Стефан Грапели

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стефан Грапели
Stephane Grappelli Allan Warren.jpg
Информация
Рождено име Stéphane Grappelli
Роден 26 януари 1908
Париж, Франция
Починал 1 декември 1997
Париж, Франция
(на 89 години)
Стил суинг, оркестров джаз
Инструменти цигулка, пиано, саксофон, акордеон
Активни години 1928-1997
Членове
Quintette du Hot Club de France
Бивши членове
Джанго Райнхарт

Стефа́н Грапели́ (на френски: Stéphane Grappelli) е световноизвестен музикант, композитор и джазов цигулар. Роден е в Париж. Баща му е италианец, а майка му - французойка. Майката умира от рак, когато той е четиригодишен. Бащата, маркиз Ернесто Грапели, е учител по философия и писател. След мобилизацията му в Първата световна война момчето живее в приют за бездомни деца и е поверено за възпитание в парижкото балетно училище на прочутата танцьорка Айседора Дънкан.[1]

Съдържание

Живот и творчество [редактиране]

Ранни години [редактиране]

Първи уроци по музика Стефан Грапели получава от баща си. Научава се сам да свири на цигулка и пиано и дванадесетгодишен започва да изкарва прехраната си като уличен музикант в Монмартър[2]. През 1923 година започва да изучава теория на музиката в Парижката консерватория, където получава медал по солфеж. Особено увлечен е от творчеството на Клод Дебюси и Морис Равел, които оказват голямо влияние върху по-късния му изпълнителски стил. По време на следването си Грапели работи като съпровождащ пианист на неми филми в различни кина, а също свири на саксофон и акордеон в танцови заведения. През 1928 година чува изпълнение на американския джазов цигулар от италиански произход Джо Венути и това му открива цял нов свят от възможности за собственото му музициране.[2]

Джанго Райнхарт [редактиране]

Django&Grappelli.jpg

През есента на 1934 година в Париж изнася концерт Луис Армстронг. Това е необикновено събитие за френската музикална публика. Тогава Грапели се среща с белгийския джаз китарист от цигански произход Джанго Райнхарт (1910-1953) и заедно с него създава прочутия Quintette du Hot Club de France - първата джазова формация само от струнни инструменти.[3] Квинтетът, изпълняващ "цигански джаз", просъществува до началото на Втората световна война през 1939 година, когато Грапели е на лечение в Лондон. За този кратък период от няколко години Джанго и Грапели издигат своя квинтет до ненадминато музикантско равнище и оставят след себе си трайни композиции като "Djangology", "Swing Guitars", "Minor Swing", "Nuages", "Daphne", "Tears".[3]

Войната [редактиране]

По време на войната Грапели сформира в Англия оркестър, с който свири по лазарети и военни бази. Тогава работи с младия сляп пианист Джордж Шиъринг, който впоследствие става прочут джазов композитор и музикант, а контрабасистът му е военноинвалид с един крак. Следвоенното време е особено тежко за Стефан Грапели, когато е загубил баща си и редица близки хора, между които жената, която е обичал. През 1946 година се завръща в Париж и подновява сътруднчеството си с Джанго Райнхарт, но магията от предвоенните дни е изчезнала. Между 1948 и 1955 година Грапели работи в Club Saint Germain, Париж, а накрая получава ангажимент за девет месеца в Сен Тропе.[4] Настъпила е ерата на рокендрола и интересът към неговата музика отслабва. През 60-те години Грапели е принуден да припечелва, като свири на коктейли в парижкия "Хилтън".[2]

Световна знаменитост [редактиране]

Стефан Грапели и Йехуди Менухин, 1976

Въпреки трудните години Стефан Грапели се утвърждава като най-влиятелният джазов цигулар в света със собствен интерпретаторски стил, съчетаващ интонации на елегантния френски шансон и американския суинг.[5] Той се превръща в жива легенда на джаза не само във Франция, но и в Съединените щати, където през 1969 година прави своя дебют с представянето си в Newport Jazz Festival. Грапели изнася много концерти, осъществява грамофонни записи и участва в турнета с джазови формации в сътрудничество с оркестрите на Дюк Елингтън и Андре Превен, пианистите Ърл Хайнс, Маккой Тайнър и Оскар Питърсън, вибрафониста Гари Бъртън, мандолиниста Дейвид Грисман, поп-певеца Пол Саймън, класическия цигулар Йехуди Менухин, китариста Джо Пас, френския джазов цигулар Жан-Люк Понти, китайския виолончелист Йо-Йо Ма, белгийския виртуоз на устна хармоника Тутс Тилеманс и др.[2]

До края на живота си Грапели прави студийни записи, също и с по-млади музиканти като Мишел Петручани. През 80-те години изнася поредица концерти с младия английски виолончелист Джулиан Лойд Уебър.

С музика на Грапели са озвучени 25 филма.[6]

Записаният малко преди смъртта му компакт-диск Celebrating Grappelli излиза през 1998 година.

Грапели е погребан в парижкото гробище Пер Лашез.[1]


Награди и отличия [редактиране]

  • Prix In Honorem de l'Académie Charles-Cros en 1969
  • Victoire de la musique du musicien de jazz de l'année 1987 [7]
  • Grand prix SACEM 1995
  • Grammy Lifetime Achievement Award 1977 [8] - Грами за цялостно творчество

Дискография [редактиране]

Албуми [редактиране]

  • Unique Piano Session Paris 1955 (1955, Jazz Anthology)
  • Improvisations (1956, Verve)
  • Feeling + Finesse = Jazz (1962, Atlantic)
  • For Django (1962, Suite Beat Music Group)
  • Le Sur Le Toit de Paris (1969, BMG International)
  • I Hear Music (1970, A Jazz Hour With)
  • Afternoon in Paris (1971, Verve)
  • Recorded Live at the Queen Elizabeth Hall London (1971, PYE Music)
  • In Paris (1971, RCA Records)
  • Manoir de Mes Reves (1972, Musidisc)
  • Homage To Django (1972, Classic Jazz)
  • Satin Doll (1972, Vanguard)
  • Stephane Grappelli (1973, PYE Music)
  • Talk of the Town (1973, Black Lion)
  • Stardust (1973, 1201 Music)
  • Live in London (1973, Black Lion)
  • Meets the Rhythm Section (1973, Blue Note)
  • Stephane Grappelli - I Got Rhythm! (1974, Black Lion)
  • Violinspiration (1975, Pausa Records)
  • The Rock Peter and the Wolf (1976, RSO Records)
  • Stephane Grappelli and Cordes (1977, Musidisc)
  • Live at "Carnegie Hall" (1978, Doctor Jazz)
  • Uptown Dance" (1978, Columbia)
  • London Meeting" (1979, String Jazz)
  • Young Django (1979, MPS)
  • At the Winery (1980, Concord Jazz)
  • Stephane Grappelli '80 (1980, Happy Bird)
  • Sonny Lester Collection (1980, LRC)
  • Stephane Grappelli '80 (1980, GRP Records)
  • Vintage 1981 (1981, Concord Jazz)
  • Diz Disley Live at "Carnegie Hall" (1983, Doctor Jazz)
Стефан Грапели на концерт в Довил (Франция), 1991
  • Just One Of Those Things (1984, EMI Studios)
  • Grappelli Plays George Gershwin (1984, Musidisc)
  • Live in San Francisco (1986, Blackhawk)
  • Fascinating Rhythm (1986, Jazz Life)
  • Grappelli Plays Jerome Kern (1987, GRP Records)
  • The Sound of Jazz (1987, Cleo)
  • Olympia '88 (1988, Atlantic)
  • The Intimate Grappelli (1988, Jazz Life)
  • Jazz 'Round Midnight (1989, Verve)
  • Shades of Django (1990, Verve)
  • My Other Love (1990, Columbia)
  • Stephane Grappelli In Tokyo (1991, A & M Records)
  • Bach to the Beatles (1991, Academy Sound)
  • Master of Violin (1992, Ausverkauf)
  • Michelle Legrand (1992, Verve)
  • Hot Licks: I Hear Music (1993, Sound Solutions)
  • In Tokyo (1993 Live, Denon Records)
  • Live 1992 (1993, Verve)
  • 85 & Still Swinging... Stephane Grappelli "Live" at Carnegie Hall: The 85th Birthday Concert (1993, Angel Records)
  • La Copine (1993, Munich Records)
„Honeysuckle Rose“ - Парижки запис (1937) с Джанго Райнхарт, Стефан Грапели, Колмън Хоукинс, Аликс Комбел и Бени Картър
  • So Easy to Remember (1993, Omega Classics)
  • It's Only a Paper Moon (1994, Four Star)
  • Jazz Masters (1994, 20+-year compilation, Verve)
  • Live in Warsaw 1991 (1995, Imc/Master)
  • Stephane Grappelli Live at the Blue Note (1995, Telarc Jazz)
  • Aquarius (1996, Iris Musique)
  • Cosmopolite Concert (1996, Vintage Guitar Series)
  • Crazy Rhythm (1996, Pulse)
  • Parisian Thoroughfare (1997, Laserlight)
  • Live (1998, Justin Time)
  • Celebrating Grappelli (1998, Linn Records)
  • Fine And Dandy (1998, 2005, Jazz Hour The Netherlands)

Съвместни проекти [редактиране]

  • Stephane Grappelli and Stuff Smith: Violins No End (1957, Pablo/OJC)
  • Stephane Grappelli and Svend Asmussen: Two of a Kind (1965, Storyville Records)
  • Stephane Grappelli, Stuff Smith, Svend Asmussen and Jean-Luc Ponty: Violin Summit (1966, Verve)
  • Stephane Grappelli and Joe Venuti: Venupelli Blues (1969, Charly Records UK)
  • Stephane Grappelli and Barney Kessel: I Remember Django (1969, Black Lion)
  • Stephane Grappelli and Barney Kessel: Limehouse Blues (1969, Black Lion)
  • Stephane Grapellli and Paul Simon "Paul Simon" [9] 1972 Hobo's Blues (1972, Columbia)
  • Menuhin and Grappelli Play Berlin, Kern, Porter and Rodgers & Hart (1973 to 1985, EMI)
  • Stephane Grappelli and Bill Coleman (1973, Classic Jazz Music)
  • Stephane Grappelli and Yehudi Menuhin: Jealousy - Music of the 30's (1973, Angel Records)
  • Stephane Grappelli and Martin Taylor: Just One of Those Things (1973, Black Lion)
  • Stephane Grappelli and Oscar Peterson (1973, Musicdisc)
  • Stephane Grappelli and Baden Powell: La Grande Reunion (1974, Accord)
  • Stephane Grappelli and Jean-Luc Ponty: The Giants (1974, Black Lion)
  • Stephane Grappelli and Earl Hines: Stephane Grappelli meets Earl Hines (1974, Black Lion)
  • Stephane Grappelli and Georges Delerue: Les Valseuses (1974, Musidisc (import)
  • Stephane Grappelli and Georges Delerue: Les Calmos (1975, Sido)
  • Stephane Grappelli and The George Shearing Trio: The Reunion (1976, Verve)
  • Stephane Grappelli and Gary Burton: Paris Encounter (1976, Atlantic)
  • Stephane Grappelli and Barney Kessel: Tea for Two (1977, Sony)
  • Stephane Grappelli and Joe Venuti: Venupelli Blues (1979, Affinity)
  • Stephane Grappelli and Joe Pass: Tivoli Gardens, Copenhagen, Denmark (1979, Original Jazz Classics)
  • Stephane Grappelli and Hank Jones: A Two-Fer! (1979, Muse)
  • Stephane Grappelli and Oscar Peterson: Oscar Peterson Skol (1979, Pablo)
  • Stephane Grappelli and Martial Solal: Happy Reunions (1980, Rhino)
  • Stephane Grappelli and David Grisman Live (1981, Warner Brothers)
  • Stephane Grappelli and Marc Fosset: Stephanova (1983, Concord Jazz)
  • Stephane Grappelli and Toots Thielemans: Bringing it Together (1984, Cymekob)
  • Stephane Grappelli and Martin Taylor: We've Got The World on a String (1984, EMI)
  • Stephane Grappelli and Vassar Clements: Together at Last (1985, Flying Fish)
  • Stephane Grappelli, Django and Bill Coleman 1936 to 1938 (1985, DRG Records)
  • Stephane Grappelli and Helen Merrill (1986, Music Makers)
  • Stephane Grappelli and Martial Solal: Olympia 1988 (1988, Atlantic)
  • Stephane Grappelli and Jean-Luc Ponty: Compact Jazz (1988, MPS)
  • Stephane Grappelli and Jean-Luc Ponty: Violin Summit (1989, Jazz Life)
  • Stephane Grappelli and Joe Venuti: Best of Jazz Violins (1989, LRC)
  • Stephane Grappelli and Yo-Yo Ma: Anything Goes (1989, Sony)
  • Stephane Grappelli, Louis Bellson and Phil Woods: How Can You Miss (1989, Rushmore Productions)
  • Stephane Grappelli and McCoy Tyner: One on One (1990, Milestone)
  • Stephan Grappelli and The Franciscan Chamber Players: Something Old Something New (1990, Franciscan)
  • Stephane Grappelli and McCoy Tyner: Live at Warsaw Jazz Festival (1991, Who's Who in Jazz)
  • Stephane Grappelli and Claude Bolling: First Class (1992, Milan)
  • Stephane Grappelli and Dr. L. Subramaniam: Conversations (1992, Milestone)
  • Stephane Grappelli and Martin Taylor: Martin Taylor Reunion (1993, Linn Records)
  • Stephane Grappelli and McCoy Tyner (1996, Who's Who in Jazz)
  • Stephane Grappelli, Phil Woods and McCoy Tyner: It Might as Well Be Swing (1996, Jazz World)
  • Stephane Grappelli and Hubert Clavecin: Dansez Sur Vos Souvenirs (1996, Musidisc)
  • Stephane Grappelli and Michel Petrucciani: Flamingo (1996, Dreyfus)
  • Stephane Grappelli and Django Reinhart the Gold Edition - 1934 to 1937 (1998, Vogue Europe)
  • Stephane Grappelli and Django Reinhart: Djangology: Django Reinhardt, the Gypsy Genius (1936 to 1940)

Източници [редактиране]

  1. ↑ а б Grappelli, Stéphane - Encyclopedia of Jazz Musicians - посетен на 17.03.2010
  2. ↑ а б в г "The Improviser " - 3-part series on Jazz Violinist Stéphane Grappelli on AdventuresInMusic.biz, 2004 - посетен на 17.03.2010
  3. ↑ а б Die Stephane-Grappelli-Story von Marcus A. Woelfle - посетен на 17.03.2010
  4. ↑ Stephane Grappelli - Artist Biography by Yasir Agha
  5. ↑ French Jazz Violinist Stephane Grappelli Dead At 89 by Lee Yanowitch - посетен на 17.03.2010
  6. ↑ Stéphane Grappelli on The International Movie Database
  7. ↑ Victoire de la musique
  8. ↑ Grammy Lifetime Achievement Award

Литература [редактиране]

  • Smith, Geoffrey (1987). Stéphane Grappelli: A Biography. London: M. Joseph. ISBN 978-1851450121.
  • Grappelli, Stéphane; Jean-Marc Bramy (2002). With Only My Violin: The Memoirs of Stéphane Grappelli. New York: Welcome Rain Publishers. ISBN 978-1566491518.
  • Balmer, Paul (Director). (2002). Stéphane Grappelli: A Life in the Jazz Century. [DVD]. New York: Music on Earth Ltd.
  • Balmer, Paul (2003). Stéphane Grappelli: With and Without Django. London: Sanctuary Publishing. ISBN 978-1860744532.

Външни препратки [редактиране]

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Стефан Грапели.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стефан_Грапели&oldid=5580540“.