Едуард Артемиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Едуард Артемиев
руски композитор
Роден: 30 ноември 1937
Новосибирск, СССР

Едуард Николаевич Арте́миев (на руски: Эдуа́рд Никола́евич Арте́мьев) е руски (съветски) композитор, работещ в жанра на електронната и филмова музика.

Автор е на музиката за над 100 филма, между които шедьоври на Андрей Тарковски, Андрей Кончаловски, Никита Михалков и Карен Шахназаров. Творчеството му включва електронни композиции, опери, симфонии, сюити, инструментални композиции, музика към театрални постановки, радиопиеси, игрални, документални, научнопопулярни и анимационни филми.

Биография[редактиране | edit source]

Едуард Артемиев е роден в Новосибирск, в семейството на Николай и Нина Артемиеви. От 1953 до 1955 г. учи в Московското хорово училище, където негов преподавател е М. А. Парцхаладзе. През 1960 г. завършва Теоретико-композиторския факултет на Московската консерватория в класа на Юрий Шапорин и Н. Н. Сиделников.

Влияние върху формирането му като музикант оказват Александър Скрябин, Клод Дебюси и Игор Стравински. Особено силно впечатление му прави рок оператаИсус Христос суперзвезда“ на Андрю Лойд Уебър[1].

В периода 1961 - 1963 г. работи в лаборатория за изследване на звуците към научноизследователски институт под ръководството на Евгений Мурзин, създателя на първия фотоелектронен синтезатор АНС. След като изобретението на инженер Мурзин не намира привърженици сред утвърдените композитори, той се обръща към младото поколение. Едуард Артемиев става първият изпълнител на синтезатора АНС[2].

Пише теоретичното съчинение „Бележки върху електронната музика“.

През 1961 г. създава неголемите музикални пиеси "В космоса" и "Звездно ноктюрно" а през 1964 г. "Етюд". Електронният жанр привлича интереса на режисьорите на документално и научно-популярно кино и Артемиев се насочва към филмовата музика. Началото на работата му като филмов композитор е поставено с "Мечте навстречу" (1961) на режисьора Н. Корюков. Счита се, че това е първият филм в съветското кино озвучен с електронна музика. Нея Артемиев създава съвместно с В. Мурадели.

Оформя звуковия дизайн за павилиона на Съветската космическа техника в Лондон през 1962 г.

В 1966 г. Артемиев постъпва в откритата от Мурзин, с подкрепата на Шостакович, студия за електронна музика. Прави музиката към документалните филми "Планета Океан" и "Дом в Космоса".

През 1968 г. на фестивала на съвременната музика във Флоренция печели награда с композицията си "Мозайка". Тя е отличена и на фестивалите във Венеция (1969) и Оранж (1970).

В края на 1970 години Едуард Артемиев експериментира със синтезаторът "Синти-100", създаден от Пьотр Зиновиев.

Новаторството на композитора е забелязано от режисьора Андрей Тарковски. Артемиев създава музиката на три от неговите филми: "Соларис" (1972), "Огледало" (1974) и "Сталкер" (1979).

През 2000 г. композиторът завършва операта "Разколников" (по романа "Престъпление и наказание" на Достоевски), която е започнал още през 1977 г.

Дълготрайно сътрудничество го свързва с Никита Михалков. Артемиев е автор на музиката към по-голямата част от филмите му, сред които "Свой сред чужди, чужд сред свои" (1974), "Изпепелени от слънцето" (1994), "Сибирският бръснар" (1998).

Едуард Артемиев е председател на Руската асоциация за електроакустчна музика, основана в 1990 г. Член е на изпълнителният комитет на Интернационалната конфедерация на електроакустична музика ICEM към ЮНЕСКО.

Живее и работи в Москва. Женен е за Изолда Артемиева, има син - Артемий Артемиев, който също се занимава с музика.

Филмова музика[редактиране | edit source]

  • 1971 г. - "Спокоен ден в края на войната", режисьор Никита Михалков
  • 1972 г. - "Соларис", режисьор Андрей Тарковски
  • 1974 г. - "Свой сред чужди, чужд сред свои", Никита Михалков
  • 1974 г. - "Огледало", Андрей Тарковски
  • 1976 г. - "Робиня на любовта", Никита Михалков
  • 1977 г. - "Недовършена пиеса за механично пиано", Никита Михалков
  • 1979 г. - "Сталкер", Андрей Тарковски
  • 1979 г. - "Сибириада", Андрей Кончаловски
  • 1979 г. - "Няколко дни от живота на И.И.Обломов", Никита Михалков
  • 1981 г. - "Родня", Никита Михалков
  • 1983 г. - "Без свидетели", Никита Михалков
  • 1984 г. - "ТАСС е упълномощена да заяви", Владимир Фокин
  • 1988 г. - "Хоумър и Еди", Андрей Кончаловски
  • 1988 г. - "Град Зеро", режисьор Карен Шахназаров
  • 1990 г. - "Автостоп", Никита Михалков
  • 1991 г. - "Урга-територия на любовта", Никита Михалков
  • 1992 г. - "Вътрешен кръг", Андрей Кончаловски
  • 1993 г. - "Ана от 6 до 18", Никита Михалков
  • 1994 г. - "Изпепелени от слънцето", Никита Михалков
  • 1997 г. - "Одисея", Андрей Кончаловски
  • 1998 г. - "Сибирският бръснар", Никита Михалков
  • 2002 г. - "Домът на глупците", Андрей Кончаловски
  • 2007 г. - "12", Никита Михалков
  • 2011 г. - "Спокойната граница", Сергей Маховиков

Цикъл "Соларис, Огледало, Сталкер"[редактиране | edit source]

Създаден е от композитора през 1989 г. въз основата на музиката към филмите на Андрей Тарковски. Състои се от 13 пиеси: "Тема", "Поезд", "Болезнь", "Станция", "Слушая Баха", "Исход", "Они шли долго", "Сон", "Медитация", "Океан", "Картина Брейгеля", "Возвращение" и "Посвящение А. Тарковскому".

Отличия[редактиране | edit source]

  • 1968 г. - златен медал от ВДНХ, Флоренция, за музикалната композиция „Мозайка“.
  • 1985 г. - заслужил деятел на изкуствата на Русия.
  • 1988 г. - почетен гражданин на град Балтимор, САЩ.
  • 1999 г. - народен артист на Русия.
  • Лауреат на 4 държавни премии в областта на литературата и изкуствата (1988, 1993, 1995, 1999) за игралните филми „Куриер“ (1986), „Урга - територия на любовта“ (1991) , „Изпепелени от слънцето“ (1994) и „Сибирският бръснар“(1998).
  • Трикратен лауреат на премията „Ника“ за музиката към филмите „Лимит“ (1995), „Мама“ (2000) и „Шофьор за Вера“ (2004).
  • 2000 г. - лауреат на премията „Изкуство на обединението на човека и информацията“ в категорията "Изкуство".
  • 2001 г. - лауреат на премията "Свети Георги" от XXIII московски международен кинофестивал за „забележителен принос в световната кинематография“.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((ru)) "Эдуард Артемьев: Не могу сказать себе стоп" - интервю
  2. ((ru)) "Эдуард Артемьев: Не могу сказать себе стоп" - интервю

Външни препратки[редактиране | edit source]