Поп музика

Поп
Стилистични корени	Ритъм енд блус, джаз, ду-уап, фолк, танцова музика, класическа музика, рокендрол
Културни корени	Великобритания и САЩ, 1950-те
Типични инструменти	Електрическа китара - Бас китара - ударни инструменти - синтезатор
Популяризиране	1950-те
Регионални сцени
J-pop, K-pop

Поп музиката или само "поп" (на английски: Pop-music съкратено от Popular music, буквално "популярна музика") е жанр на съвременната музика, който обикновено има танцoв ритъм, опростена мелодия и повтаряща се структура. За първи път терминът възниква през 1926 година, а от 1954 година става отделен жанр. Той включва в себе си разнообразни подстилове.

Концепцията на попа е да представя на хората нещо ново, лесно запомнящо се и различаващо се от шаблонната представа за музика. Характерно за мелодиите е, че те са лесни за запаметяване, което спомага за бързото приемане от публиката. Най-често се залага на силно изразен ритъм или мелодични балади. Аудиторията ѝ е главно от младите хора.

История и развитие

Музиковеди често се определят следните характеристики, типични за жанра поп музика:

• Цел на привлекателни за широката аудитория, а не към конкретна субкултура или идеология
• Акцент върху изработката, а не официално "художествено" качества
• Акцент върху запис, производство и технология, по живо изпълнение
• Склонност да отразяват съществуващите тенденции, а не постепенно развитието [
• Много поп музика е предназначен за насърчаване на танци, или да го използва денс-ориентирани бие или ритъм

Обикновено дължината на една песен е 2-5 мин. структурата е куплет-припев,дълги инструментални части и сола са рядко срещани.Залага се на масовия вкус и комерсиалния характер.B поп музиката доста често изпълнителите предпочитат да не издават цял албум, а само една песен-сингъл с която стават популярни.Когато певците изпъляват песни на други изпълнители / и официално обявят това/ се наричат кавъри.Когато изпълняват свое творчество се наричат авторски песни.Много често певците не изпъляват собствени парчета ,а музика писана за тях ,като за целта се обръщат към композитори и текстописци.

Текстът на съвременната поп песни обикновено се фокусира върху прости теми — често любов и романтични отношения — въпреки че има ясно изразени изключения .

Подстилове

През 70-те години на 20 век най-популярната музика е в стил диско, през 80-те главните течения са R&B, рок и ню уейв. В 90-те години гръндж музиката е популярна, но от средата на десетилетието започва да властва тийн поп-ът. Той обаче замира през 2001, когато популярната музика се обръща към R&B, примесен с хип-хоп звучене. От тогава тече това явление, което вече е започнало едно своеобразно завръщане към тийн поп и денс музиката. Япония и Южна Корея имат свой собствен вид поп - J-pop (съкратено за "Japanese pop",в превод "Японски поп") и K-pop (съкратено "Korean pop",в превод "Корейски поп").