Лукино Висконти
| Лукино Висконти | |
 |
|
| Име | Лукино Висконти ди Модроне |
|---|---|
| Роден | 2 ноември, 1906 Милано,  Италия |
| Починал | 17 март 1976 г. (на 69 г.) Рим, Италия |
| Активни години | 1935-1976 |
Лукино Висконти (на италиански: Luchino Visconti) е италиански филмов, театрален и оперен режисьор и сценарист, роден през 1906 година, починал през 1976 година.
Произхождащ от знатен благороднически род и самият той носещ титлата граф, Висконти твори в периода на "златните" години на европейското кино през 1950-те и 1960-те, работейки с едни от най-големите европейски звезди сред които София Лорен, Марчело Мастрояни, Ален Делон, Клаудия Кардинале и др. Името му ще остане в историята на световната кинематография като един от инициаторите на направлението Италиански неореализъм, както и с класически произведения от следващите му творчески периоди, като Роко и неговите братя (1960), Гепардът (1963), който е удостоен с награда „Златна палма“ на фестивала в Кан и Смърт във Венеция (1971) получил специален приз отново на фестивала в Кан.
Съдържание |
Личен живот [редактиране]
Роден е като Лукино Висконти ди Модроне на 2 ноември 1906 година в Милано, Италия.[1] Той е едно от седем деца на заможно семейство с аристократичен произход. Баща му Джузепе Висконти ди Модроне е дук на Grazzano.
Още в ранните си години, Лукино е в досег с изкуствата, музиката и театъра. Той се среща с прославения композитор Джакомо Пучини, както и други видни представители на италианската култура като диригента Артуро Тосканини и поета Габриеле д'Анунцио.
Кариера [редактиране]
Филмовата му кариера започва като асистент режисьор на Жан Реноар за филмите му Toni (1935) и Une partie de campagne (1936). Всичко това се случва благодарение на посредничеството на общата им приятелка Коко Шанел. След това Висконти заминава за кратко време в САЩ, където посещава Холивуд. При завръщането си в Италия, той отново работи като асистент на Реноар за филма La Tosca (1939), продукция която е прекъсната поради началото на втората световна война и завършена по-късно от немския режисьор Карл Кох.
През 1943 година, в сътрудничество с Gianni Puccini, Antonio Pietrangeli и Giuseppe De Santis, Висконти написва сценария за първия си филм като режисьор - Мания (1943), първият филм в течението на италианския неореализъм и неофициална адаптация по новелата Пощальонът винаги звъни два пъти.
Избрана филмография [редактиране]
Режисьор [редактиране]
| година | филм | оригинално заглавие | бележки |
|---|---|---|---|
| 1943 | Мания | Ossessione (Obsession) | |
| 1948 | Земята трепери | La terra trema (The Earth Trembles)) | |
| 1957 | Бели Нощи | Le Notti Bianche (White Nights) | награда „Сребърен лъв“ |
| 1960 | Роко и неговите братя | Rocco e i suoi fratelli (Rocco and His Brothers) | специална награда на фестивала във Венеция |
| 1963 | Гепардът | Il Gattopardo (The Leopard) | награда „Златна палма“ |
| 1965 | Звездите на Голямата мечка | Vaghe stelle dell'Orsa (Sandra) | награда „Златен лъв“ |
| 1967 | Чужденецът | Lo straniero (The Stranger) | |
| 1969 | Залезът на боговете | La caduta degli dei (The Damned) | |
| 1971 | Смърт във Венеция | Morte a Venezia (Death in Venice) | специална награда на фестивала в Кан |
| 1972 | Лудвиг | Ludwig | |
| 1974 | Семеен портрет | Gruppo di famiglia in un interno (Conversation Piece) |
