Александър Скрябин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър Скрябин
руски композитор
Александър Скрябин 
Роден: 6 януари 1872
Москва, Русия
Починал: 27 април 1915
Москва, Русия

Александър Николаевич Скрябин (7 януари 1872 - 27 април 1915) е руски композитор, пианист, педагог и философ-естет. Скрябин е един от най-големите представители на художествената музикална култура от края на XIX и началото на XX век. Талантливият руски композитор и пианист е роден през 1872 година в Москва. Също там завършва Московската консерватория, където по-късно става професор по пиано.

Биография[редактиране | edit source]

Скрябин произхожда от старинно дворянско семейство. Майка му е талантлива пианистка, която обаче умира твърде рано. Малкият Александър е отгледан от баба си и леля си. В тази стерилна обстановка става много изнежен и чувствителен. Баща му е дипломатът Николай Скрябин, руски вицеконсул в Битоля (1882 – 1889). Той се интересува от източни култури, често пътува и рядко вижда сина си. Лелята на Скрябин от малък го учи да свири на пиано. По-късно се запознава с А. Рубинщайн. По настояване на бащата е пратен в т. н. Московски кадетски корпус, където се изявява като изключителен музикант. През 1883 г. постъпва в Московската консерватория и учи композиция и теория на музиката при Танеев и Конюс. През 1892 г. завършва със златен медал по пиано, но се отказва от диплом по композиция. В края на 19-ти и началото на 20-ти век е кулминацията на неговата пианистична кариера.

В първия етап от творчеството си Скрябин пише много миниатюри - валсове, мазурки, прелюди, повлиян от Шопен и симфонични произведения, повлиян от Вагнер и Лист. Пише също I-ва соната, II-ра соната - Фантазия и III-та соната за пиано. Във вторият етап от творческия (1897-1905 г.) си път пише I-ва симфония в 6 части със солисти и хор, II-ра симфония и III-та симфония - "Божествена поема".

Скрябин има философско обоснование за произведенията си. Смятал е, че вътрешно е трябвало да изстрада творбите си преди да ги пише. В третия етап от творчеството си (1905-1910 г.)той създава най-стойностните си и новаторски произведения "Поема на екстаза" и "Поема на огъня" - "Прометей".

Суфизмът е част от исляма, подобно на очистването и успокояването в християнството. Скрябин е заинтересован от Инаят Хан - най-големият суфист тогава, който пише "Мистицизмът на звука", където твърди, че звукът има собствена, автономна, пречистваща сила. По този повод Скрябин започва да замисля нещо грандиозно - Най-голямата "Мистерия", след чието изпълнение е смятал, че светът ще се промени. Има само нахвърляни скици към нея.

Скрябин има заслуги за клавирната музика, утвърждава нов жанр - клавирна поема. Негови такива поеми са "Маска", "Странност", "Трагична", "Сатанинска" и др. Повече търси и твори в жанрове като етюд и прелюд, които не са обвързани с точна музикална форма. Прави собствена музикална система, в основата, на която са увеличената кварта и "прометеевият акорд". Интересува се много от техника. Има запазени скици на специален клавирен инструмент, чрез натиска, на чиито клавиши се прожектират цветове на екран. Тези идеи до известна степен са начало на електронната музика и светлинните ефекти. Умира много нелепо за стерилната обстановка, в която живее - от цирей на устата.

Скрябин може да бъде сравнен с Густав Малер заради свободната оркестрова полифония. Характерно е и преекспонирането на всички емоции, което все повече се задълбочава в късните му произведения, също и свободата във формата.

Творчество[редактиране | edit source]

Творчеството на Александър Скрябин е представено предимно от клавирни и симфонични жанрове. През 90-те години на XIX век той създава прелюдии, мазурки, етюди, експронти, сонати за пиано (1-3) и концерт за пиано с оркестър. В началото на XX век създава 3 симфонии, сонати (4-10) и клавирни поеми - в това число «Трагическата», «Сатанинската», «Към пламъка», а също така симфонични произведения, като «Поема за екстаза» (1907) и «Прометей». «Поема за огъня» от 1910 година е съчинение, което композиторът оформя поетапно и в по-късни периоди на творчеството си.

В "Поема на екстаза" се сливат много форми. Тя е в C dur и според автора е тонална. Първоначално е замислена като IV-та симфония, която Скрябин по-късно оформя, като симфонична поема, но повече прилича на първа част от симфония в сонатна форма, своеобразно изтълкувана от композитора. В нея има резки контрасти и огромна звукова мощ. Въпреки привидната импровизационност Скрябин всичко изчилява предварително.

"Поема на огъня" - "Прометей" е изградена на 6 звучие. Особено в партитурата е, че авторът поставя "светлина", като първи инструмент, която диригентите интерпетират по желание. В нея има елементи на серийна техника и додекафония. Скрябин твърди, че е в сонатна форма. Във финала има хор пеещ на вокал.

В клавирните произведения на Алексадър Скрябин се усеща влиянието на Фредерик Шопен, а в симфоничните му творби може да се забележи типичната за Вагнер оркестрация.

Музиката на Скрябин отразява бунтарския дух на своето време, като предчувствие за революционните промени. В нея са обединени волевия порив, напрегнатата динамична експресивност, героическо ликуване, особен "полет" и изтънчена удохотворена лирика. В творчеството си Скрябин преодолява идеологическата противоречивост, типична за неговите теоретични философски концепции. Около 1900 година той става член на московското Философско общество и застава зад субективно-идеалистична позиция.

Произведенията на Скрябин, въплъщаващи идеята за екстаза и дръзновението, насочено към неведомите космически сили на изкуството (венецът на такива творения според Скрябин трябва да бъде "Мистерията", в която се обединяват всички видове изкуства - музика, поезия, танц, архитектура и също така светлина) се отличават с голяма степен на художествено обобщение и сила на емоционално въздействие.

Композиторът своеобразно съчетава пост-романтическите традиции (въплътени в образите на идеалната мечта, избухливия, несдържан характер на изказване, привличане към идеята за синтез между изкуствата, в предпочитаните форми - поеми и прелюдии), с явленията на музикалния импресионизъм (тънък звуков колорит) и символизъм (образи-символи: темите за "волята", "самоутвърждаването", "борбата" и "мечтите"), а също така и експресионизъм.

Скрябин е ярък новатор в областта на музикалните средства на изразителност и по отношение на жанровете. Характерно за късните произведения на композитора е "доминантната хармония" в хармоническата му организация, а най-ясно това проличава в неговия прометейски тип акорд. За първи път той въвежда в музикалната практика специална партия за светлината ("Прометей"), което се свързва с използването на "цветен слух".

Творчеството на Скрябин оказва съществено въздействие на клавирната и симфонична музика на XX в, оказва влияние и на Сергей Рахманинов. Идеите за синтеза на музиката и светлината търпят развитие. През 1922 година в помещението на последната му квартира в Москва се създава музей.

Основни произведения[редактиране | edit source]

  • Симфониите в Ми-мажор (с известният хоров финал "Към изкуството") и До-минор
  • Концерт за пиано
  • поеми за пиано - "Трагична", "Сатанинска", "Към пламъка"
  • симфонични произведения - "Поема за екстаза" и "Прометей"
  • произведения за пиано - мазурки, прелюдии, ноктюрни, експронти, сонати за пиано