Густав Леонхард

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Густав Леонхард
нидерландски музикант
Густав Леонхард 
Роден: 30 май 1928 г.(1928-05-30)
Вайдемерен, Нидерландия
Починал: 16 януари 2012 г. (на 83 г.)
Амстердам, Нидерландия

Густав Леонхард (на немски: Gustav Leonhardt), (30 май 192816 януари 2012 г.), е нидерландски пианист, органист, диригент, музиковед и педагог. Живее в Амстердам. Един из най-големите и авторитетни изпълнители на барокова музика.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 30 май 1928 г. в Гравеланд, сега квартал на град Вайдемерен, Нидерландия. В периода 1947—1950 г. изучава органно изкуство в Schola Cantorum в Базел. Като изпълнител на клавесин дебютира във Виена през 1950 г. (“Изкуството на фугата” на Йохан Себастиян Бах). От 1952 г. е професор в Националната академия по музика, а от 1954 г. е професор в Амстердамската консерватория. През 1954 г. създава бароков ансамбъл (виолончело — Николаус Арнонкур), концертира и прави записи с Алфред Делер. Активно си сътрудничи с La Petite Bande на С.Сигизвалд Кьойкен, Франс Брюген, Филип Херевеге. Преподава в Харвард. Умира на 16 януари 2012 г. в Амстердам.

Репертоар[редактиране | edit source]

В репертоара му са произведения на Бах, Букстехуде, Моцарт, Пърсел, Уилям Бърд, Жан Филип Рамо, Джироламо Фрескобалди, Монтеверди, Доменико Скарлати, Телеман, Ян Питерсзоон Свеелинк и др.

Признание[редактиране | edit source]

Премия “Еразъм” (1980 г.). Почетен доктор на множество университети в Европа и САЩ. Командор на Ордена за литература и изкуство (2007 г.).

Външни препратки[редактиране | edit source]