17 март е 76-ият ден в годината според григорианския календар (77-и през високосна). Остават 289 дни до края на годината.
- 45 г. пр.н.е. — В битката при Мунда, Юлий Цезар побеждава армията на оптиматите, водена от Помпей Велики.
- 180 г. — Комод става римски император, след като баща му Марк Аврелий умира във военен лагер Виндобона (днешна Виена).
- 455 г. — Петроний Максим става западноримски император.
- 624 г. — В Мека Мохамед удържа ключова победа над своите опоненти в курейши.
- 1845 г. — В Англия е патентован ластика.
- 1861 г. — Провъзгласено е Кралство Италия.
- 1891 г. — Край Гибралтар потъва британския параход SS Utopia, загиват 574 души.
- 1899 г. — Астрономът Уилям Хенри Пикеринг открива Феба — естествен спътник на Сатурн.
- 1901 г. — Изложба от 71 картини на Винсент ван Гог в Париж, 11 години след смъртта му, предизвиква сензация.
- 1931 г. — Невада легализира хазарта.
- 1942 г. — Холокост: Гестапо започва депортирането на 15 000 евреи от Лвов към Лагера на смъртта в Белзец (Полша).
- 1948 г. — В Брюксел е подписан договор за военен съюз между Великобритания, Франция и Бенелюкс — първообраз на НАТО.
- 1951 г. — Издаден е указ на Президиумa на Народното събрание на Народна република България за всенародна безплатна медицинска помощ.
- 1959 г. — Тензин Гятсо, 14-я далай лама, напуска Тибет и отпътува за Индия.
- 1965 г. — Създаден е Съюзът на архитектите в България.
- 1969 г. — Голда Меир става първата жена министър-председател на Израел.
- 1980 г. — Английският парламент решава да бойкотира Летните олимпийски игри в Москва.
- 1982 г. — В европейския клубен шампионат ЦСКА елиминира тогава действащия шампион Ливърпул след 2:0 в продълженията.
- 1991 г. — Служебното правителство на Димитър Попов подписва първо споразумение с Международния валутен фонд.
- 1992 г. — Самоубийствен атентат с кола-бомба взривява посолството на Израел в Буенос Айрес (Аржентина), загиват 29 души и са ранени 242.
- 763 г. — Харун ал-Рашид, арабски владетел († 809 г.)
- 1733 г. — Карстен Нибур, немски изследовател († 1815 г.)
- 1834 г. — Готлиб Даймлер, немски инженер и индустриален дизайнер († 1900 г.)
- 1856 г. — Михаил Врубел, руски художник († 1910 г.)
- 1865 г. — Габриел Нарутович, първи Президент на Полша († 1922 г.)
- 1881 г. — Валтер Хес, швейцарски физиолог, Нобелов лауреат († 1973)
- 1885 г. — Сид Чаплин, англо-американски актьор
- 1902 г. — Боби Джоунс, американски голф играч († 1971 г.)
- 1912 г. — Сегундо Дурандал, боливийски футболист († ? г.)
- 1920 г. — Делчо Делчев, български офицер († 2007 г.)
- 1921 г. — Меир Амит, израелски политик († 2009 г.)
- 1929 г. — Нено Дончев, български аграрен учен († 1991 г.)
- 1930 г. — Джеймс Ъруин, американски астронавт († 1991 г.)
- 1930 г. — Черемухин, български хуморист († 2003 г.)
- 1935 г. — Оскар Пано, аржентински шахматист
- 1938 г. — Рудолф Нуреев, руски балетист († 1993 г.)
- 1944 г. — Георги Братанов, български писател († 2000 г.)
- 1945 г. — Димитър Кърнолски, български композитор († 2009 г.)
- 1948 г. — Уилям Гибсън, американски писател
- 1950 г. — Румянчо Горанов, български футболист
- 1951 г. — Кърт Ръсел, американски актьор
- 1955 г. — Йорданка Стефанова, българска актриса
- 1962 г. — Васил Драголов, български футболист
- 1964 г. — Роб Лоу, американски актьор
- 1980 г. — Галин Михайлов, български футболист
- 1986 г. — Един Дзеко, босненски футболист
- 45 г. пр.н.е. — Тит Лабиен, римски генерал (* 100 пр.н.е.)
- 180 г. — Марк Аврелий, римски император и философ (* 121 г.)
- 460 г. — Свети Патрик, покровител на Ирландия и ирландците по цял свят (* ок. 390 г.)
- 1516 г. — Джулиано Лоренцо Медичи, флорентински аристократ (* 1479 г.)
- 1680 г. — Франсоа дьо Ларошфуко, френски писател (* 1613 г.)
- 1782 г. — Даниел Бернули, швейцарски математик (* 1700 г.)
- 1830 г. — Лоран Сен Сир, френски маршал (* 1764 г.)
- 1843 г. — Кирил Пейчинович, български духовник и просветител (* ок. 1770 г.)
- 1853 г. — Кристиан Доплер, австрийски математик (* 1803 г.)
- 1876 г. — Бьортън Гунльойсон, исландски математик и картограф (* 1788 г.)
- 1897 г. — Виторио Ботего, италиански пътешественик и изследовател (* 1861 г.)
- 1921 г. — Николай Жуковски, руски учен, създател на науката аеродинамика (* 1847 г.)
- 1937 г. — Остин Чембърлейн, британски политик, Нобелов лауреат през 1925 г. (* 1863 г.)
- 1950 г. — Адолф Майер, швейцарски психиатър (* 1866 г.)
- 1956 г. — Ирен Жолио-Кюри, френска физичка, Нобелова лауреатка през 1935 г. (* 1897 г.)
- 1970 г. — Фернан Кромелинк, белгийски драматург (* 1886 г.)
- 1974 г. — Луис Кан, американски архитект (* 1901 г.)
- 1976 г. — Лукино Висконти, италиански режисьор (* 1906 г.)
- 1987 г. — Асен Василев, български художник, резбар (* 1909 г.)
- 1993 г. — Хелън Хейс, американска актриса († 1900 г.)
- 2001 г. — Борис Викторович Раушенбах, руски физик (* 1915 г.)
- 2002 г. — Васил Митков, български футболист (* 1943 г.)
- 2003 г. — Хърбърт Аптекър, американски историк (* 1915 г.)
- 2007 г. — Емил Трифонов — Кембълът, български радио и ТВ водещ (* 1964 г.)
