Теория на музиката

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Теорията на музиката има за цел описанието на музиката, както и нейната музикална нотация, т.е. солфежа. Теорията на европейската музика изучава тоналната музика, или по-точно, музиката в западните култури от Ренесанса до 20 век.

Теорията на музиката анализира параметрите или елементите на музиката – ритъм, хармония, мелодия, структура, форма и тембър.

История[редактиране | edit source]

Квинтов кръг

Счита се, че първите хора, които започват да теоретизират музиката, са древните гърци. Питагор, например, създава октавата с 12 полутона, която се използва и до днес. Той е създал също така и квинтовия кръг.

До 14 век няма значителни промени в теорията на музиката. Тогава се изобретява пъвия клавесин. С изобретяването на клавиатурата, започва и модерното записване на музиката. Понеже клавиатурата предлага голямо разнообразие от ноти, през 15 век композиторите започват да добавят все повече редове към „петолинието”. То, като петолиние, съставено от пет реда става стандартно през 17 век. Вместо нови добавени линии вече се използват музикалните ключове – до, фа и сол.

Ритъм[редактиране | edit source]

Ритъмът е строго определеното редуване на тонови трайности и тишини.

Пулсация е акцента, който маркира началото на всяко време. Равнотрайните пулсации съставят метрума и налагат темпото в дадена музикална творба.

Нотите в музиката са един от начините за записване на ритъма. От това каква е дадената нота (цяла, половина, четвъртина и т.н.) зависи колко време дадения инструмент (или глас) ще поддържа определената от нотата височина.

Мелодия[редактиране | edit source]

Хармония[редактиране | edit source]

Форма[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

Константин Константинов - „Обща теория на музиката“, изд. „Наука и изкуство“, 1969