Пиано

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Звук от пиано

Звук на пиано от 19-и век

Етюд Оп. 25, No. 12 от Шопен, изпълнен на пиано Ерард, произведено 1851 г.

Звук от модерно пиано

Същото произведение на модерно пиано

Пианото е музикален инструмент от групата на клавишните инструменти.

Съдържание

1 Етимология на термините
2 Устройство
3 Видове
4 История
5 Създаване
6 Композитори
7 Бележити изпълнители в по-новото време
8 Външни препратки

[редактиране] Етимология на термините

Първоначално инструмента е наречен forte-piano от италиански силно-тихо със което производителите са искали да означат че има техническа възможност на него да се използва музикална динамика.За разлика от по стари клавишни инструменти като чембалото например, при които регулирането на динамиката не е възможно.В последствие в практиката за по кратко е наричан само пиано.

[редактиране] Устройство

Звукът му се произвежда от вибрациите на струните в струнната кутия. Струните се активират чрез чукчета, които са свързани с клавишите. Тоновете на пианото са от 85 до 88 на брой. Съвременното пиано има обхват от субконтра октава до 5-та откава, с което по диапазон отстъпва може би само на органа.

Конструктивно пианото се състои от две основни групи елементи:

Акустична. Тук спадат главно резонаторната дъска, разположена в задната част на инструмента при домашното пиано, или в долната част при рояла. Върху тази дъска е прикрепена т. нар. „арфа” или „лира” (наричана така поради външното сходство с тези музикални инструменти. На лирата са опънати струните. За най-ниските тонове те са по една на тон, за по-високите – по две, а за тоновете от средния и високия регистър – по три на тон.

Механична. Механиката на пианото е твърде сложна. Започва от клавишите, които чрез сложна механична система предават движението си върху чукчета, които удрят струните, предизвиквайки вибрация. Самите струни до натискане на клавиша са заглушени от специални пластини, които се освобождават при натискането на клавиша.

Към механичната част спадат и педалите на пианото. Те са два. Десният педал освобождава всички пластини, заглушаващи струните, независимо дали в действие е приведен клавиш или не. Левият предизвиква механично преместване, при което чукчетата задействат само една от струните на даден тон за получаване на по тих звук(наречено una corda) или механично се приближават чукчетата към струните което прави хода им по малък и съответно произведиения звук, по-тих. Понякога домашните инструменти имат и трети педал, поставян между другите два. При задействането му между чукчетата и струните пада парче плат, което заглушава звука чувствително. Този педал обаче няма отношение към музикалното изпълнение, използва се при упражнения с цел да не се смущават околните.

При нотирането на произведенията за пиано се използват басов (фа) и виолинов (сол) ключ.

За разлика от повечето музикални инструменти, пианото не се настройва от самия музикант, а от нарочен специалист, наричан "акордьор".

[редактиране] Видове

В миналото пианото се е използвало в много форми, от които сега се използват само две: Пиано в криловидна форма, обикновено с по-големи размери с успоредни на струните клавиши, което се използвува за свирене в концертни зали и се нарича роял и пиано в изправена форма с перпендикулярни на струните клавиши и с по-малки размери: използва се за учебни или домашни цели. Основната конструктивна разлика между рояла и пианото се състои в това, че при рояла резонаторната дъска и арфата са разположени хоризонтално, а при пианото - вертикално.

Сред най-качествените и скъпи пиана и рояли са изработените от Steinway & Sons,Bechstein, Petroff, Brodmann, Fazioli, Bosendorfer, Yamaha и други.

[редактиране] История

Като музикален инструмент, пианото се развива успоредно с развитието на инструменталната музика, писана за този инструмент. В това отношение може да се отбележи периодът от края на 17 век, когато пианото или неговите предшественици постепенно се еманципират и и от съпътстващи (акомпаниращи) застават в центъра на соловите концерти на соловата инструментална музика. През този период особено важно е въвеждането на т. нар. "темпериран строй", което впоследствие води до извеждането на пианото до статута на най-важен от гледна точка на музикалното образование и на теория инструмент, който на известно ниво трябва да познават всички музиканти. Важно значение имат и творбите на виенските класици, които утвърждават водещата роля на пианото. Такава тя се е запазила и днес. В наше време пианото е водещ инструмент при класическата, джазовата и естрадната музика.

[редактиране] Създаване

За изобретател на пианото се смята Бартоломео Кристофори, който конструира във Флоренция през 1711 г. първия клавишен инструмент с чукчета. Силата на тона при този нов инструмент става зависима от силата на удара, което при клавесина е било невъзможно. Затова Кристофори нарича своето изобретение Gravicembalo col piano e forte, ("тежко чембало за пиано и форте", способно да свири тихо и силно) откъдето носи името днес пианофорте, или само пиано.

[редактиране] Композитори

В хронологичен ред следват имената на някои от по-известните композитори, писали за пиано и други клавишни инструменти. В съвременния си вид пианото се появява относително късно, по-ранните автори са писали пиесите си за някой от неговите предшественици - чембало, вирджинал и др. Днес тези пиеси обаче влизат в репертоара на пианистите.