен монопол върху износа на зърнени храни от България.
• 1922 г. — В състава на РСФСР е образувана Чеченска автономна област.
• 1936 г. — По време на пожар в Лондон изгаря построената през 1851 г. палата на Великото изложение, известна като Кристалната палата.
• 1938 г. — Правителството на Чехословакия капитулира и се съгласява да изпълни подписаното в Мюнхен съглашение между Хитлеристка Германия, Италия, Франция и Великобритания, което дава право на Германия да анексира Судетската област на Чехословакия, с 30 % население от немски произход.

Присъединените от СССР територии от Финландия

• 1939 г. — Зимната война: Червената армия нахлува във Финландия, което е начало войната.
• 1942 г. — Втората световна война: Провежда се морската битка при Тасафоранга между японските и американските военни флотове.
• 1944 г. — Втората световна война: С освобождаването на сръбския град Нови Пазар от Първа българска армия завършва първата фаза от участието на България във Втората световна война на страната на Антихитлеристката коалиция.
• 1956 г. — Американският телевизионен канал Си Би Ес за първи път използва видеокасета за излъчване на програма в ефир.
• 1962 г. — Бирманският политик У Тан е избран за генерален секретар на ООН.
• 1966 г. — Барбадос получава национална независимост от Великобритания и приемат Националното знаме на Барбадос.
• 1967 г. — Британският протекторат Южен Йемен обявява независимост.
• 1975 г. — Основана е Народно-революционната партия на Бенин.
• 1979 г. — Pink Floyd прави премиера на албума си The Wall.
• 1982 г. — излиза на паза най-продаваният албум за всички времена Thriller
• 1993 г. — Подписан е договор между Абхазия и Грузия за прекратяване на военния конфликт между двете държави.
• 1993 г. — Президентът Борис Елцин утвърждава новия Герб на Русия.
• 1998 г. — 32-годишният македонски премиер Любчо Георгиевски става най-младия министър-председател в света.

Родени

Андреа Паладио

Джонатан Суифт

Марк Твен

• 1427 г. — Казимир IV, велик литовски княз и полски крал († 1492 г.)
• 1508 г. — Андреа Паладио, италиански архитект († 1580 г.)
• 1554 г. — Филип Сидни, английски поет († 1586 г.)
• 1667 г. — Джонатан Суифт, британски и ирландски писател († 1745 г.)
• 1699 г. — Кристиан VI, крал на Дания и Норвегия († 1746 г.)
• 1756 г. — Ернст Хладни, германски физик — акустик († 1827 г.)
• 1760 г. — Сеишу Ханаока, японски лекар († 1835 г.)
• 1796 г. — Карл Льове, немски композитор († 1869 г.)
• 1810 г. — Оливър Уинчестър, американски конструктор и предприемач († 1880 г.)
• 1817 г. — Теодор Момзен, германски историк, поет и правист († 1903 г.)
• 1825 г. — Вилиам Адолф Бугро, френски живописец († 1905 г.)
• 1835 г. — Марк Твен, американски писател († 1910 г.)
• 1869 г. — Нилс Густаф Дален, шведски физик и изобретател, Нобелов лауреат през 1912 г. († 1937 г.)
• 1874 г. — Люси Монтгомъри, канадска писателка († 1942 г.)
• 1874 г. — Уинстън Чърчил, министър-председател на Обединеното кралство, Нобелов лауреат през 1953, († 1965 г.)
• 1879 г. — Петко Стоянов, български финансист († 1973 г.)
• 1882 г. — Гюнтер фон Клуге, германски фелдмаршал († 1944 г.)
• 1889 г. — Едгар Ейдриън, английски физиолог, Нобелов лауреат през 1932 г. († 1977 г.)
• 1924 г. — Георги Стоянов-Бигор, български кинодеец, сценарист и режисьор
• 1926 г. — Ендрю Виктор Шели, американски физиолог и биохимик, Нобелов лауреат през 1987 г.
• 1935 г. — Стоян Андов, политик от Република Македония
• 1937 г. — Едуард Артемиев, руски композитор
• 1937 г. — Ридли Скот, британски режисьор
• 1941 г. — Иван Цанев, български поет
• 1943 г. — Терънс Малик, американски режисьор
• 1945 г. — Роджър Глоувър, британски басист (Deep Purple)
• 1952 г. — Манди Патинкин, американски актьор
• 1954 г. — Ивайло Калоянчев, български актьор
• 1955 г. — Анди Грей, шотландски футболист и коментатор
• 1955 г. — Били Айдъл, английски рок музикант
• 1955 г. — Кевин Конрой, американски актьор
• 1956 г. — Иван Станков, български преводач
• 1958 г. — Миодраг Йешич, сръбски футболист и треньор
• 1960 г. — Гари Линекер, британски футболист
• 1965 г. — Александър Бончев, български футболист
• 1965 г. — Бен Стилър, американски актьор
• 1965 г. — Ясен Попов, автомобилен състезател
• 1966 г. — Мика Сало, финландски пилот от Формула 1
• 1967 г. — Алберт Остермайер, немски поет
• 1981 г. — Евгени Курдов, български футболист
• 1982 г. — Владислав Василев, български футболист
• 1982 г. — Илайша Кътбърт, канадска актриса
• 1984 г. — Гергана, българска поп-фолк певица
• 1985 г. — Кейли Куоко, американска актриса
• 1987 г. — Николета Лозанова, топмодел
• 1990 г. — Магнус Карлсен, норвежки шахматист

Починали

Оскар Уайлд

Фернанду Песоа

• 65 г. или 70 — Свети апостол Андрей Първозвани, (* ?)
• 912 г. — Отон I, херцог на Саксония (* ? г.)
• 1603 г. — Уилям Гилбърт, английски физик (* 1544 г.)
• 1647 г. — Бонавентура Кавалиери, италиански математик (* 1598 г.)
• 1694 г. — Марчело Малпиги, италиански лекар, анатом и микроскопист (* 1628 г.)
• 1718 г. — Карл XII, крал на Швеция (* 1682 г.)
• 1731 г. — Брук Тейлър, английски математик (* 1685 г.)
• 1784 г. — Андрей Лексел, руски астроном (* 1740 г.)
• 1836 г. — Пиер-Симон Жирар, френски инженер (* 1765 г.)
• 1845 г. — Нилс Сестрьом, шведски химик, откривател на ванадия (* 1787 г.)
• 1846 г. — Фридрих Лист, германски икономист (* 1789 г.)
• 1900 г. — Оскар Уайлд, ирландски драматург и поет (* 1854 г.)
• 1913 г. — Лора Каравелова, общественичка (* 1886 г.)
• 1935 г. — Фернанду Песоа, португалски поет (* 1888 г.)
• 1938 г. — Корнелиу Кодряну, румънски политик — националист (* 1899 г.)
• 1939 г. — Белла Кун, унгарски политик — комунист (* 1886 г.)
• 1943 г. — Тодор Ангелов, български терорист (* 1900 г.)
• 1944 г. — Михаил Джеров, български революционер (* 1879 г.)
• 1953 г. — Франсис Пикабиа, френски художник и поет (* 1879 г.)
• 1954 г. — Вилхелм Фуртвенглер, германски диригент (* 1886 г.)
• 1955 г. — Александър Балабанов, български писател, поет, литературен критик (* 1879 г.)
• 1956 г. — Лудвик Куба, чешки художник (* 1863 г.)
• 1957 г. — Бениамино Джили, италиански оперен певец — тенор (* 1890 г.)
• 1972 г. — Димитър Домузчиев, български музикант и общественик (* 1912 г.)
• 1976 г. — Иван Якубовски, съветски маршал (* 1912 г.)
• 1982 г. — Константин Колев, български писател (* 1930 г.)
• 1982 г. — Филип Кутев, български фолклорист и композитор (* 1903 г.)
• 1984 г. — Дико Илиев, български фолклорен композитор (* 1898 г.
• 1997 г. — Петър Ступел, български композитор (* 1923 г.)
• 2009 г. — Милорад Павич, сръбски писател (* 1929 г.)

Празници

• Православна и Католическа църква — Св. апостол Андрей Първозвани (Андреевден)
• Ден на движението Градове за живота — 500 града в целия свят декларират срещу смъртното наказание
• Барбадос — Ден на независимостта (от Великобритания, 1966 г., национален празник)
• Италия — Празник на град Амалфи
• Йемен — Ден на евакуацията (чества се даването на независимост през 1967 г. на Южен Йемен от страната на Великобритания, до сливането на двете държави през 1990 г. денят е бил национален празник в Южен Йемен)
• САЩ — Край на сезона на ураганите
• Филипини — Ден на националния герой Андрес Бонифацио
• Шотландия — Ден на патрона Свети Андрей (национален празник)