Лукино Висконти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лукино Висконти
LuchinoVisconti-1.png
Име Лукино Висконти ди Модроне
Роден 2 ноември, 1906
Милано, Флаг на Италия Италия
Починал 17 март 1976 г. (на 69 г.)
Рим, Флаг на Италия Италия
Активни години 1935-1976

Лукино Висконти (на италиански: Luchino Visconti) е италиански филмов, театрален и оперен режисьор и сценарист, роден през 1906 година, починал през 1976 година.

Произхождащ от знатен благороднически род и самият той носещ титлата граф, Висконти твори в периода на "златните" години на европейското кино през 1950-те и 1960-те, работейки с едни от най-големите европейски звезди сред които София Лорен, Марчело Мастрояни, Ален Делон, Клаудия Кардинале и др. Името му ще остане в историята на световната кинематография като един от инициаторите на направлението Италиански неореализъм, както и с класически произведения от следващите му творчески периоди, като Роко и неговите братя (1960), Гепардът (1963), който е удостоен с награда „Златна палма“ на фестивала в Кан и Смърт във Венеция (1971) получил специален приз отново на фестивала в Кан.

Личен живот[редактиране | edit source]

Роден е като Лукино Висконти ди Модроне на 2 ноември 1906 година в Милано, Италия.[1] Той е едно от седем деца на заможно семейство с аристократичен произход. Баща му Джузепе Висконти ди Модроне е дук на Grazzano.

Още в ранните си години, Лукино е в досег с изкуствата, музиката и театъра. Той се среща с прославения композитор Джакомо Пучини, както и други видни представители на италианската култура като диригента Артуро Тосканини и поета Габриеле д'Анунцио.

Кариера[редактиране | edit source]

Филмовата му кариера започва като асистент режисьор на Жан Реноар за филмите му Toni (1935) и Une partie de campagne (1936). Всичко това се случва благодарение на посредничеството на общата им приятелка Коко Шанел. След това Висконти заминава за кратко време в САЩ, където посещава Холивуд. При завръщането си в Италия, той отново работи като асистент на Реноар за филма La Tosca (1939), продукция която е прекъсната поради началото на втората световна война и завършена по-късно от немския режисьор Карл Кох.

През 1943 година, в сътрудничество с Gianni Puccini, Antonio Pietrangeli и Giuseppe De Santis, Висконти написва сценария за първия си филм като режисьор - Мания (1943), първият филм в течението на италианския неореализъм и неофициална адаптация по новелата Пощальонът винаги звъни два пъти.

Избрана филмография[редактиране | edit source]

Режисьор[редактиране | edit source]

година филм оригинално заглавие бележки
1943 Мания Ossessione (Obsession)
1948 Земята трепери La terra trema (The Earth Trembles))
1957 Бели Нощи Le Notti Bianche (White Nights) награда „Сребърен лъв
1960 Роко и неговите братя Rocco e i suoi fratelli (Rocco and His Brothers) специална награда на фестивала във Венеция
1963 Гепардът Il Gattopardo (The Leopard) награда „Златна палма
1965 Звездите на Голямата мечка Vaghe stelle dell'Orsa (Sandra) награда „Златен лъв
1967 Чужденецът Lo straniero (The Stranger)
1969 Залезът на боговете La caduta degli dei (The Damned)
1971 Смърт във Венеция Morte a Venezia (Death in Venice) специална награда на фестивала в Кан
1972 Лудвиг Ludwig
1974 Семеен портрет Gruppo di famiglia in un interno (Conversation Piece)

Източници[редактиране | edit source]

  1. Биография

Външни препратки[редактиране | edit source]