Виторио Де Сика
| Виторио Де Сика | |
 Плочка с подписа на Де Сика на „стената“ („Muretto“) в градчето Аласио, Лигурия. |
|
| Име | Vittorio De Sica |
|---|---|
| Роден | 7 юли, 1901 или 1902 Сора, Лацио,  Италия |
| Починал | 13 ноември 1974 г. (на 73 г.) Ньой сюр Сен,  Франция |
| Активни години | 1917-1974 |
| Брачни партньори | Гуидита Ризон (1933-1968) Мария Меркадер (1968-1974) |
Виторио Де Сика (на италиански: Vittorio De Sica) е италиански филмов режисьор и актьор, роден през 1901 (в някои източници 1902) година, починал през 1974 година.
Де Сика е водеща фигура в италианския неореализъм от следвоенния период в Европа.
Съдържание |
Биография и кариера [редактиране]
Виторио Де Сика е роден на 7 юли 1901 година в град Сора, област Лацио. Израства в Неапол, където се премества семейството му.[1] Баща му, Умберто Де Сика е банков чиновник с увлечение към шоу-бизнеса, поради което окуражава красиво изглеждащия си син да преследва сценична кариера.[1]
Младият Де Сика започва театралната си кариера през 1920-те. През 1923 година, той се присъединява към театралната компания на Татяна Павлова. Десетилетие по-късно Де Сика основава собствена компания, където заедно със съпругата си Гуидита Ризон и Серджо Тофано, продуцират и играят в поставяните пиеси. Трупата му изпълнява най-вече леки комедии но също се поставят пиеси на автори като Пиер дьо Бомарше и се работи със знаменити режисьори като Лукино Висконти.
По време на втората световна война, Де Сика се прехвърля на режисьорското място в киното, започвайки с четири рутинни лековати филма в традицията на италианското кино от онези години.[1] Петият му филм - „The Children Are Watching Us“ (1944) показва заложбите на автора, маркирайки и началото на сътрудничеството му със сценариста Чезаре Заватини с когото ще направят едни от най-значимите филми в течението на неореализма като: „Шуша“ (Sciuscià, 946) и „Крадци на велосипеди“ (Ladri di biciclette, 1948). И двете ленти са удостоени със специални награди на церемонията по връчване на наградите „Оскар“.
Незабравими остават и филмите му с участието на София Лорен и Марчело Мастрояни - Вчера, днес и утре (1963) и Брак по италиански (1964), които са най-успешните му работи в комерсиален смисъл. Първият от тях печели „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм,[2] а вторият е номиниран в същата категория.[3]
За да финансира режисьорските си експерименти, Де Сика продължава и актьорските си участия през всичките години на кариерата си. Голяма популярност печелят участията му в ролята на провинциален полицай в комедийната поредица „Bread Love and Dreams“, където в някои от филмите си партнира с Джина Лолобриджида.
Виторио Де Сика умира през 1974 година в парижкото предградие Ньой сюр Сен на 73 годишна възраст.
Избрана филмография [редактиране]
Режисьор [редактиране]
| година | филм | оригинално заглавие | бележки |
|---|---|---|---|
| 1946 | Ваксаджийство | Shoeshine | |
| 1948 | Крадци на велосипеди | Ladri di biciclette | |
| 1951 | Чудо в Милано | Miracolo a Milano | |
| 1952 | Умберто Д. | Umberto D | |
| 1953 | Гара Термини | Stazione Termini | |
| 1961 | Чочарка | La Ciociara | |
| 1963 | Вчера, днес и утре | Ieri, oggi e domani | |
| 1964 | Брак по италиански | Matrimonio all'italiana | |
| 1970 | Градината на Финци-Контини | Il Giardino dei Finzi-Contini |
Източници [редактиране]
- ↑ а б в http://www.sonypictures.com/classics/garden/crew/sica.html Биография
- ↑ http://www.imdb.com/title/tt0057171/awards IMDB - списък награди
- ↑ http://www.imdb.com/title/tt0058335/awards IMDB - списък награди
