Италиански неореализъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Италиански неореализъм
Neorealismo / Italian neorealism
Период 1943-1955
Държава(и) Италия
Главни фигури Роберто Роселини
Виторио Де Сика
Чезаре Дзаватини
Лукино Висконти
Джузепе Де Сантис
Федерико Фелини
Повлиян от Поетически реализъм
Комунизъм
Християнски хуманизъм
Повлиял на Френска Нова вълна

Италиански неореализъм (от италиански: Neorealismo) e направление в изкуството на кинематографията зародило се в Италия в годините след втората световна война (1943-1955).

Течението се характеризира с разказване на истории за хора и социални групи от бедната работническа класа, филмирани на действителния терен вместо в комфорта на филмовите студия. Често за поддържащите роли са използвани непрофесионални актьори от местното население. Неореализмът изважда на преден план трудностите в икономически и морален аспект в следвоенните години, рефлектиращи в характерната италианска народопсихология.

Зараждане[редактиране | редактиране на кода]

Италианският неореализъм е развит от група филмови критици в кръга на италианското списание „Cinema“. Сред тях са Микеланджело Антониони, Лукино Висконти, Джани Пучини, Чезаре Дзаватини, Джузепе Де Сантис и Пиетро Инграо. Поради наложени ограничения за писане на статии директно за политика (главен редактор е Виторио Мусолини - син на Бенито Мусолини), критиците атакуват т.нар. „филми на белите телефони“ (telefono bianco films), които доминират в киноиндустрията през 1930-те и 1940-те години. Това са филми копиращи американските холивудски лековати продукции от това време, показващи небрежен и безгрижен начин на живот на фона на луксозна интериорна сценография. От там идва и названието — белият телефонен апарат, за времето си, е символ на заможната буржоазна класа. В противовес на това, критиците прокламират тезата за обръщане на италианското кино към произведенията на писателите реалисти от началото на века.

Неореалистите са силно повлияни от течението на френския Поетически реализъм. Двама от изявените им водачи, Антониони и Висконти са работили с видния представител на жанра — френския режисьор Жан Реноар. Два от най-значимите филми, предшественици на неореализма са Toni (1935) на Реноар и 1860 (1934) на Бласети.

Главни автори[редактиране | редактиране на кода]

Важни произведения[редактиране | редактиране на кода]

Предшественици[редактиране | редактиране на кода]

Главни филми[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bordwell, David & Thompson, Kristin. Film Art; An Introduction. 8th edition. p. 461

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]