Кавал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Български Кавал
Bulgarian kaval in D, African blackwood.JPG
Български триставен кавал в Ре строй, изработен от Радослав Паскалев, Вирджиния, САЩ. Изпозваният матерал е Греанадила (African blackwood)
Bulgarian kaval, key of D, Disassembled.JPG
Триставен кавал в Ре строй, разглобен
Информация
Класификация дървен духов музикален инструмент
Сродни инструменти Гайда, Флейта, Дудук
Тонов обем
Range kaval.png
Кавал в до строй от ре (Ре кавал)

Кавалът е музикален инструмент от групата на дървените духови инструменти. Характерен за българската фолклорна музика.

Среща се в почти всички фолклорни области, като е неразделна част от народното творчество на Тракия, Лудогорието и Добруджа.[1]

Историческа справка[редактиране | edit source]

Названието кавал идва от турската дума кавал, която значи „Дълга дървена овчарска свирка за надуване“[2]. Установяването на точния произход на кавала е доста трудно, тъй като историческите данни за неговата родина и първоначален вид са доста оскъдни. Като негови предшественици могат да се посочат някои от египетските, сирийските или по-късните гръцки духови музикални инструменти.[1] Негови прототипи са съществували преди новата ера.

Смята се, че първоначално овчарите са използвали кухи дървени пръчки, за да възпроизвеждат звук, с който да въздействат на стадата. Кавалът е стар тракийски музикален инструмент. Най-вероятно това е най-първичният духов инструмент в света. Подобни инструменти са намирани при разкопки по поречието на Тигър и Ефрат, където възникнали най-ранните цивилизации. Също такива инструменти са намирани и в Египет при разкопки, които в днешен Египет са част от традиционните инструменти. Разликите между инструментите предшественици и кавалът е само дължината на тръбата и наличните отвори

Устройство[редактиране | edit source]

Представлява цилиндрична триставна дървена тръба. Горната част е със заоблен край и служи за наустник. Средната част има 8 отвора за пръстите, долната е с резонаторни отвори — душници. Устройството му е изключително просто — на практика това е една куха тръба с редица отвори. В днешно време кавалът е съставен от 3 части, които се сглобяват. В долния край на първите две части има намотка на конци, която има за цел да уплътнява по-добре сглобките. Материалът, от който най-често се изработва кавалът е дрян, бадем, кайсия, чемшир, а също така и от висококачественият материал Гренадила-African blackwood, Dalbergia melanoxylon. Дървото трябва да е здраво, плътно, лишено от пори, за получаване на дълбок и чист звук.

Звукоизвличане[редактиране | edit source]

Звукът се произвежда чрез странично духане в наустника. Използва се като солов инструмент, в народни оркестри и ансамбли. Има мек и приятен тон, поради което е възпят в народните песни като „меден кавал“. Той е неразделен другар на българските овчари. Извличането на звук и тон от кавала е изключително трудно. Техниката на духане е свързана със създаване на завихряне в тръбата, под ъгъл около 30 градуса от устата, от което се получава необходимия тон. В училищата, в които се преподава този инструмент се изисква желаещите да свирят на него да имат навършени поне 14 години, тъй като за по-малки деца, свиренето би коствало огромно усилие. При някои ученици издаването на добър тон от кавала е свързано с месеци упорит труд. В свиренето на кавал се използва и техниката на верижно дишане — това е техника, при която въздуха циркулира свободно от носа пред дробовете и устата, създавайки усещане за непрекъснато протяжно свирене и ромолене на река. Упражнение за това е потапянето на сламка в чаша вода и пускане на мехури във водата, като целта е мехурите да излизат за продължително време без прекъсване. Дървения кавал се поддържа, като се смазва периодично с някакво масло. Най-често това е зехтин или бадемово масло. Процедурата се извършва като с парцалче напоено с масло се прокарва с помощта на дълга и тънка пръчка (китайски пръчици за хранене) във вътрешността на 3-те части на кавала като и по цялата му външна повърхност, както и по конците. Така обработения кавал се оставя да престои една нощ и на сутринта се отстранява излишната мазнина. Тази профилактика запазва инструмента по-дълго време здрав, и предпазен от влагата, която се отделя от устата на музиканта докато свири. Възможно е ден след „смазването“ кавала да не звучи напълно вярно, но на другия ден, когато цялата мазнина е добре абсорбирана от дървото, кавала звучи изключително добре. Инструментът е претенциозен не бива да се държи на студено тъй като е възможно да се сцепи. Озвучаването на инструмента на концерти може да стане по 2 начина с ползване на 1 микрофон, който се наглася близо до устата на изпълнителя — от там излиза основния звук или чрез ползването на няколко микрофона, които се позиционират на няколко места в стаята и в близост до изпълнителя. Кавалът е уникален с това, че притежава много тембъри, които звучат като различни инструменти, и се постигат единствено благодарение на майсторството и уменията на изпълнителя да пренадува и дозира точното количество въздух в инструмента. Нисък тембър при ре кавала започва от ре на голяма октава и стига до си на голяма октава. Този тембър звучи като пращене и свистене на вятър омекотено от дървото. „Каба“ — това е тембър в който тона се образува от 2 тона в които те звучат в перфектна хармония и резонанс това са тоновете от голяма октава и 1-ва октава, като интервала между тях е октава. Единствено и само кавала може да свири каба, другите тембъри могат да бъдат сбъркани с флейти или други инструменти. Съществува и нов тембър който е известен като тембъра „Тромпет“ при този тембър се свири както при тромпет (звука се произвежда с устни като при тромпет, кавала е изправен спрямо устните), като тона получен при обичайната пръстовка е с 13 полутона по-нисък, при същото положение на пръстите (или 7 тона и половина). Високите тембъри на кавала, наподобяват звука на флейтата и те се постигат с 2 или 3 пренадувания. Най високите тонове които могат да се вземат са от 3-та, даже и 4-та октава, но при всеки музикант тези умения са индивидуални.

Видове кавали[редактиране | edit source]

Познати са няколко вида кавали РЕ кавал ,ДО кавал ,СИ бемол кавал, ЛА кавал и МИ кавал. На ЛА кавал се свири изключително трудно, поради големината на инструмента. При него началния тон е ЛА на голяма октава. Най-често използваните кавали са РЕ, ДО и СИ бемол кавалите.

Разпространение[редактиране | edit source]

Познат e в България, Турция, Македония, Северна Гърция (кавали или джамара), Косово, Албания, Южна Румъния, Армения (блур) и Кюрдистан (блул).

Известни български кавалджии[редактиране | edit source]

  • Александър Донев
  • Теодосий Спасов
  • Николай Докторов
  • Никола Ганчев
  • Недялко Недялков
  • Стоян Чобанов
  • Данчо Радулов
  • Стоян Величков
  • Петко Кънев
  • Живко Желев
  • Щилиян Тихов
  • Георги Иванов
  • Стоян Стоилов
  • Стоян Александров
  • Цвятко Благоев
  • Господин Станев
  • Иван Богоев
  • Костадин Генчев
  • Кръстьо Димов
  • Матьо Добрев
  • Драган Карапчански
  • Досю Милков
  • Никола Тосков
  • Ненко Цачев
  • Добромир Валериев
  • Дамян Василев
  • Темелко Иванов
  • Стойчо Жечев
  • Кирил Бележков
  • Мустафа Салиев
  • Иван Пейчев
  • Любомир Желев
  • Георги Върбанов
  • Атанас Гайдаров
  • Ясен Друмев
  • Ангел Жеков
  • Иван Илиев
  • Стефан Печикамъков
  • Николай Георгиев
  • Георги Добрев

Майстори на български народни музикални инструменти[редактиране | edit source]

В днешно време все по-малко хора правят български народни инструменти, които да съответстват на изискванията за качество и вярно звучене.

Най-големия майстор на всички времена в изработката на кавал е Слави Иванов от град Камено и синът му Георги Славов.Майсторлъка на бай Слави е ненадминат и до днес!

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б „Начална Школа за Кавал“ — Тодор Прашанов, изд. „Музика“ 2005
  2. „Български тълковен речник“ — изд."Наука и Изкуство" 1963