Теория на музиката

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Теорията на музиката има за цел описанието на музиката, както и нейната музикална нотация, т.е. солфежа.

Анализира параметрите или елементите на музиката – ритъм, хармония, мелодия, структура, форма и тембър.

Теорията на европейската музика изучава тоналната музика, или по-точно музиката в западните култури от Ренесанса до 20 век.

История[редактиране | редактиране на кода]

Квинтов кръг

Счита се, че първите хора, които започват да теоретизират музиката, са древните гърци. Питагор, например, създава октавата с 12 полутона, която се използва и до днес. Той е създал също така и квинтовия кръг.

До 14 век няма значителни промени в теорията на музиката. Тогава се изобретява пъвия клавесин. С изобретяването на клавиатурата, започва и модерното записване на музиката. Понеже клавиатурата предлага голямо разнообразие от ноти, през 15 век композиторите започват да добавят все повече редове към „петолинието”. То, като петолиние, съставено от пет реда става стандартно през 17 век. Вместо нови добавени линии вече се използват музикалните ключове – до, фа и сол.

Ритъм[редактиране | редактиране на кода]

Ритъмът е строго определеното редуване на тонови трайности и тишини.

Пулсация е акцента, който маркира началото на всяко време. Равнотрайните пулсации съставят метрума и налагат темпото в дадена музикална творба.

Нотите в музиката са един от начините за записване на ритъма. От това каква е дадената нота (цяла, половина, четвъртина и т.н.) зависи колко време дадения инструмент (или глас) ще поддържа определената от нотата височина.

Мелодия[редактиране | редактиране на кода]

Хармония[редактиране | редактиране на кода]

Форма[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Константин Константинов - „Обща теория на музиката“, изд. „Наука и изкуство“, 1969