Сирни заговезни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сирни заговезни
Кукери от с. Горна Василица
Други именаСиропусна Неделя, Прошка, Сирница, Сирни Заговезни
ВидНароден
ТържестваПалят се огньове, по-младите искат прошка от по-възрастните
Сирни заговезни в Общомедия

Сирни заговезни (Прошка, Прочка, Сирни поклади, Поклади, Сирница, Ората) е важен зимно-пролетен празник в народния календар. Многобройните му названия са свързани с типичната за празника обредност. Ритуалите, в някои случаи обхващат и повече от 1 дата в календара - през седмицата между Месни заговезни и Сирни заговезни, наречена Сирна неделя, се изпълняват различни обреди и обичаи, много от които идват от езическите времена.[1][2] Самият празник Сирни заговезни е винаги в неделя, 49 дена (7 седмици) преди Великден, като предисловие към периода на Великия пост и се явява последният ден преди началото му.

Православно християнство[редактиране | редактиране на кода]

Според правилата на постенето, на този ден все още могат да се ядат храни, които произхождат от животни, като сирене, мляко, яйца, но не и месо (то вече е отпаднало след Месни заговезни - седмица по-рано). След това, доколкото е препоръчително (т.е. ако на човека не му липсва подходящата духовна настройка, без която се счита, че това няма смисъл), предписанието е чак до Великден да се консумира само храна с растителен произход.

На Сирни заговезни Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, молейки и давайки прошка – като първа крачка към Великия пост, през който се очаква да направят всичко възможно да се помирят с всички, за да изпълнят с мир и любов сърцата си и така да посрещнат Възкръсналия Христос.[3] Сутринта в храмовете по време на литургията се чете Евангелието с част от Нагорната проповед (Мат. 6:14 – 21): „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви“.[4]

По време на вечернята се пеят великопостните тропари и се произнася Молитвата на св. Ефрем Сирин „Господи и Владико на моя живот…“. След отпуста се извършва специален чин на прошката. На солея се изнасят и полагат на аналоя напрестолният кръст и иконите на Спасителя и св. Богородица. Настоятелят на храма се покланя пред тях и ги целува, после се обръща с молба за прошка от събратята му клирици и от събралите се вярващи. Всички свещенослужители и миряни се покланят пред кръста и иконите и взаимно искат прошка едни други.[4]

Римокатолическо християнство[редактиране | редактиране на кода]

Постенето сред римокатолиците постепенно се е облекчавало. В резултат, според канон 1251, въздържанието от месо или друга храна се спазва само на Пепеляната сряда (пада се 40 дена преди Великден) и на Велики петък, както и в петъците през годината.[5] Често католиците преди Великден избират да се отказват от специфични удоволствия, като насладата, която им носят например сладкиши, алкохол или социални медии, като начин за насърчаване на простота и самоконтрол.[6]

Обичаи в България[редактиране | редактиране на кода]

Времето около Сирни Заговезни е период на изява на кукерите. Интересна разновидност на техните карнавали е ритуалът Джумал (практикуван тогава в района на град Панагюрище).

Понеже "без прошка не може да се заговее"[1], до вечерята на Сирни заговезни трябва да завърши обичаят „прошка“, изпълняван през цялата Сирна неделя (в някои райони на западните територии, населени с българско население, го наричат „Прочка“). По-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри. От тях искат прошка и целуват ръка на домакините; води се разговор в духа на следното: - „Прощавай, мале, тате...“, - „Просто да ти е (традиционна разговорна форма на „простено да ти е“), Господ да прощава“.

На празничната трапеза има винаги храни, приготвени от млечни и яйчени продукти: баница със сирене, варени яйца, халва с орехови ядки. Практикува се т.нар. „хамкане“ (ламкане, ласкане): на конец/шнур/ширит (кълчищен, червен конец или мартеница), окачен на греда на тавана над трапезата (или въобще - прикрепен над нея), се завързва сварено обелено яйце, парче бяла халва или въглен. Конецът се завърта в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване хапката с уста. Яйцето или въгленът, употребени в такъв ритуал, се смятат за лечебно средство. С водата от варенето на яйцето се мият лицата на другия ден (Чисти понеделник) за предпазване от бълхи и мухи, черупките се изхвърлят на улицата - пак против бълхи.[1] Също така, конецът от него може да послужи и за гадания - след наричания/заклинания, се пали и по начина на горене се гадае.

Популярни са и други обичаи, свързани с очистителната сила на огъня, обединени под наименованието "Заговезнишки огън". Сред тях са:

  • прескачане от мъжете на клади (кракът на когото е минал през огъня минава за неуязвим за змийско ухапване)[2],
  • обреди от типа на т.нар. майски прът (вариант на майското дърво, при който построението се изгаря - например обичаят Паликош),
  • внасяне на главня от обредния огън у дома,
  • песни и хорà около огъня,[1] - но в стари времена само мъжете са се събирали там.[2]

Освен това в Южна България, старопланински и средногорски села са запазени обичаите оратник“ и „о̀рата ко̀пата“ - в чиито ритуали също е включено използването на огън. Произходът на тези обичаи вероятно е много древен и имената им изглежда идват от глагола оратя, който значи говоря. Оратникът е парче дърво, което се пъха в огъня, подобно на бъдник. От своя страна, о̀рата ко̀пата има брачно-еротична насоченост. Още преди Заговезни ергените си правят стрели от пръчки и предварително се упражняват да ги хвърлят на голямо разстояние с помощта на импровизиран лък. Когато на Поклади запалят оратник на някоя височина до селото или в самото село, всеки се опитва да запрати запалената си стрела в двора на момичето, което харесва (родителите на девойките са взели доколкото могат противопожарни мерки, но иначе се въздържат да се бъркат в тези дни в отношенията им). Стрелите са израз на сексуалните въжделения на момците, а за по-голяма яснота те се отдават и на разни волнодумства и цинизми по адрес на избраницата си, произнасяни в речитатив и започващи с фразата „Ората копата“. Последното се обяснява и като опит да изприказват гласно, каквото имат по-пиперливо наум, преди да са започнали постите, но най-вече поведението им се приема за ласкателно по отношение на момите (те после събират стрелите и се хвалят една-на друга с ухажорите си).[2]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Българска митология. Енциклопедичен речник. Състав. Анани Стойнев. София, ИГ 7М+Логис, 1994, с. 329 – 331. ISBN 954-8289-03-2.
  2. а б в г Венедиков, Иван. Митове на българската земя. Книга първа. Медното гумно. 2 прераб. изд. Изд Частен колеж Тракия, 1995, с. 165 – 168.
  3. Прощална неделя – Неделя на Сирни заговезни
  4. а б Сирни заговезни. Прощална неделя преди Великия пост
  5. Code de Droit Canonique
  6. Lent // Encyclopaedia Britannica.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]