Мадам Бътерфлай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мадам Бътерфлай
Hohenstein Madama Butterfly.jpg
Оригинална обява за операта
Композитор Джакомо Пучини
Либретист Луиджи Илика
Джузепе Джакоза
Основа „Гейша“ от Давид Беласко
Действия 2
Премиера 17 февруари 1904 г.
Мадам Бътерфлай в Общомедия

«Мадам Бътерфлай» (на италиански: Madama Butterfly), известна и като «Чо-Чо-сан», е трагическа опера в 2 действия и 3 части.

Автор на музиката е италианският композитор Джакомо Пучини. Либретото е от Луиджи Илика (1859 - 1919) и Джузепе Джакоза (1847 - 1906) по драмата на Давид Беласко «Гейша», написана по мотивите на едноименната журнална повест на Джон Лутер Лонг.

История[редактиране | edit source]

Първата постановка е в Милано, театър «Ла Скала», на 17 февруари 1904 г., а в новата редакция е в Бреша, театър «Гранде», на 28 май с.г.

Действащи лица[редактиране | edit source]

Роля Партия
Мадам Бътерфлай (Чо-Чо-сан), гейша сопран
Сузуки, прислужница мецосопран
Бенджамин Франклин Пинкертон, лейтенант от ВМС на САЩ тенор
Шарплес, консул на САЩ в Нагазаки баритон
Горо, посредник тенор
Ямадори, принц тенор баритон
Бонзо („монах“ на японски), чичо на Чо-Чо-сан бас
Якусиде, „чичо на Чо-Чо-сан“ бас
Имперски комисар бас
официален регистратор бас
Майката на Чо-Чо-сан мецосопран
Леля сопран
Братовчедка сопран
Кейт Пинкертон, съпруга на Пинкертон мецосопран
Долоре („Тъга“), син на Чо-Чо-сан (без пеене)
Роднини, приятели и др.

Сюжет[редактиране | edit source]

Действие се развива в Нагазаки в края на XIX век.

Първо действие[редактиране | edit source]

Японска къща на хълм край Нагасаки. Горо го показва на американския лейтенант от морския флот Пинкертон, който смята да живее тук с младата гейша Чо-Чо-сан: техният брак по японски ритуал трябва скоро да се състои. Появява се американският консул Шарплес, на когото Пинкертон излага своите лекомислени възгледи за живота, включително за брака с японка, оставящ му възможност да се ожени за американка.

Но ето отдалеч се раздават гласовете на Чо-Чо-сан и нейните приятелки. Чо-Чо-сан, наричана Бътерфлай, разказва за своя живот: нейният баща е бил знатен самурай, но бедността е заставила девойката да стане гейша. Тя е готова да се отрече от своята религия, ако поиска това Пинкертон. Когато брачната церемония завършва, започва весел пир, който е прекъснат от идването на разгневения чичо на Бътерфлай - бонзо (монах). Той е узнал за намеренията на племенницата си да приеме християнството и я проклина заедно с другите роднини. Пинкертон прогонва всички и отвежда жена си в къщата.

Второ действие[редактиране | edit source]

Първа част[редактиране | edit source]

Изминали са 3 год. Бътерфлай в къщата очаква завръщането на Пинкертон и убеждава прислужницата Сузуки, че той скоро ще се върне. Влизат Шарплес и Горо: консулът държи писмо, в което Пинкертон го моли да съобщи на Бътерфлай, че се оженил за американка. Шарплес никак не се решава да каже за това на младата жена. Съветва я да се съгласи да приеме предложението за брак на принц Ямадори. Бътерфлай им показва своя малък син, който чака баща си. Донася се оръдеен изстрел, възвестяващ, че в пристанището е пристигнал американски кораб. Бътерфлай обхваната от радост, украсява дома с цветя и чака Пинкертон. Настъпва нощта. Сузуки заспива край детето, Бътерфлай бодърства.

Втора част[редактиране | edit source]

Разсветва. Бътерфлай, уморена от безсънната нощ, поляга да отдъхне. В този момент идват Пинкертон, жена му Кийт и консулът: лейтенантът се надява, че неговата бивша възлюблена ще му даде детето. Узнавайки от Сузуки как тя го е чакала, не може да сдържи вълнението си. Бътерфлай по лицето на Кейт и от думите на консула се досеща за всичко. Обещава да даде сина само на баща му след половин час. Когато всички излизат, тя затваря стаята и се готви за смърт. Сузуки вкарва в стаята момчето, надявайки се да откаже майката от ужасното намерение. Младата жена нежно се прощава със сина си, дава му играчки и зад паравана си нанася удар с нож. Остават и още сили да се върне към детето и за последен път да го прегърне. Гласът на Пинкертон я вика, лейтенантът и консулът влизат в стаята. Чо-Чо-сан, умирайки, със слаб жест му показва сина.