Саксофон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алт-саксофон

Саксофонът (от френски saxophone, създадено от личното име Sax + гръцката дума φωνή — „звук“) е музикален инструмент от групата на дървените духови инструменти.

Устройство[редактиране | edit source]

Още от самото си създаване е бил изработван от метал — пакфонг (сплав от мед, никел и цинк) или томлак — томпакова мед (сплав от цинк и мед или от месинг). Може да се изработва и от злато. Външната страна е никелирана (посребрена или позлатена), а за запазване на покритието се нанася лек пласт от лак. Мундщукът се прави от метал, изкуствени материали или слонова кост. Тръбата е с коническо сечение. Притежава широка мензура.

Историческо развитие[редактиране | edit source]

Изобретен е от белгиеца Адолф Сакс, живял в Париж през 19 век — виртуоз, владеещ няколко инструмента. Идеята му била да създаде универсални инструменти за тогавашните духови оркестри като естествена връзка между дървени и медни духови инструменти.

Саксофонът бил констуиран през 1841 г. и се използвал главно във военните духови оркестри. Има осем разновидности: сопранино, сопран, алт, тенор, баритон, бас, контрабас, субконтрабас. Най-често се използват алт-саксофона и тенор-саксофона.Саксофонът е с кларинетен мундщук с октавово пренадуване с Бьом клапанна система.

Разпространение[редактиране | edit source]

В симфоничния оркестър е използван в творби на Бизе, Масне, Маербер, Барток и др. Използва се и от съвременни композитори, включително български.

През 20-те години на 20 век навлиза в джазовата и танцова музика с типичен състав: 2 алт, 2 тенор и 1 баритон.

Вижте още[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Данс, Стенли, Дюк Елингтън, Държавно издателство "Музика", София, 1987
  • Георгиев, Людмил Василев, Звезди на джаза, Държавно издателство " Музика, София, 1984