Акордеон
Акордеонът е преносим клавишно-мехов музикален инструмент с правоъгълна форма и два набора от клавиши с различна функция.
Първият патент за акордеон е регистриран на 6 май 1829 г. във Виена от производителя на органи и пиана Сирил Демиан и синовете му Карл и Гуидо.
Звукоизвличането се образува в следствие на въздушна струя, която се създава от компресията в средната част (мех) на акордеона и минава през метална пластина.Пластината е закрепена за дървена плочка, всички дървени плочки са поставени в редици, под формата на шини, и са закрепени с восък. В зависимост от модела, броят на шините във вътрешноста е различен.Акордеона е инструмент, при който звученето и на двата набора от клавиши (копчета, баси в лявата и клавиши в дясната част), може да бъде променяно посредством превключващи копчета (регистри) разположени в двата края на инструмента. Те са монтирани така, че изпълнителят да може да борави с тях по време на изпълнение без да се прекъсва звукоизвличането. Копчетата(регистрите) променящи звука на инструмента в същност променят броя шините, през които минава въздушната струя.Клавишите и басите са свързани с клапи, монтирани във вътрешността на акордеона.При натискане на клавиш или бас, клапата се отваря и позволява на въздухът да мине през всички отворени шини, за да се възпроизведе звук.
Акордеонът не се използва в класическите и симфонични оркестри, поради специфичното си звучене и предназначение. В по-общия случай инструмента се използва като солов.Съществуват много пиеси написани за пиано, преработени във вариант за акордеон.
Звукът на акордеона традиционно се свързва с народната музика - френските шансони в Европа, тангото и кумбията в Латинска Америка.Акордеона е разпространен инструмент, като част от фолклорната музика и на Русия, Франция, България.
В България акордеона се използва предимно за фолклорна музика. Композитори и изпълнители като Петър Ралчев, Иван Милев пишат композиции за съвременна българска, акордеонна, фолклорна музика.
Руски композитори и изпълнители : Золотариев, Репников, Губайдулина, Кусяков, Онегин, Гвоздев, Чайкин. Български композитори и изпълнители: Петър Ралчев, Атанас Стоев, Иван Милев, Коста Колев.
Вижте също [редактиране]
- Клавирни инструменти
- Народни инструменти в Австрия
- Народни инструменти в Беларус
- Народни инструменти в Босна и Херцеговина
- Народни инструменти в Ирландия
- Народни инструменти в Дания
- Народни инструменти в Германия
- Народни инструменти в Гърция
- Народни инструменти в Литва
- Народни инструменти в Полша
- Народни инструменти в Португалия
- Народни инструменти в Сърбия
- Народни инструменти в Словакия
- Народни инструменти в Швейцария
- Народни инструменти в Колумбия