Пиано

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Steinway Vienna 011.JPG
Звук от пиано
Звук на пиано от 19-и век
Етюд Оп. 25, No. 12 от Шопен, изпълнен на пиано Ерард, произведено 1851 г.
Звук от модерно пиано
Същото произведение на модерно пиано

Пианото е музикален инструмент, на който се свири с помощта на клавиши. Широко използвано в класическата музика за солови и оркестрови изпълнения, камерна музика и акомпанименти, пианото е също и популярно помощно средство за композиране и репетиране. Макар че е трудно преносимо, а често и скъпо, разностранните приложения на пианото са го превърнали в един от най-разпространените музикални инструменти.

Натискането на клавишите на пианото задвижва покрити с филц чукчета, които удрят по метални струни, след което се връщат в изходно положение, оставяйки струните да вибрират в своята собствена честота.[1] Тези вибрации се предават на резонаторната дъска, която от своя страна преобразува енергията им в звук, който се разпространява във въздуха. При освобождаване на натиснатия клавиш, вибрациите на струната се прекратяват от специален демпфер.

Думата „пиано“ е съкратена форма на „пианофорте“, която от своя страна идва от първоначалното име на инструмента на италиански - „clavicembalo col piano e forte“ (буквално „клавесин с тихо и силно“). Името отразява начина, по който инструментът реагира на докосване на клавиатурата, давайки възможност за контрол на скоростта, с която чукчетата удрят по струните. Регулираната по този начин музикална динамика е невъзможна при традиционните клавесини.

Устройство[редактиране | edit source]

Звукът му се произвежда от вибрациите на струните в струнната кутия. Струните се активират чрез чукчета, които са свързани с клавишите. Тоновете на пианото са от 85 до 88 на брой. Съвременното пиано има обхват от субконтра октава до 5-та октава, с което по диапазон отстъпва може би само на органа.

Конструктивно пианото се състои от две основни групи елементи:

  • Акустична. Тук спадат главно резонаторната дъска, разположена в задната част на инструмента при домашното пиано, или в долната част при рояла. Върху тази дъска е прикрепена чугунената рамка. На нея са опънати струните. За най-ниските тонове те са по една на тон, за по-високите – по две, а за тоновете от средния и високия регистър – по три на тон.
  • Механична. Механиката на пианото е твърде сложна. Започва от клавишите, които чрез сложна механична система предават движението си върху чукчета, които удрят струните, предизвиквайки вибрация. Самите струни до натискане на клавиша са заглушени от специални пластини, които се освобождават при натискането на клавиша.
  • Към механичната част спадат и педалите на пианото. Те са два. Десният педал освобождава всички пластини, заглушаващи струните, независимо дали в действие е приведен клавиш или не. Левият педал има за цел по - тихото свирене. При пианото с натискане на левия педал се доближават чукчетата към струните. Така се образува свободен луфт в механиката, в който се губи от силата на натискане върху клавишите.

При рояла, с натискане на левия педал се премества цялата клавиатура на дясно (при някои модели и на ляво). Така всяко чукче удря по две струни, вместо три. Много инструменти имат и трети педал, разположен по средата. При пианото това е така наречената "сoрдина". Тя представлява механизъм, който поставя дебела лента филц между чукчетата и струните и така почти се заглушава пианото. Този механизъм се използва при свирене, за да не се смущават околните. При рояла, средният педал се нарича "тоно-задържащ педал".

При нотирането на произведенията за пиано се използват басов (фа) и виолинов (сол) ключ.

За разлика от повечето музикални инструменти, пианото не се настройва от самия музикант, а от нарочен специалист, наричан "акордьор".

Видове[редактиране | edit source]

В миналото пианото се е използвало в много форми, от които сега се използват само две: Пиано в криловидна форма, обикновено с по-големи размери с успоредни на струните клавиши, което се използва за свирене в концертни зали и се нарича роял и пиано в изправена форма с перпендикулярни на струните клавиши и с по-малки размери: използва се за учебни или домашни цели. Основната конструктивна разлика между рояла и пианото се състои в това, че при рояла резонаторната дъска и арфата са разположени хоризонтално, а при пианото - вертикално.

Сред най-качествените и скъпи пиана и рояли са изработените от Steinway & Sons, C. Bechstein, Fazioli (произвеждат само рояли), Bosendorfer, Yamaha, Grotrian Steinweg,Schimmel, Steingraeber & Soehne и други.

Механично пиано[редактиране | edit source]

Механичното пиано е автоматизирано пиано, което работи с пневматичен или електромеханичен механизъм. То функционира посредством ролки перфохартия, съдържащи информация, нужна за изпълнението на определеното музикално произведение. Не се различава по нищо от акустичното пиано, освен че звукът се възпроизвежда без човешка намеса.

История[редактиране | edit source]

Пианото се появява като продължение на поредица от по-ранни инструменти. Първите струнни инструменти, при които струните се удрят, като персийския сантур, се появяват още в Античността.[2] През Средновековието са направени няколко опита за конструиране на клавишни инструменти с удряни струни,[3] като най-ранният сред тях е колесната лира.[4] През 17 век клавишни инструменти, като клавикордът и клавесинът, вече са широко известни. Докато при клавесина струните се дърпат от перца, при клавиркорда те се удрят от малки остриета. Продължителната употреба на клавесина довежда до постепенното развитие на конструкцията на кутията, резонаторната дъска, мостчетата и клавиатурата, която се предава и на ранните пиана.

Като музикален инструмент, пианото се развива успоредно с развитието на инструменталната музика, писана за този инструмент. В това отношение може да се отбележи периодът от края на 17 век, когато пианото или неговите предшественици постепенно се еманципират и от съпътстващи (акомпаниращи) застават в центъра на соловите концерти на соловата инструментална музика. През този период особено важно е въвеждането на т. нар. „темпериран строй“, което впоследствие води до извеждането на пианото до статута на най-важен от гледна точка на музикалното образование и на теория инструмент, който на известно ниво трябва да познават всички музиканти. Важно значение имат и творбите на виенските класици, които утвърждават водещата роля на пианото. Такава тя се е запазила и днес. В наше време пианото е водещ инструмент при класическата, джазовата и естрадната музика.

Създаване[редактиране | edit source]

За изобретател на пианото се смята Бартоломео Кристофори, който конструира във Флоренция през 1711 г. първия клавишен инструмент с чукчета. Силата на тона при този нов инструмент става зависима от силата на удара, което при клавесина е било невъзможно. Затова Кристофори нарича своето изобретение Gravicembalo col piano e forte, ("тежко чембало за пиано и форте", способно да свири тихо и силно) откъдето носи името днес пианофорте, или само пиано.

Похвати при свирене[редактиране | edit source]

Свиренето на пиано се осъществява с десет пръста. Всеки пръст се слага на един клавиш. Ръцете от китката надолу са закръглени. Мислено, все едно, че държат ябълка. Обикновено лявата ръка е за регистрите с понижаване на тоновата вибрация. Дясната ръка е за регистрите надясно от средата на пианото, които са с повишаване на тоновата височина. Понякога, но не често, дясната ръка може да се постави над лявата и да се изсвирят тонове, които обикновено поема лявата ръка и обратно.

Закръглените пръсти са като "чукчета", които удрят клавишите. В зависимост от силата на удряне на пръстите се получава различно звукоизвличане.

Ръцете се обозначават по подразбиране – дясна ръка, лява ръка.

Всеки пръст на ръка получава номерация-броенето започва от палеца (първи пръст), показалеца (втори пръст), средния (трети пръст), безимения (четвърти пръст) и кутрето (пети пръст).

Най-високата част при постановката на ръката са кокалчетата на пръстите,най-ниската китката на ръката.Лактите са леко изтеглени в страни. Спазването на постановката на ръката е важна,защото това е оптимален начина за удобство при свирене и предпоставка за достигане на пианистична техника.

Двете ръце най-често свирят заедно, в пълна координация. Понакога се редуват или едната ръка започва звукоизвличането първа,другата се включва след нея.

Най-трудна за постигане е координацията на пръстите и майсторско красиво звукоизвличане от клавиатурата, което се постига с хиляди часове упражнение през годините.

Достигането на висша координация, когато едновременно се чете нотното писмо и се свири и с двете ръце с благозвучно звукоизвличане на прима виста (от пръв поглед) е присъщо на големите майстори на пианистичната техника.

Композитори[редактиране | edit source]

В хронологичен ред следват имената на някои от по-известните композитори, писали за пиано и други клавишни инструменти. В съвременния си вид пианото се появява относително късно, по-ранните автори са писали пиесите си за някой от неговите предшественици - чембало, вирджинал и др. Днес тези пиеси обаче влизат в репертоара на пианистите.

Бележити изпълнители в по-новото време[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Kiehl, John. Hammer Time. // Wolfram Demonstrations Project. Посетен на 22 февруари 2010.
  2. Peterson, David R. Acoustics of the hammered dulcimer, its history, and recent developments. // Journal of the Acoustical Society of America 95 (5). 1994. с. 3002.
  3. Pollens, Stewart. The Early Pianoforte. Cambridge University Press, 1995. ISBN 0521417295.
  4. Baines, Anthony. Reviewed work(s): Die Drehleier, ihr Bau und ihre Geschichte by Marianne Bröcker. // The Galpin Society Journal 29. май 1976. DOI:10.2307/841885. с. 140–141.

Външни препратки[редактиране | edit source]