Кларинет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Обикновен кларинет в Си бемол
Баскларинет

Кларинетът (или често кларнет на български) е музикален инструмент от групата на дървените духови инструменти.

Създаден е през 1690 година от видния майстор на музикални инструменти Йохан Кристоф Денер в Нюрнберг въз основа на старинния френски инструмент шалюмо (chalumeau). Изобретеният от Денер кларинет отначало бил много просто устроен, със 7 пръстови отвора и 2 клапи. След това кларинетът изминава дълъг път на развитие, за да достигне до днешния си усъвършенстван вид. Синът на Денер въвежда редица подобрения. В 1825 г. се проявява Иван Мюлер, а през втората половина на 19 век - братята А. и Й. Щадлер, Хиацинт Клозе. Последният прилага на кларинета и Бьом-система. Днес най-много са разпространени френските кларинети от Бьом-система и германските кларинети от система Хекел.

Кларинетът си пробива доста трудно път в оперния и симфоничния оркестър. Във Франция за първи път е бил използван от Жан Филип Рамо в операта „Акант и Кефиз“ (1751 г.). Има около 12 разновидности на кларинета, които се различават по големина и звук — обикновен кларинет, малък кларинет, любовен кларинет, алтов кларинет, баскларинет и други.

Кларинетът се изработва от абаносово или кокосово дърво. Той се състои от пет части и е снабден най-малко с 20 клапи. Представлява цилиндрична тръба с клапи, седем отверстия и наустник (мундщук) с единична, тръстикова пластинка (платък).

Днес обикновеният кларинет се употребява в 2 строя - в В и А. По времето на Хайдн, Моцарт и Бетовен се е употребявал и нетранспониращ кларинет в С строй, обаче постепенно във втората половина на 19 век изчезва от музикалната практика поради резкия си и груб тембър.

За обикновения кларинет се нотира на виолинов ключ. Тоновият му обем е от ми на малка до ла на трета октава, но е възможно и до до на четвърта. Макар реално звучащия обем да зависи от строя му.

От всички дървени духови инструменти отделните регистри на кларинета се отличават най-много един от друг по своя характер. Ниския регистър на кларинета се нарича шалюмо (chalumeau), средният - чакан (czakan), а високият - клерон (clairon).

Кларинетът има изключително богати и гъвкави динамически възможности. Никой друг дървен духов инструмент не може да изгради diminuendo/decrescendo до пълно изчезване на тона като него. Кларинетът може да развие много силна динамика в ниския и високия си регистър. Той няма и ограничения в рамките на целия си тонов обем и по отношение на динамиката пиано-пианисимо.

След флейтата кларинетът е най-подвижният инструмент от групата на дървените духови инструменти. Той може да свири почти всичко, което изпълнява флейтата. По-трудни за него са октавовите скокове. В легато кларинетът превъзхожда флейтата, но и отстъпва в стакатото. Той е незаменим инструмент за изпълнение на широки мелодически линии.

Кларинетът има чиста и изразителна звучност и се използва в симфонични и духови оркестри, но на него може да се свири както българска народна музика, така и джаз.

Външни препратки[редактиране | edit source]