Виторио Де Сика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Виторио Де Сика
S Kragujevic, Vittorio De Sica, 1959.JPG
Име Vittorio De Sica
Роден 7 юли, 1901 или 1902
Сора, Лацио, Флаг на Италия Италия
Починал 13 ноември 1974 г. (на 73 г.)
Ньой сюр Сен, Флаг на Франция Франция
Активни години 1917-1974
Брачни партньори Гуидита Ризон (1933-1968)
Мария Меркадер (1968-1974)

Виторио Де Сика (на италиански: Vittorio De Sica) е италиански филмов режисьор и актьор, роден през 1901 (в някои източници 1902) година, починал през 1974 година.

Де Сика е водеща фигура в италианския неореализъм от следвоенния период в Европа.

Биография и кариера[редактиране | edit source]

Виторио Де Сика е роден на 7 юли 1901 година в град Сора, област Лацио. Израства в Неапол, където се премества семейството му.[1] Баща му, Умберто Де Сика е банков чиновник с увлечение към шоу-бизнеса, поради което окуражава красиво изглеждащия си син да преследва сценична кариера.[1]

Младият Де Сика започва театралната си кариера през 1920-те. През 1923 година, той се присъединява към театралната компания на Татяна Павлова. Десетилетие по-късно Де Сика основава собствена компания, където заедно със съпругата си Гуидита Ризон и Серджо Тофано, продуцират и играят в поставяните пиеси. Трупата му изпълнява най-вече леки комедии но също се поставят пиеси на автори като Пиер дьо Бомарше и се работи със знаменити режисьори като Лукино Висконти.

По време на втората световна война, Де Сика се прехвърля на режисьорското място в киното, започвайки с четири рутинни лековати филма в традицията на италианското кино от онези години.[1] Петият му филм - „The Children Are Watching Us“ (1944) показва заложбите на автора, маркирайки и началото на сътрудничеството му със сценариста Чезаре Заватини с когото ще направят едни от най-значимите филми в течението на неореализма като: „Шуша“ (Sciuscià, 946) и „Крадци на велосипеди“ (Ladri di biciclette, 1948). И двете ленти са удостоени със специални награди на церемонията по връчване на наградите „Оскар“.

Незабравими остават и филмите му с участието на София Лорен и Марчело Мастрояни - Вчера, днес и утре (1963) и Брак по италиански (1964), които са най-успешните му работи в комерсиален смисъл. Първият от тях печели „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм,[2] а вторият е номиниран в същата категория.[3]

За да финансира режисьорските си експерименти, Де Сика продължава и актьорските си участия през всичките години на кариерата си. Голяма популярност печелят участията му в ролята на провинциален полицай в комедийната поредица „Bread Love and Dreams“, където в някои от филмите си партнира с Джина Лолобриджида.

Виторио Де Сика умира през 1974 година в парижкото предградие Ньой сюр Сен на 73 годишна възраст.

Избрана филмография[редактиране | edit source]

Режисьор[редактиране | edit source]

година филм оригинално заглавие бележки
1946 Ваксаджийство Shoeshine
1948 Крадци на велосипеди Ladri di biciclette
1951 Чудо в Милано Miracolo a Milano
1952 Умберто Д. Umberto D
1953 Гара Термини Stazione Termini
1961 Чочарка La Ciociara
1963 Вчера, днес и утре Ieri, oggi e domani
1964 Брак по италиански Matrimonio all'italiana
1970 Градината на Финци-Контини Il Giardino dei Finzi-Contini

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в http://www.sonypictures.com/classics/garden/crew/sica.html Биография
  2. http://www.imdb.com/title/tt0057171/awards IMDB - списък награди
  3. http://www.imdb.com/title/tt0058335/awards IMDB - списък награди

Външни препратки[редактиране | edit source]