Кавал

Български Кавал

[[Картинка: Български триставен кавал в Ре строй, изработен от Радослав Паскалев, Вирджиния, САЩ. Изпозваният матерал е Греанадила (African blackwood) Триставен кавал в Ре строй, разглобен |180px]]
Класификация
Дървен духов музикален инструмент
Тонов обем
Кавал в до строй от ре (Ре кавал)
Сродни инструменти

Кавалът е музикален инструмент от групата на дървените духови инструменти. Характерен за българската фолклорна музика.

Среща се в почти всички фолклорни области, като е неразделна част от народното творчество на Тракия, Лудогорието и Добруджа.

Историческа справка

Названието кавал идва от турската дума кавал, която значи „Дълга дървена овчарска свирка за надуване“. Установяването на точния произход на кавала е доста трудно, тъй като историческите данни за неговата родина и първоначален вид са доста оскъдни. Като негови предшественици могат да се посочат някои от египетските, сирийските или по-късните гръцки духови музикални инструменти. Негови прототипи са съществували преди новата ера.

Смята се, че първоначално овчарите са използвали кухи дървени пръчки, за да възпроизвеждат звук, с който да въздействат на стадата. Кавалът е стар тракийски музикален инструмент. Най-вероятно това е най-първичният духов инструмент в света. Подобни инструменти са намирани при разкопки по поречието на Тигър и Ефрат, където възникнали най-ранните цивилизации. Също такива инструменти са намирани и в Египет при разкопки, които в днешен Египет са част от традиционните инструменти. Разликите между инструментите предшественици и кавалът е само дължината на тръбата и наличните отвори

Устройство

Представлява цилиндрична триставна дървена тръба. Горната част е със заоблен край и служи за наустник. Средната част има 8 отвора за пръстите, долната е с резонаторни отвори — душници. Устройството му е изключително просто — на практика това е една куха тръба с редица отвори. В днешно време кавалът е съставен от 3 части, които се сглобяват. В долния край на първите две части има намотка на конци, която има за цел да уплътнява по-добре сглобките. Материалът, от който най-често се изработва кавалът е дрян, бадем, кайсия, чемшир, а също така и от висококачественият материал Гренадила-African blackwood, Dalbergia melanoxylon. Дървото трябва да е здраво, плътно, лишено от пори, за получаване на дълбок и чист звук.

Звукоизвличане

Звукът се произвежда чрез странично духане в наустника. Използва се като солов инструмент, в народни оркестри и ансамбли. Има мек и приятен тон, поради което е възпят в народните песни като „меден кавал“. Той е неразделен другар на българските овчари. Извличането на звук и тон от кавала е изключително трудно. Техниката на духане е свързана със създаване на завихряне в тръбата, под ъгъл около 30 градуса от устата, от което се получава необходимия тон. В училищата, в които се преподава този инструмент се изисква желаещите да свирят на него да имат навършени поне 14 години, тъй като за по-малки деца, свиренето би коствало огромно усилие. При някои ученици издаването на добър тон от кавала е свързано с месеци упорит труд. В свиренето на кавал се използва и техниката на верижно дишане — това е техника, при която въздуха циркулира свободно от носа пред дробовете и устата, създавайки усещане за непрекъснато протяжно свирене и ромолене на река. Упражнение за това е потапянето на сламка в чаша вода и пускане на мехури във водата, като целта е мехурите да излизат за продължително време без прекъсване. Дървения кавал се поддържа, като се смазва периодично с някакво масло. Най-често това е зехтин или бадемово масло. Процедурата се извършва като с парцалче напоено с масло се прокарва с помощта на дълга и тънка пръчка (китайски пръчици за хранене) във вътрешността на 3-те части на кавала като и по цялата му външна повърхност, както и по конците. Така обработения кавал се оставя да престои една нощ и на сутринта се отстранява излишната мазнина. Тази профилактика запазва инструмента по-дълго време здрав, и предпазен от влагата, която се отделя от устата на музиканта докато свири. Възможно е ден след „смазването“ кавала да не звучи напълно вярно, но на другия ден, когато цялата мазнина е добре абсорбирана от дървото, кавала звучи изключително добре. Инструментът е претенциозен не бива да се държи на студено тъй като е възможно да се сцепи. Озвучаването на инструмента на концерти може да стане по 2 начина с ползване на 1 микрофон, който се наглася близо до устата на изпълнителя — от там излиза основния звук или чрез ползването на няколко микрофона, които се позиционират на няколко места в стаята и в близост до изпълнителя. Кавалът е уникален с това, че притежава много тембъри, които звучат като различни инструменти, и се постигат единствено благодарение на майсторството и уменията на изпълнителя да пренадува и дозира точното количество въздух в инструмента. Нисък тембър при ре кавала започва от ре на голяма октава и стига до си на голяма октава. Този тембър звучи като пращене и свистене на вятър омекотено от дървото. „Каба“ — това е тембър в който тона се образува от 2 тона в които те звучат в перфектна хармония и резонанс това са тоновете от голяма октава и 1-ва октава, като интервала между тях е октава. Единствено и само кавала може да свири каба, другите тембъри могат да бъдат сбъркани с флейти или други инструменти. Съществува и нов тембър който е известен като тембъра „Тромпет“ при този тембър се свири както при тромпет (звука се произвежда с устни като при тромпет, кавала е изправен спрямо устните), като тона получен при обичайната пръстовка е с 13 полутона по-нисък, при същото положение на пръстите (или 7 тона и половина). Високите тембъри на кавала, наподобяват звука на флейтата и те се постигат с 2 или 3 пренадувания. Най високите тонове които могат да се вземат са от 3-та, даже и 4-та октава, но при всеки музикант тези умения са индивидуални.

Видове кавали

Познати са няколко вида кавали РЕ кавал ,ДО кавал ,СИ бемол кавал, ЛА кавал и МИ кавал. На ЛА кавал се свири изключително трудно, поради големината на инструмента. При него началния тон е ЛА на голяма октава. Най-често използваните кавали са РЕ, ДО и СИ бемол кавалите.

Разпространение

Познат e в България, Турция, Македония, Северна Гърция (кавали или джамара), Косово, Албания, Южна Румъния, Армения (блур) и Кюрдистан (блул).

Известни български кавалджии

• Александър Донев
• Теодосий Спасов
• Николай Докторов
• Никола Ганчев
• Недялко Недялков
• Стоян Чобанов
• Данчо Радулов
• Стоян Величков
• Живко Желев
• Щилиян Тихов
• Георги Иванов
• Стоян Стоилов
• Стоян Александров
• Димо Железов
• Цвятко Благоев
• Господин Станев
• Иван Богоев
• Костадин Генчев
• Кръстьо Димов
• Матьо Добрев
• Драган Карапчански
• Досю Милков
• Никола Тосков
• Ненко Цачев
• Добромир Валериев
• Дамян Василев
• Темелко Иванов
• Стойчо Жечев
• Кирил Бележков
• Мустафа Салиев
• Иван Пейчев
• Любомир Желев
• Георги Върбанов
• Живко Василев

Майстори на български народни музикални инструменти

В днешно време все по-малко хора правят български народни инструменти, които да съответстват на изискванията за качество и вярно звучене.

Едни от най-известните и добри майстори на кавали са: Жечко Маринов от Стралджа; Радослав Паскалев-Вирджиния,САЩ -изработка на кавал и гайда от висококачествени материали -Гренадила (African blackwood)и др., Димитър Генчев от с. Терзийско, обл. Карнобат;Слави Иванов от Камено; както и синът му — Пенчо Нешев от Шипка,К.Спасов и др. Веселин Хасабалиев пък е известен с фината си изработка.

Външни препратки

• Интернет страница посветена изцяло на кавала
• Официален сайт на Радослав Паскалев, Вирджиния, САЩ
• Самоучител по кавал
• Официалния сайт на Теодосий Спасов
• Официалния сайт на Веселин Хасабалиев
• http://www.nedyalkov.org/ official website of Nedyalko Nedyalkov Bulgarian Kaval player