Клавесин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Италиански клавесин

Клавесинът (от френски clavecin) или чембалото (от италиански cembalo) е музикален инструмент от групата на клавишните инструменти.

Звукът на клавесина се произвежда чрез дърпане на струните, а не чрез удряне по тях.

Вид клавишно-струнен инструмент, предшественик на пианото. Най-старият достигнал до нас клавесин е изработен около 1521 г. С течение на времето корпусът му започва да се украсява с множество изящни детайли и всеки нов инструмент се превръща в произведение на декоративното изкуство. Тембърът на клавесина е бляскав, но малко остър и сух. Тъй като звукът заглъхва твърде бързо, той не е подходящ за изпълнение на бавни напевни мелодии. Клавесинът не притежава технически възможности за динамични нюанси, поради което през 17 и 18 век се изработват инструменти с две (понякога – три) клавиатури, разположени терасообразно, като всяка от тях е пригодена за различна динамика (най-често – форте и пиано). Клавесинът е изключително популярен през 17 и първата половина на 18 век, след което е изместен от пианото.

Историческо развитие[редактиране | edit source]

Клавесинът се счита за предшественик на пианото. Най-използван е в произведенията от епохата на Барока – от 16 до края на 18 век. Клавесинът може да има един или два мануала, клавишите на които опъват различни по дължина струни. Това позволява произвеждане на по-силни тонове и разнообразие на тембъра. Звукът, който произвежда клавесинът, е рязък, металически и звънлив. За разлика от пианото, той няма педали, тъй като дължината на тона винаги е еднаква.

Разновидности[редактиране | edit source]

  • Виржинал (по всяка вероятност от латинското virgo – девица) – английска разновидност на клавесина с правоъгълна форма. На всеки клавиш съответства отделна струна, привеждана в движение посредством перо, което не удря струната, а само я дърпа. Има мек и нежен тон. Най-старите вирджинали датират от XVII век. Разцветът на вирджиналната музика в Англия е между 1550 и 1650 г., когато там се развива самостоятелна клавирна инструментална литература. В Германия и Италия през този период не са правели разлика между органна и клавесинна музика. Композициите от тази епоха са запазени в няколко сборника, най-важен от които е Virginal book. При тях стилът е чисто инструментален, освободен от влиянието на вокалната музика.
  • Спинет (итал. spinetta от латински spineta) – малък клавесин с един мануал, употребяван преди всичко в домашната музика през XV-XVII век. Създаден е от венецианеца Спинетус (Spinetus) през 1508 г. Съществуват спинети с две клавиатури, разположени една над друга.[1]

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Светослав Четриков – „Музикален терминологичен речник“ Наука и изкуство-София/1969