Сергей Есенин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сергей Есенин
руски поет
Esenin Moscow 1922.jpg
Роден: 3 октомври 1895 г.
Есенино, Русия
Починал: 28 декември 1925 г.
(на 30 г.)
Санкт Петербург, Русия

Сергей Александрович Есенин (на руски Сергей Александрович Есенин) е руски поет. Ранната смърт, неодобрението на част от литературния елит, популярността сред широката публика и ексцентричното поведение го превръщат в легендарна фигура в руската литература.

Биография[редактиране | edit source]

Сергей Есенин е роден на 3 октомври (21 септември стар стил) 1895 в Константиново (днес Есенино), село в Рязанска област. Започнал да пише от малък, през 1912 той се премества в Москва, където работи като коректор в печатница. Там се жени за колежката си Анна Изрядовна, от която има един син, умрял в трудов лагер през 1937. Известно време посещава Московския университет, но скоро го напуска.

През 1915 Есенин се премества в Санкт Петербург. Там се запознава с поетите Александър Блок, Сергей Городецки, Николай Клюев и Андрей Бели, които оказват влияние върху работите му и му помагат да започне литературната си кариера. През същата година издава първата си стихосбирка и скоро става един от най-популярните руски поети.

През 1916 Сергей Есенин е мобилизиран, но с излизането на Русия от Първата световна война е освободен от служба. През 1917 той се жени повторно за Зинаида Райх, бъдеща съпруга на Всеволод Майерхолд, от която има дъщеря и син. През 1918 основава собствено издателство, наречено "Трудовая артель художников слова".

През 1922 Есенин се жени за трети път за известната американска танцьорка Айседора Дънкан, с която пътува в Европа и Съединените щати. През този период алкохолизмът му се засилва и на следващата година двамата се разделят. След завръщането си в Русия през 1923 Есенин се влюбва в актрисата Августа Миклашевска, но чувствата му остават несподелени. По това време поетесата Надежда Волпин ражда от него син, Александър Есенин-Волпин, за когото той не научава до края на живота си.

Последните две години от живота си Есенин прекарва в постоянно пияно състояние, но тогава пише и някои от най-известните си стихотворения. В началото на 1925 се жени за четвърти път за София Толстая, внучка на Лев Толстой, но скоро се налага да бъде приет в болница. Излиза и заминава за Санкт-Петербург по Коледа. Отсяда в хотел Англетер и там прерязва вените си, пише прощално стихотворение с кръвта си и го предава на приятел, който е бил с него в нощта преди края - Волф Ерлих. На следващия ден е намерен обесен. Според някои хипотези самоубийството му е инсценирано от тайната полиция.

Макар че е един от най-популярните поети в Русия и правителството му организира тържествено погребение, голяма част от произведенията на Есенин са забранени и са публикувани отново в Съветския съюз едва през 1966.

Произведения[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Sergei Yesenin“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.