Музикална форма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Музикалната форма е термин от музиката, който систематизира, а не определя, принадлежността на дадено по-голямо музикално произведение към определен и утвърден музикален цикъл.

Определение[редактиране | edit source]

Термин се използва в значения:

  • В популярното общуване с него се обозначават редица конкретни понятия — от музикален жанр, до съвкупността от изразни средства, които са използвани при дадено музикално произведение. В този смисъл нерядко терминът се използва за обозначението на определени типове музикални произведения — песен, някой вид танц и др. но това е по-скоро част от разговорния език и не съответства пряко на термина, възприет в музикознанието.
  • В тесния смисъл музикалната форма е схемата, по които се разработва дадено произведение. Тази схема включва определянето на частите (от музикалната форма) по темпо, мащабност и начин на разработка. Важно е да се знае обаче, че има съществена разлика между музикална форма, музикален жанр, музикално произведение и начина, по който е наречено самото музикално произведение. От гледище на музикалната форма, например, не всяко произведение, наричано „соната“, съответства на сонатната музикална форма. Самата сонатна форма пък е схемата, върху която се изгражда, например, първата част от класическата симфония. Друга често срещана заблуда е произведения, като кантата, оратория и т. н. да бъдат отъждествявани със съответна музикална форма. Всъщност споменатите оратория и кантата са само жанрови произведения, които могат да следват една или друга музикална форма.

В българския език терминът „музикална форма“ се използва широко и в двете посочени значения. При специализирани текстове обаче следва да се прави ясна разлика между тях.

Типове музикални форми[редактиране | edit source]

Въпреки че не съществува единна класификация на музикалните форми, те могат да бъдат групирани основно в два раздела — чисто музикален, т. е. формата зависи от строго музикалния характер на произведението, и тематични — когато водеща роля има смисловото съдържание на произведението. Това разделяне също е условно, например „Kirye“ от знаменития „Реквием“ на Волфганг Амадеус Моцарт, като разработка има формата на фуга, но иначе е част от една музикална форма, образувана по смисъл, именно тази на реквиема.

Основни музикални форми

Това са сонатната и симфоничната музикална форма. Фугата, вариациите върху тема и др. С известни резерви, поради неуточненост, към тях може да бъде прибавена и сюитата. На базата на тези форми се създават техни варианти — като концерта, във всичките му разновидности; различните форми на камерната музика — всички те обаче се изграждат именно върху споменатите форми. Обикновено изброените музикални форми се изграждат на базата на контраста между отделните им части. По принцип е прието правилото след бърза част да следва бавна, после отново бърза. Този принцип обаче трябва да се възприема по-скоро като препоръка, а не да се абсолютизира.

Тематични музикални форми

Цикличността на музикалното произведение може да бъде разглеждана и смислово. Тогава отделните части, съставящи даден цикъл, се групират именно на базата на контекстното си съдържание. Като музикални форми тук могат да бъдат определени (в западноевропейската музика), всички меси и оратории, следващи каноничния текст на Римокатолическото богослужение. Като специфични могат да се споменат и формите на т.нар. „програмна музика“, формите, предполагани от музикално-сценичните творби като опера, балет, оперета и др.