Суинг (музикален стил)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Суинг.

Суинг
Стилистични корени Джаз, рагтайм, класическа музика
Културни корени САЩ, 1930-те
Типични инструменти кларинет, саксофон, тромпет, тромбон, пиано, барабани, електрическа китара, акустична китара
Популяризиране 1930-те

Суинг (на английски: Swing) наричан още суинг джаз или суинг музика е музикален стил, който се развива в началото на 1930-те и се отделя като отделен стил през 1935 година в САЩ. Суингът се отличава със силна ритмична част, средно бързо до бързо темпо и отличителния "приповдигащ" ритъм, характерен за повечето форми на джаза. Според видни джаз музиканти като Луис Армстронг и Дюк Елингтън няма съществена разлика между джаз и суинг и джазът по принцип не може да съществува без суинг. През 1932 година Дюк Елингтън прави композоцоята It Don’t Mean A Thing, If It Ain’t Got That Swing (Ако няма суинг, няма смисъл).

История[редактиране | edit source]

Началото[редактиране | edit source]

1935 - раждането на суинга[редактиране | edit source]

Когато Бени Гудмън започва да свири по-бързите хот ритми отзивите са смесени. Повратна точка е участието на оркестъра му в „Palomar Ballroom”. Там те започват да свирят по-бавни и лирични парчета тип суийт. Тълпата не реагира по никакъв начин и Гудмън и оркестъра му решават, че това е края на кариерата им. Решават да завършат с хот ритми, понеже те самите много ги харесват – и тогава тълпата избухва. Те са чували техния оркестър и хот записите им по радиото и това е била причината да посетят концерта им. След медийния отзвук за участието им кариерата им тръгва да се развива отлично, а суинга привлича общественото внимание и става доминиращ стил през следващото десетилетие.

1990-те - възраждането на суинга[редактиране | edit source]

Популярността на суинг музиката започва да запада през Втората световна война поради 3 причини, по-важните от които са:

  • много трудно било да се сформира „голяма група”, защото много от музикантите били изпратени да се бият във войната;
  • издържането на голям брой музиканти било проблем заради икономиката на държавата по това време.

Това били двете главни причини да се сформират по-малки групи от 3 до 5 човека — така можело да се издържа по-лесно групата. Това променило типичното звучене на суинга и така се породили стиловете блус и бипоп.

Външни препратки[редактиране | edit source]