Луис Армстронг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Армстронг.

Луис Армстронг
Louis Armstrong restored.jpg
Информация
Рождено име Луис Даниел Армстронг
Псевдоним Сачмо, Попс
Роден 4 август 1901
Ню Орлиънс, САЩ
Починал 6 юли 1971, Ню Йорк, САЩ (на 69)
Стил дисиленд, джаз, суинг, традиционен поп
Инструменти тромпет, корнет
Активни години 1914 - 1971
Свързани изпълнители Джо Оливър, Ела Фицджералд, Кид Ори
Луис Армстронг в Общомедия

Луис Даниъл Армстронг (на английски: Louis Daniel Armstrong), известен и с прякора си Сачмо (уста като куфар), е американски джаз музикант. Може би най-известният джаз изпълнител на 20 век, той е харизматичен иновативен изпълнител, чиито музикални умения и ярка индивидуалност превръщат джаза от регионална танцова музика в популярна форма на изкуство. Първоначално Армстронг става известен като тромпетист, но е също така и един от най-влиятелните джаз певци и в края на кариерата си е по-известен като вокалист.

През 1929 г. Армстронг записва и широко популяризира песента "Когато се усмихваш"[1]. В нея той призовава притиснатите от тежката икономическа криза американци да се усмихват. Изпълнението му завършава с тромпетно соло, в което няма импровизации, но то внушава убедително, че ако човек вложи усилие, той ще победи. Любовта и уважението на американците към Армстронг се дължи до голяма степен на това негово изпълнение.

Има много символи във факта, че летището на Ню Орлиънс носи името на Луис Армстронг.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Самият Армстронг често твърди, че е роден на 4 юли 1900 година, дата, отбелязана в много биографии. Въпреки че той умира през 1971 година, едва в средата на 80-те години, когато са документи от кръщаването му, става известно, че истинска му рождена дата е 4 август 1901 година.[2]

Армстронг е роден в много бедно семейство в Ню Орлиънс, щата Луизиана, като внук на роби. Прекарва детството си в бедност, в бедния квартал на Ъптаун Ню Орлиънс, тъй като баща му Уилям Армстронг (1881-1922) изоставя семейството, когато Луис е бебе и заживява с друга жена. Майка му, Мери Албърт (1886-1942), оставя Луис и неговата по-малка сестра Беатрис Армстронг Колинс (1903-1987) на грижите на тяхната баба Жозефин Армстронг, а понякога и на чичо им Айзък. На петгодишна възраст Луис се връща да живее с майка си и нейните роднини, виждайки баща си единствено по паради.

Луис Армстронг посещава училището за момчета „Фиск Скуул“, където вероятно за пръв път се запознава с креолската музика. Той изкарва по малко пари като продавач на вестници и търсейки изхвърлена храна, която продава на ресторантите, но това не е достатъчно и майка му се занимава с проституция. Луис прекарва много време в кварталните танцови салони, а за да печели някакви пари често пренася въглища в известния с бордеите си квартал Сторивил. На тези места той се запознава с разнородна музика, включително изпълнявана от известни музиканти, като Кинг Оливър.

Около 1907 година Армстронг работи и за Карнофски, семейство литовски евреи, които се занимават с извозване на отпадъци и му дават временна работа. Знаейки, че живее без баща, те го прибират у дома си и се отнасят към него почти като към член на семейството.[3] По-късно той описва отношенията си с тях, отбелязвайки тогавашната си изненада от това, че и те, подобно на негрите, са подложени на негативно отношение от останалите бели. До края на живота си той носи медалион с Давидова звезда и твърди, че се е научил от тях „как да живее истински живот и решителност“.[4]

На 11 години Луис Армстронг напуска училище и се включва в квартет от момчета, които пеят по улиците за пари. Корнетистът Бънк Джонсън твърди, че по това време е научил Армстронг да свири по слух, макар че в края на живота си Армстронг приписва заслугата на Кинг Оливър. Въпреки бедното си детство, той се отнася към този период от живота си по-скоро като към източник на вдъхновение: „Всеки път, когато затворя очи, надувайки този мой тромпет, гледам право в сърцето на добрия стар Ню Орлиънс... Той ми даде нещо, за което да живея.“.[5]

Армстронг усъвършенства значително свиренето си на корнет в оркестъра на Нюорлиънския дом за цветнокожи бездомници, където е въдворяван многократно, за най-продължителен срок след като на Нова година стреля във въздуха с пистолета на баща си. Оркестърът се ръководи от професор Питър Дейвис, който след известно време прави Армстронг ръководител на бенда. Орекстърът на Дома свири на различни публични мероприятия из целия град и тринадесетгодишният Луис започва да привлича вниманието със своето свирене на корнет.[6] На четиринадесет той е освободен от дома, живее известно време с баща си и новата си мащеха, след това с майка си и накрая отново на улицата. Получава първата си работа в танцов салон, където се запознава с барабаниста Блек Бени, който се превръща в негов наставник. Денем той пренася въглища, а вечер свири на корнет в салона.

Луис Армстронг свири и в честите градски паради на брас бендове, а при всяка възможност слуша по-стари изпълнители, като Бънк Джонсън, Бъди Пети, Кид Ори и преди всичко Кинг Оливър. По-късно свири в брас бендове, работещи на параходите по Мисисипи, включително в ползващия се с добро име бенд на Фейт Марабъл. По-късно описва времето, прекарано с Марабъл, като „следване в университет“, тъй като то му дава много по-широк опит в работата с писани аранжименти.

На 19 март 1918 година Луис Армстронг се жени за Дейзи Паркър. Двамата осиновяват тригодишния Кларънс Армстронг, син на братовчедка на Луис, която умира малко след раждането му. Кларънс е умствено болен в резултат от травма в ранна възраст и до края на живота си Луис Армстронг ще се грижи за него.[7] Бракът с Дейзи Паркър не продължава дълго, а малко след развода им тя умира.

През 1919 година замества заминалия за Чикаго Кинг Оливър като тромпетист в бенда на Кид Ори, като в същото време свири и в Тъксидо Брас Бенд.[8] По това време той вече може да чете ноти и започва да изпълнява продължителни сола на тромпет, в които се усеща личния му стил, нещо необичайно за тромпетистите по това време. Той създава характерен саунд и започва да включва в изпълненията си също пеене и речитатив.[9]

20-те години[редактиране | edit source]

През 1922 година Армстронг става поредният нюорлиънски музикант, заминал за Чикаго, където е поканен от своя учител Кинг Оливър. Той се включва в неговия Криоул Джаз Бенд, което му дава достатъчни доходи, за да не е нужно да работи друго през деня. По това време Чикаго е в подем и, макар междурасовите отношения да не са особено добри, в града има изобилие от работни места за чернокожите, които получават добри заплати в заводите и могат да харчат за развлечения.

30-те години[редактиране | edit source]

40-те години[редактиране | edit source]

50-те години[редактиране | edit source]

Последни години[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. "Когато се усмихваш", 1929 г., автори Шей, Фишер и Гудуин, изпълнител Луис Армстронг
  2. ((en))  When is Louis Armstrong’s birthday?. // Къща-музей „Луис Армстронг“. Посетен на 2011-11-23.
  3. ((en)) Karnow, Stanley. My Debt to Cousin Louis's Cornet. // The New York Times. February 21, 2001. Посетен на 2007-01-10.
  4. ((en)) Teachout, Terry. Satchmo and the Jews. // commentarymagazine.com. Commentary Magazine, 2009. Посетен на 2011-12-01.
  5. ((en)) Bergreen, Laurence. Louis Armstrong: An Extravagant Life. New York, Broadway Books, 1997. ISBN 0-553-06768-0. с. 6.
  6. Bergreen 1997, с. 78.
  7. ((en)) Giddins, Gary. Satchuated. // villagevoice.com. Village Voice, 2003. Посетен на 2007-10-17.
  8. Bergreen 1997, с. 142.
  9. Bergreen 1997, с. 170.
Цитирани източници

((en)) Bergreen, Laurence. Louis Armstrong: An Extravagant Life. New York, Broadway Books, 1997. ISBN 0-553-06768-0.