Йохан Себастиан Бах

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Йохан Себастиан Бах немски композитор

Роден:	21 март 1685 Айзенах, Саксония
Починал:	28 юли 1750 Лайпциг, Саксония

Йохан Себастиан Бах (на немски: Johann Sebastian Bach) е немски композитор и клавирен майстор, признат за един от най-великите гении в световната музикална история. Представител на немската музикална школа и стилът бароко. Бах е написал над 1000 произведения. В творчеството му са представени всички значими тогавашни жанрове, освен операта; той обобщава достиженията на музикалното изкуство в периода Бароко. Бах е признат майстор на полифонията. След смъртта на Бах, музиката му излиза от мода, но през 19 век, благодарение на Менделсон тя е преоткрита. Творчеството му оказва силно влияние върху музиката на поколения композитори след него, включително и през 20 век. Педагогическите произведения на Бах се използват по предназначение и до ден днешен.

Съдържание

1 Биография
2 Изследвания върху живота и творчеството на Бах
3 Бах и неговите съвременници
4 Творчество
5 Музикални фрагменти
6 Световноизвестни изпълнители на музиката на Бах
7 Любопитно
8 Паметници на Бах в Германия
9 Бележки
10 Външни препратки

[редактиране] Биография

[редактиране] Детство

Йохан Себастиан Бах е шестото дете в семейството на музиканта Йохан Амброзиус Бах и Елизабет Лемерхирт. Родът на Бах е известен с музикалните си таланти от началото на 16 век. Много от дедите на Йохан Бах са били професионални музиканти^[1]. През този период Църквата, местните власти и аристокрацията поддържат музикантите, особено в Тюрингия и Саксония. Бащата на Бах живее и работи в Айзенах. По това време в града живеят около 6000 жители. Работата на Йохан Амброзиус включвала организирането на светски концерти и изпълняването на църковна музика.

Когато Йохан Себастиан навършва 9 години, умира майка му, а година по-късно — баща му, който малко преди това се е оженил отново. По-големият брат, Йохан Кристоф, който работи като органист в съседния град Ордруф, взима момчето при себе си. Йохан Себастиан постъпва в гимназия, а брат му го обучава да свири на орган и клавир. Йохан Себастиан обича много музиката и не пропуска възможност да свири или да изучава нови произведения. Известен е следният анекдот, илюстриращ страстта на Бах към музиката: Йохан Кристоф пазел в шкафа си тетрадка с ноти на известни по това време композитори, но въпреки молбите на Йохан Себастиан, той не му давал да я разгледа. Младият Бах успял веднъж да извади от заключения шкаф тетрадката и в продължение на половин година на лунна светлина преписвал нотите. Когато работата била приключена, по-големият брат намерил копието и го отнел ^[2].

Докато учи в Ордруф под ръководството на брат си, Бах се запознава с творчеството на съвременните му южнонемски композитори — Йохан Пахелбел, Фробергер и други. Вероятно се е запознал също и с трудовете на композиторите от Северна Германия и Франция.

На 15 годишна възраст Бах се премества в Люнебург, където в периода 1700—1703 г. учи в певческата школа „Св. Михаил“. По това време той посещава Хамбург — най-големия град в Германия, както и Целе (където на особена почит била френската музика) и Любек, където има възможност да се запознае с творчеството на тогавашни знаменити музиканти. По това време Бах пише и първите си произведения за орган и клавир. Освен хоровото пеене а капела, Бах вероятно се обучава да свири на тримануален орган, клавесин цигулка и виола. Тук получава и първите си знания по богословие, латински, история, география и физика, а вероятно започва да изучава и френски и италиански езици. В школата Бах има възможност да общува със синовете на известни северно немски аристократи и известни органисти, сред които Георг Бьом в Люнебург^[3] и Йохан Райнкен и Николай Брунс в Хамбург. През този период Бах разширява познанията си за съвременните композитори, сред които Дитрих Букстехуде, когото той много уважава.

[редактиране] Арнщат и Мюлхаузен (1703—1708)

Младият Бах

През периода 1703-1708 г. е органист в църквите Нойекирхе в Арнщат и Блазиускирхе в Мюлхаузен.

През януари 1703 г., след завършването на обучението си, той получава длъжността придворен музикант при ваймарския херцог Йохан Ернст. Не e известно точно какво е влизало в служебните му задължения, но най-вероятно не е бил музикален изпълнител, иначе през тези седем месеца служба във Ваймар би се разнесла славата му. След това Бах е поканен да се грижи за органа в църквата „Св. Бонифаций“ в Арнщат, намиращ се на 180 км от Ваймар. С този древен немски град семейството на Бах има стари връзки. От август Бах заема поста органист на църквата. Налага му се да работи едва 3 дни седмично, а заплатата му е относително висока. Освен това, инструментът бил поддържан в добро състояние и бил настроен по новата система, разширяваща възможностите на композитора и изпълнителя. През този период Бах създава множество произведения за орган, в това число знаменитата „Токата и фуга ре минор“.

Паметник на Бах в Арнщат

Семейните връзки и пристрастеният към музиката работодател не успяват да предотвратят напрежението между Йохан Себастиан и властите, возникнало през тези няколко години. Бах е недоволен от нивото на подготовка на певците в хора. Освен това, през 1705—1706 г. Бах без разрешение заминава за Любек за няколко месеца, за да се запознае с изпълненията на Дитрих Букстехуде, което предизвиква недоволството на властите^[4]. Освен това началниците на Бах го обвиняват в „странен хорален съпровод“, смущаващ общината и в неумение да ръководи певческия хор. Последното обвинение изглежда не е било безоснователно ^[5]. Първият биограф на Бах Йохан Форкел пише, че Йохан Себастиан е изминал над 40 км пеша, за да слуша изтъкнатия композитор^[6], но днес някои изследователи подлагат този факт на съмнения ^[7].

През 1706 г. Бах решава да смени работата си. Предлагат му по-добре заплатената и висока длъжност на органист в църквата „Св. Власия“ в Мюлхаузен — голям град в северната част на страната. На следващата година Бах приема това предложение и заема мястото на органиста Йохан Георг Але^[8]. Четири месеца по-късно, на 17 октомври 1707 г. Йохан Себастиан се жени за своята братовчедка Мария Барбара от Арнщат^[9]. На семейството се раждат седем деца, три от които умират още малки. Трима от синовете му — Вилхелм Фридеман Бах, Йохан Кристиан Бах и Карл Филип Емануил Бах, стават по-късно известни композитори.

Градските и църковните власти на Мюлхаузен остават доволни от новия си служител. Те без колебание одобряват плана му за реставриране на църковния орган, въпреки значителните разходи^[10], а за публикуваната празнична кантата „Господ — моя цар“ (това е единствената негова приживе отпечатана кантата), написана за инаугурацията на новия консул, му дават високо възнаграждение.

[редактиране] Ваймар (1708—1717)

След като работи в Мюлхаузен около година, Бах отново сменя местоработата си^[11]- Този път получава длъжността придворен органист и организатор на концерти при двора на Великия херцог Вилхелм Ернст — много по-висока позиция, отколкото предишната му във Ваймар, с по-висока заплата и добре подбран състав от професионални музиканти. Семейството на Бах се настанява в жилище, намиращо се само на пет минути път от графския дворец. На следващата година се ражда първото му дете. Също тогава при семейство Бах идва по-голямата му неомъжена сестра Мария Барбара, която помага в домакинството до смъртта си през 1729 г. Във Ваймар се раждат синовете на Бах Вилхелм Фридеман и Карл Филип Емануил.

Периодът, прекаран във Ваймар е особено плодотворен — там Бах съчинява множество клавирни и оркестрови произведения, в които демонстрира големия си талант. По това време През 1713 г. херцогът се завръща от пътуване до Италия и донася голямо количество ноти, които показва на Йохан Себастиан. В италианската музика херцогът (и както е видно от някои произведения, самият Бах) харесва редуването на соло (свиренето на един инструмент) и тути (целия оркестър).

Във Ваймар Бах има възможност да свири и съчинява произведения за орган, както и да ползва услугите на оркестъра на херцога. Там той пише повечето от своите фуги и започва работата си над т.н. „Органна тетрадка“ — сборник с пиеси които да използва за обучението на Вилхелм Фридеман. Сборникът се състои от обработки на лютерански хорали.

Към края на службата си във Ваймар Бах вече е широко известен органист и майстор на клавесина. През 1717 г. в Дрезден пристига известният френски музикант Луи Маршан. Дрезденският концертмейстор Волюмие решава да покани Бах и да устрои музикално състезание между двамата. Бах и Маршан се съгласяват. В деня на състезанието обаче се оказва, че Маршан (който, явно предния ден успял да послуша изпълнение на Бах) спешно и тайно е напуснал града. Състезанието се провалило и Бах трябвало да свири сам^[12].

[редактиране] Кьотен (1717—1723)

Дворецът и градините в Кьотен, гравюра от книгата “Topographia” на Матеус Мериан, 1650 г.

След известно време Бах отново започва да търси по-подходяща работа. Дотогавашният му господар не иска да го пусне и на 6 ноември 1717 г. дори го арестува заради постоянните му молби да бъде освободен. Освобождава го едва на 2 декември^[13]. Леополд, херцог Анхалт-Кьотенски, наема Бах на длъжността капелмайстор. Херцогът, който сам бил музикант, цени таланта на Бах високо, плаща му добре и му предоставя широка свобода на действие. Леополд обаче е калвинист и не одобрява използването на изтънчена музика на богослуженията, поради което повечето от кьотенските произведения на Бах са светски^[14]. Сред множеството произведения на Бах, сътворени в Кьотен са сюита за оркестър, шест сюити за виолончело соло, Английски и Френски сюити за пиано, както и три сонати. Пак през този период са написани и знаменитите Бранденбургски концерти. Леополд не ги харесва и затова докато той е жив, те не са изпълнени нито веднъж^[15].

Паметна плоча с надпис: "Й. С. Бах сътвори тук в периода 1717-1723 г. непреходни произведения. Бъди гордо с него, отечество, но и го цени."

На 7 юли 1720 г., докато Бах е зад граница с херцога, внезапно умира жена му Мария Барбара, оставяйки четири малолетни деца.

През следващата година Бах се запознава с Ана Магдалена Вилке — млада, високо надарена певица (сопрано), работеща в херцогския двор. Двамата се женят на 3 декември 1721 г.^[16] Въпреки разликата във възрастта — тя е по-млада от Йохан Себастиан със 17 години, бракът им се оказва щастлив. Раждат им се 13 деца.

[редактиране] Лайпциг (1723—1750)

През 1723 г. в църквата “Св. Тома” (Томаскирхе) в Лайпциг е изпълнено произведението му “Страсти по Йоан” и на 1 юни Бах получава длъжността кантор (диригент на църковния хор) на тази църква, като същевременно трябва да изпълнява и задълженията на учител в училището към църквата, заменяйки на този пост Йохан Кунау^[17]. В задълженията на Бах влиза преподаването по пеене и ежеседмичното водене на концерти в двете главни църкви в Лайпциг – “Св. Тома” и “Св. Николай”. Длъжността на Йохан Себастиан предполага също така преподаването на латински, но му било позволено да наеме помощник, който да преподава вместо него. Затова с тази дейност се занимава Пецолд за 50 талера годишно. Бах получава длъжността “музикален директор” на всички църкви в града: в задълженията му влиза подбора на изпълнители, наблюдението над обучението им и избор на музика за изпълнение. Докато работи в Лайпциг, композиторът има нееднократно конфликти с градската администрация^[18]^[19].

Първите шест години от живота му в Лайпциг се оказват много продуктивни: Бах съчинява 5 цикъла кантати (два от тях, по всяка вероятност са изгубени). Повечето от произведенията са написани по евангелските текстове, които се четат в лютеранската църква всяка неделя и по празниците през цялата година; много от тях (като ”Wachet auf! Ruft uns die Stimme” и ”Nun komm, der Heiden Heiland”) се основават на традиционни църковни песнопения.

Градският съвет предоставя на Бах само 8 изпълнители, и това често е причина за спорове между композитора и администрацията: на Бах му се налага сам да наема до 20 музиканта, за да изпълняват оркестровите произведения. На органа или клавесина свирел обикновено самият композитор, а ако той ръководел хора, то това място се заемало от щатния органист или от един от по-големите синове на Бах.

Кафенето на Цимерман, където Бах често има концерти

Освен от редовните концерти, заплащани от градските власти, Бах печели допълнително с хора си от пеене на сватби и погребения. Предполага се, че именно с тази цел са създадени най-малко 6 мотета.

През март 1729 г. Йохан Себастиан става ръководител на Колегиум музикум (Collegium Musicum) – светски ансамбъл, съществувал още от 1701 г., когато е основан от стария приятел на Бах Георг Филип Телеман^[20]. През това време в много големи немски градове надарени и активни студенти от университетите създават подобни ансамбли. В продължение на почти цялата година Колегиум музикум два пъти седмично устройва двучасови концерти в кафенето на Цимерман, разположено близо до пазарния площад. Собственикът предоставя на музикантите голямата зала и закупува няколко инструмента. Много от светските произведения на Бах, написани през 1730-те, 40-те и 50-те години, са съчинени именно за изпълнение в кафенето на Цимерман. Такива са например “Кафейна кантата” и клавирният сборник “Clavier-Übung”, както и много концерти за виолончело и клавесин. През този период Бах написва и частите Kyrie и Gloria на знаменитата си “Меса в си минор”.

Скоро Бах получава длъжността придворен композитор.

През 1747 г. Бах посещава двора на пруския крал Фридрих II. Кралят му предлага музикална тема и го моли да съчини нещо по нея. Бах е майстор на импровизацията и веднага изпълнява тригласна фуга. По-късно Йохан Себастиан съчинява цял цикъл вариации на тази тема и го изпраща като подарък на краля. Цикълът е наречен “Музикален подарък”

Началото на шест-гласовата фуга от «Музикалния подарък”, с надпис от Бах

Това е и неговият най-продуктивен творчески период, продължил до самата му кончина. Друг обхватен цикъл – “Изкуството на фугата”, Бах не завършва, макар че най-вероятно го е писал много преди смъртта си. Не е издаван, докато той е жив. Състои се от 18 сложни фуги и канони, основани на една проста тема. В този цикъл Бах използва всички инструменти и техники за писане на полифонични произведения.

Последното произведение на Бах е хорална прелюдия за орган, която той продиктува на зет си, практически намирайки се на смъртния си одър. Името на прелюдията е «Vor deinen Thron tret ich hiermit» (“Ето, представям се пред трона ти”) и с това произведение често музикантите завършват изпълнението на незавършеното “Изкуството на фугата”.

С течение на времето зрението на Бах се влошава. Някои биографи приписват причината за това на спорния факт, че като малък е преписвал ноти на лунна светлина. Въпреки това, той продължава да съчинява музика, диктувайки я на зет си Алтникол. През 1750 г. в Лайпциг пристига английският офталмолог Джон Тейлър, когото много съвременни изследователи считат за шарлатанин. Тейлър на два пъти оперира Бах, но и двете операции са неуспешни^[21] и Бах остава сляп. На 18 юли той неочаквано проглежда за кратко, но същата вечер получава удар. Бах умира на 28 юли, като е възможно причина за смъртта му да са усложнения след операциите. Останалото след него състояние е оценено на над 1000 талера и включвало 5 клавесина, 3 цигулки, 3 алта, 2 виолончела, виола да гамба, лютня и спинет, както и 52 свещени книги^[22]. Бах има 20 деца от двата си брака с Мария Барбара и Ана Магдалена.

През живота си Бах е написал над 1000 произведения. В Лайпциг Бах поддържа дружески отношения с университетските професори. Особено плодотворно се оказва сътрудничеството с поета, пишещ с псевдонима Пикандер. Интересен факт е, че Георг Фридрих Хендел, роден също като Бах в град Хале, намиращ се само на 50 километра от Лайпциг, никога не се е срещал с Бах, макар последният на два пъти се опитвал да се види с него — през 1719 и 1729 г.^[23].

Композиторът е погребан близо до църквата “Св. Тома”, където той служи в продължение на 27 години. Гробът му обаче скоро е изгубен и едва през 1894 г., когато останките на Бах са открити случайно по време на строителни дейности, той е препогребан.

[редактиране] Изследвания върху живота и творчеството на Бах

Първи описания на живота на Бах стават некрологът му и кратката жизнена хроника, написана от вдовицата му Анна Магдалена. През 1802 г. приятелят му Йохан Николаус Форкел, основавайки се на собствените си спомени, некролога и разказите на синовете и приятелите на Бах, издава първата подробна биография. В средата на 19 век интересът към музиката на Бах се възражда, композитори и изследователи започват да събират, изучават и издават всички негови произведения. Следващият значителен труд за Бах е книгата на Филип Шпита, издадета през 1880 г. В началото на 20 век публикува книгата си немския органист и изследовател Алберт Швайцер. В това произведение, освен биографията на Бах, описание и анализ на неговите произведения, се отделя много внимание на описанието на епохата, в която той работи, както и на богословските въпроси, свързани с неговата музика. Тези книги са най-авторитетни до средата на 20 век, когато с помощта на нови технически средства и щателни изследвания са открити нови факти за живота и творчеството на Бах, на места противоречащи на традиционните представи^[24]. Така например, е установено, че Бах е написал част от кантатите си в периода 1724—1725 г. (за разлика от предната версия, че това е станало през 1740-те години, намерени са неизвестни произведения, а произведения, които по-рано са приписвани на Бах се оказват с друг автор, установени са други факти от биографията му. През втората половина на XX век са написани множество трудове по тази тема — например, книгата на Кристоф Волф.

[редактиране] Бах и неговите съвременници

Приживе Йохан Себастиан Бах е познат и известен предимно като музикален изпълнител — органист, цигулар, концертмайстор, диригент. Прочут е и като музикален механик — изработва различни музикални инструменти, „свирещи“ часовници и т. н. Композициите му обаче остават „затворени“ в кръга на публиката, пред която са изпълнявани на местата, където е работил и скоро след смъртта му те са забравени извън тесните професионални кръгове. Въпреки това остава историческата заслуга на Бах, свързана с въвеждането на т. нар. „темпериран строй“, който е в основата на цялата последваща музика, особено клавирната, чак до наши дни.

Интересът към композитора Бах се възражда през 1829 г., когато младият Феликс Менделсон Бартолди организира и сам дирижира второто, около 100 години след първото, изпълнение на „Матеус пасион“. Легендата гласи, че веднъж Менделсон си купил месо, което касапинът му завил в нотни листа. Композиторът ги прегледал, разбрал на каква находка е попаднал и се върнал в месарницата за останалите ноти. Така бил преоткрит „Матеус пасион“, а заедно с него и интересът към композиционното творчество на Бах.

За забравата, която тегне дълго време върху името и творчеството на великия композитор, свидетелства и фактът, че гробът му е открит случайно в Лайпциг при ремонтни работи едва през 1894 г. Днес тленните останки на Бах намират покоя си в църквата „Св. Тома“ в града.

[редактиране] Творчество

Ръкопис на Бах

Лудвиг ван Бетховен възкликва за Бах: „Не поток, а море!“ (на немски „Bach“ означава „поток“). Може би тези думи най-добре отразяват дълбочината и мащабността на неговото творчество. Композиторът е създал хиляди музикални творби (духовни и светски) във всички съвременни нему музикални жанрове, с изключение на операта. Последният, редом с Хендел, велик представител на бароковата музика, довежда до съвършенство изкуството на полифонията, съчетава блестящо и преосмисля традициите на италианската, австрийската, немската и френската музикална школа.

Основно внимание Бах отделя на религиозната музика, особено на кантатата. Връх в неговото творчество са т. н.нар. „Пасиони“ за хор и оркестър — музикални кантати — оратории, разказващи за последните дни на Иисус Христос. Автор е и на много акапелни творби. Бах е известен също с инструменталните си концерти. Много важна част от неговото творчество са клавишните пиеси, много от които са замислени с чисто образователна насоченост — сборникът „Ана Магдалена“, английските и френските сюити, „Добре темперираното пиано“ (своеобразна апология на темперирания строй) и „Изкуството на фугата“. И до днес много от творбите на Бах са настолно учебно помагало на инструменталистите — от начинаещи до усвояващи висшите тънкости на изпълнителското изкуство. Композициите на Бах оказват огромно влияние върху по-късните композитори. Откъси от негови творби често се използват във филмовата музика.

Сред важните творби на Бах са:

Религиозни кантати — над 200, тук условно спадат (някои музикални историци ги отделят) няколкото оратории и двата запазени до днес пасиона — „Матеус пасион“ и „Йоханес пасион“.
Светски кантати — няколко десетки, сред които „Сватбена кантата“, „Селска кантата“, „Кантата за кафето“, „Възхвала на музиката“.
Камерна музика — 6 Бранденбургски концерта, концерти за цигулка и оркестър, 7 концерта за пиано и оркестър, 2 концерта за две пиана и оркестър, 2 концерта за три пиана и оркестър, един концерт за четири пиана и оркестър и др. (Тук трябва да се отбележи, че по времето на Бах инструментът пиано не е съществувал в съвременния смисъл на думата. И сега често тези концерти се изпълняват от други, старинни клавирни инструменти като клавесин, а почти всички от тях имат транскрипции за цигулка, китара и т. н. Терминът „пиано“ се използва според общоприетото в музикалната литература). Сонати за цигулка; флейта; цигулка, флейта и пиано; партити за цигулка; сонати за пиано и виола да гамба; шест сюити за соло виолончело и др.
Клавирни творби — близо 150 хорала за орган, токати и фуги (след които най-известна е тази в ре минор), фантазии и фуги (по повод тази в сол минор Бетховен произнася цитираните по-горе думи), прелюдии и фуги, пасторали, пасакалии и др. За клавирни инструменти са написани симфонии (тригласни инвенции), френски, английски и немски сюити, сборникът „Добре темперирано пиано“, „Голдберг вариации“ и др.

Днес запазените композиции на Бах са проучени и систематизирани. Наред с оригиналните им названия се използва и т. нар. „Бахов индекс“ — BWV (от немски Bach Werke Verzeichnis), който е на тематичен, а не на хронологичен принцип.

[редактиране] Музикални фрагменти

Внимание! Музикалните фрагменти са във формат Ogg vorbis

[редактиране] Световноизвестни изпълнители на музиката на Бах

Диригенти: Николаус Харнонкурт, Густав Леонхард, Карл Рихтер, Леополд Стоковски, Серджо Челибидаке, сър Дьорд Шолти.

Органисти: Оливие Месиен, Лионел Рог.

Цигулари: Хенрик Шеринг, Ицхак Перлман, Давид Ойстрах, Леонид Коган

Пианисти: Глен Гулд, Святослав Рихтер, Андраш Шиф.

Чембалисти: Густав Леонхард

[редактиране] Любопитно

Буквите от името на Бах на латински — BACH — съвпадат с буквените означения на тоновете си-бемол — ла — до — си бекар. Това изкушава мнозина композитори да пишат музикални творби по така образувалата се мелодия. Най-известна от тях е „Прелюдия и фуга на тема BACH“ за орган от Франц Лист^[25].

[редактиране] Паметници на Бах в Германия

Паметник на Й. С. Бах срещу църквата св. Тома в Лайпциг

Паметник в Лайпциг, издигнат на 23 април 1843 от Херман Кнаур по инициатива на Менделсон и по чертежи на Едуард Бендеман, Ернст Ритшел и Юлиус Хюбнер.
Бронзова статуя на площад Frauenplan в Айзенах, проектиран от Адолф фон Дондорф, открита на 28 септември 1884 г. Първоначално поставена на Пазарния площад до църквата св. Георги, а на 4 април 1938 г. е пренесена на Frauenplan с по-нисък пиедестал.
Паметник на Хенрих Полман на площад Бах в Кьотен, открит на 21 март 1885 г.
Бронзова статуя на Карл Сефнер от южната страна на църквата св. Тома в Лайпциг — 17 май 1908 г.
Бюст, изработен от Фриц Бен в монумента “Валхала” в Регенсбург, 1916 г.
Статуя на Паул Бир до входа на църковата св. Георги в Айзенах, поставена на 6 април 1939 г.
Паметник на Бруно Айерман във Ваймар, открита през 1950 г., но след две години премахната и отново открита през 1995 г. на площад Демокрация.
Релеф на Роберт Пропф в Кьотен, 1952 г.
Паметник на Бернд Гьобел до пазара в Арнщат, открит на 21 март 1985 г.
Паметник в Ансбах, проектиран от Юрген Хьортц, открит през юли 2003 г.