Поп музика

Поп
Стилистични корени	Ритъм енд блус, джаз, ду-уап, фолк, денс, класическа музика, рокендрол
Културни корени	Великобритания и САЩ, 1950-те
Типични инструменти	Електрическа китара - Бас китара - Барабани - Кийборд
Популяризиране	1950-те

Поп музиката или само "поп" (на английски: Pop-music съкратено от Popular music, буквално "популярна музика") е жанр на съвременната музика, който обикновено има танцувален ритъм, опростена мелодия и повтаряща се структура. За първи път терминът възниква през 1926 година, а от 1954 година става отделен жанр. Той включва в себе си разнообразни подстилове.

Концепцията на попа е да представя на хората нещо ново, лесно запомнящо се и различаващо се от шаблонната представа за музика. Характерно за мелодиите е, че те са лесни за запаметяване, което спомага за бързото приемане от публиката. Най-често се залага на силно изразен ритъм или мелодични балади. Аудиторията ѝ е главно от младите хора.

История и развитие

През 70-те години на 20 век най-популярната музика е в стил диско, през 80-те главните течения са R&B, рок и ню уейв. В 90-те години гръндж музиката е популярна, но в средата и в края на това десетилетие започва да властва тийн поп-ът. Той обаче замира през 2001, когато популярната музика се обръща към R&B, примесен с хип-хоп звучене. В момента тече това явление, което вече е започнало едно своеобразно завръщане към тийн поп и денс музиката.

Характеристика

Музиковеди често се определят следните характеристики, типични за жанра поп музика:

   * Цел на привлекателни за широката аудитория, а не към конкретна субкултура или идеология
   * Акцент върху изработката, а не официално "художествено" качества
   * Акцент върху запис, производство и технология, по живо изпълнение
   * Склонност да отразяват съществуващите тенденции, а не постепенно развитието [
   * Много поп музика е предназначен за насърчаване на танци, или да го използва денс-ориентирани бие или ритъм

Основният носител на поп музиката е на песента, често между два и половина и три и половина минути в дължина, обикновено маркирани чрез последователно и забележим художествен елемент, една от основните стил и обикновено традиционната структура. Общи варианти включват стих-припев форма и тридесет и две-бар форма, с акцент върху мелодии и закачливите куки и хор, който контрастира melodically, ритмично и хармонично със стих. ритъм и мелодия са склонни да бъдат прости, с ограничена хармонична съпровод. Текстът на съвременната поп песни обикновено се фокусира върху прости теми — често любов и романтични отношения — въпреки че има ясно изразени изключения .

Хармония в поп музиката е често ", че на класическа Европейския тоналност, само по-откровен." клишета включва бръснарницата хармония (т.е. движещ се от една помощна господстващо хармония с господстващо хармония, а след това и тоник) и блус мащаб повлияни от хармония. "Влиянието на кръга-на пети парадигма намалява от средата на 1950. Хармоничното езици на рок и душа да се отдалечи от всеобхватна влиянието на господстващо функция. ... Има и други тенденции (може би също се проследят с използването на китара като композиране инструмент) - педала точка хармонии, корен предложение двувалентен стъпка, прехвърляне на хармонични и мелодични организация — тази точка далеч от функционални тоналност и към един тонален смисъл, че е по-малко посока, по-свободно плаващи. "