Айседора Дънкан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Айседора Дънкан
Айседора Дънкан 
Родена: 26 май 1877
Сан Франциско, САЩ
Починала: 14 септември 1927
Ница, Франция

Айседора Дънкан (на английски Dora Angela Duncan, известна като Isadora Duncan) е американска танцьорка от ирландски произход, считана за основателка на модерния танц. Тя внася в танца естественост, спонтанност и свобода по модел на античните гръцки фигури. Танцува боса, покрита само с няколко воала.

Кратка биография[редактиране | edit source]

Поради финансови проблеми, семейството ѝ се мести от Сан Франциско в Чикаго, а по-късно и Ню Йорк. Когато Айседора е на 21 години, семейството се установява в Лондон и тя се отдава на изучаване на изкуството. Дънкан посещава Германия, Франция и Русия. Създава свои школи в Русия и САЩ.

Айседора има 2 деца:

През 1913 година двете ѝ деца - Дедри на 7 и Патрик на 5 загиват при автомобилна катастрофа в Париж, когато колата се преобръща и пада в Сена. След тяхната смърт те със Зингер се разделят.

През 1922 се жени за известния руски поет Сергей Есенин, който е убит през 1925. Тя го последва 2 години по-късно, при нелепи обстоятелства — возейки се в колата на свой приятел (на 14 септември 1927 г., в Ница, Франция), шалът ѝ се оплита в колелото на автомобила и я задушава преди шофьорът да е разбрал за инцидента. Погребана е в гробището Пер Лашез.

Личен Живот[редактиране | edit source]

Айседора Дънкан по време на американското си турне през 1915-1918 г.

Бурният й живот изобилства от мъже — млади и стари, ергени и женени, красиви и непривлекателни, богати и бедни. Принципно настроена против брака, Айседора Дънкан с лека ръка се разделя с любовниците си. Но и тя като всеки друг в крайна сметка си намира майстора в лицето на Сергей Есенин. Руският поет и американската танцьорка,поканена в Русия от тогавашния политкомисар на културата Луначарски, се запознават в ателието на московски художник в края на 1921 г. Поетът говори само руски, а танцьорката — освен английски, всевъзможни други езици, но не и неговия, така че до ден-днешен си остава загадка, как двамата са успели от първата среща да открият, че не могат един без друг и веднага да заживеят заедно. Айседора е бляскава жена с тъмнозлатиста коса. Облечена в дълга червена роба и кожено палто, тя сякаш плува в пространството с гордата осанка на кралица. И все пак петнайсетте години разлика с Есенин очевидно са я притеснявали и преди подписването в гражданското тя моли свой приятел да промени годината на раждане в нейния паспорт. След прецизна обработка с туш 1878 г. се превръща в 1884 г. А и балерината е толкова стройна и гъвкава, че изглежда действително на толкова, ако не и по-млада. Нейният любовен път започва и завършва с поет. Далеч преди срещата с Есенин тя има многобройни увлечения. Едва 11-годишна преследва аптекаря Върнън и така го сащисва с настойчивостта си, че той побързва да се ожени за друга. Следва увлечение по чикагския художник Иван Мироцки, чиито основни достойнства се изчерпват с яркочервената му коса и пълното безпаричие. На дълга разходка в гората тя буквално го насилва да я целуне, след което на почтения човек не му остава нищо друго, освен да й предложи брак, макар че вече е женен. Голямата балерина никога не е очаквала съдбата да й сервира нещо наготово. Още като малка майка £ праща нея на пазара, защото само при вида на очарователната усмивка месарят избира най-хубавото месо. По-късно, когато забавлява висшето общество с танците си, тя измъква под носа на жените им нюйоркските милионери и техните пари. Благодарение на нейната изобретателност цялото й семейство се озовава на товарен параход за Лондон. След пристигането в късна доба тя успява да убеди задрямалия портиер на един от най-скъпите хотели, че току-що са пристигнали от Ливърпул, чакат багажа си и да бъде така добър да се разпореди за стая и обилна закуска. И всичко това без пукнат грош. На заранта всички се измъкват от хотела, без да платят. Авантюристичният дух и изобретателността неведнъж измъкват балерината от всевъзможни житейски ситуации. В живота £ с гръм и трясък влиза нежният поет Дъглас Ънсли. Той успява всяка вечер да залъже бдителната и майка и да се усамотява с младата жена, шепнейки стихове. Това не пречи на Айседора по същото време да се среща и с 50-годишния художник Чарлз Хале. Младият поет така и не успява да си обясни какво намира тя в този старец, но дамата успешно съчетава любовта си към двамата и се чувства с тях еднакво добре. Но както е известно, рано или късно всичко свършва. Художникът се връща в Париж. На тръгване той запознава американката с преситения от жени свой племенник, който не би подминал привлекателна жена. Те остават доста време заедно, докато той не прави фаталната грешка да я срещне с приятеля си Андре Боне – вероятно не е виждал съперник в ниския и закръглен чичко с очила. За негово нещастие Айседора се влюбва в непривлекателния мъж. Както самата тя по-късно признава в своята книга „Моят живот”: „Аз винаги съм била по-скоро рационална, но мъжете, от които съм била привлечена с разума си, са ми толкова скъпи, колкото и тези, към които ме тласкаше сърцето“. Случаят с Андре Боне е точно такъв. Той е умен и начетен и точно това покорява американката. Една вечер, след като предвидливо е отпратила домашните си, тя го кани на гости, купува шампанско и сластно танцува пред него в прозрачна туника, с изящно вплетени в косите цветя. Танцът и би вдигнал и мъртвите. Но не и Боне. Той бързо се отегчава, най-вероятно защото, както твърдят слуховете по онова време, не се интересува особено от жени. Айседора е бясна, тъй като заради него е отблъснала скулптора Роден, реагирал далеч по-адекватно на женските и прелести. По това време тя вече е призната балерина със собствена школа и уникална хореография, която създава сама върху музиката на най-великите композитори. Нейното изкуство е зашеметяващо сриване на каноните в балетното изкуство. Още повече че танцува почти гола, едва покрита с прозрачна туника. Предлагат и да посети Русия. Първия, когото забелязва там, е Станиславски. Но още преди да се целунат, той пита: „А какво ще правим с детето?” „Кое дете?”, недоумява тя. — „Нашето, разбира се.” Айседора е изумена от неговото благоразумие, а боязливият Станиславски така и не посмява повече да я доближи. Междувременно детето, от което той така се страхува, а разкрепостената иначе танцьорка явно инстинктивно желае, все пак се ражда, но негов баща е тетаралният режисьор и художник Крег. Той я вижда на спектакъл в Берлин, където тя импровизира както винаги изумително в бяла прозрачна туника. Способна е да каже на пианиста: „Изсвирете Траурния марш на Шопен, досега не съм го танцувала”. И пред очите на потресената публика да сътвори хореография на прима виста. Крег буквално я отвлича. Прекарват две седмици в сумрачното му студио, където няма нито легло, нито кресла. Почитателите и са притеснени, концертите падат, а на огорчена та публика обявяват, че алерината е болна. След това буквално от нищото се появява богатият красавец Пим, чиято основна грижа е колекциониране на табакери от 18 в. Той я придружава на второто турне в Русия, но след завъщането в Париж е изместен от висок беловлас милиардер. В този период Айседора е доста притеснена, тъй като всичко, което успява да спечели от безбройните си гастроли и участия, отива за издържането на двете и школи. Така че появата на щедрия поклонник е съвсем навременна. Той я глези с вили, яхти, пътешествия, скъпоценности, финансиране на поредния гастрол, а тя го дарява със син Патрик.Оттук нататък всеки неин дребен каприз се превръща в закон. Пада в обятията на млад пианист, когото първоначално ненавижда, следва бурна връзка с поетите Габриеле д`Анунцио и Андре Батай. А междувременно отношенията с близкия до сърцето й Пим периодично се възобновяват, от което най-вероятно се появава и третото и дете. Животът обаче невинаги я щади и първите и две деца загиват при катастрофа, а третото умира малко сред раждането. Може би точно заради това тя се отнася към Есенин по-скоро като към син. Те се женят два пъти — веднъж в Русия и след това в чужбина, на нейно турне. Айседора ревниво следи всяка крачка на съпруга си и, когато той все пак успява да избяга от нея за няколко дни с приятели, го открива в частен пансион и го измъква оттам буквално по пижама. Той отчаяно се опитва да се откъсне от нея и в Москва. Според приятелите им те несъмнено се обичат, но отношенията им са сложни, объркани и непредвидими. Между тях вечно се разиграват бурни сцени, тежки скандали, дълги раздели, но ги свързва страстна и дълбока любов. Той ту я отблъсква като досадна старица, ту споделя, че таи нежност към нейната доброта. Пие и я принуждава да прави същото заедно с него, след което често стигат до истински изстъпления. След подобна сцена, когато се прибира от изтрезвителя, той за пръв път я вижда такава, каквато е — остаряла, уморена, изхабена от годините и преживяното. След като връзката им приключва, Айседора дълбоко скърби за самоубийството му и с тъга споделя пред парижки вестник, че между тях никога не е имало кавги. Всъщност в сърцето си тази изключителна жена храни само топлина и обич към всички, с които животът я е срещнал. Съдбата не и отрежда да живее дълго след него. Едва ли има някой, който да не е чувал, как през есента на 1927 г. Айседора сяда до шофьора си с преметнат през шията шал, който се оплита в колелото на автомобила и я отнася към безсмъртния танц с вечността.

Вижте също[редактиране | edit source]

Айседора Дънкан и Сергей Есенин 1923

Литература на български[редактиране | edit source]

  • „Моята изповед“, Айседора Дънкан, Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1992
  • „Айседора Дънкан и Сергей Есенин - поетът и танцьорката“, Карола Щерн, ИК „ЕА“, Плевен, 1997, ISBN954-450-071-5

Външни препратки[редактиране | edit source]