Енрико Карузо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Енрико Карузо
Enrico Caruso II.png
Информация
Роден 27 февруари 1873
Неапол, Италия
Починал 2 август 1921, Неапол, Италия
Стил опера
Глас тенор
Активни години 1895-1920
Енрико Карузо в Общомедия

Енрико Карузо (на италиански: Enrico Caruso) е един от най-бележитите тенори в историята на операта. Роден е в Неапол, Италия на 27 февруари 1873 г. Започва кариерата си в този град на 15 март 1895 г. Популярността му идва през 1897 година.

В периода 1898 – 1899 г. Енрико Карузо гастролира в Санкт Петербург. За първи път пее на сцената на Ла Скала през 1900 година, а на лондонска сцена дебютира през 1902 г. с Риголето. Най-голям успех обаче жъне в Метрополитън опера в Ню Йорк от 1903 до 1920 година.

Популярността му се дължи на необикновения му и оригинален глас — мощен, с широк диапазон, отлична техника и нюанси на баритон. Друга причина за това е, че Карузо е един от най-записваните певци за времето си. Повечето от неговите записи се пазят в Музея на Карузо в Ню Йорк. Първите записи са направени през 1902 г. Един от пионерите в тази дейност е американецът Фред Гейсбърг, който има усет към таланта, но и към търговията и техниката и който поема риска с Карузо като му заплаща исканата от него сума от 50 долара на плоча, която е съществена за това време.

Карузо умира от плеврит на 2 август 1921 г. в Неапол.

Библиография[редактиране | edit source]

  • В.Р.Кий, Пиер. Великият Карузо (преведе от немски Георги Белев). София, Наука и изкуство, 1967. с. 260.
  • Карузо, Дороти. Енрико Карузо (преведе от англ. Вася Данова). София, Музика, 1983. с. 255.

Външни препратки[редактиране | edit source]