Александър Маккуин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Роден: [[]] [[]]
[[]], [[]]
Починал: [[]] [[]]
[[]], [[]]
Александър МакКуин
британски моден дизайнер
Александър МакКуин 

А. Маккуин на ревюто на колекция Есен 2009
Роден: 17 март 1969
Лондон, Англия
Починал: 11 февруари 2010
Лондон, Англия

Лий Александър Маккуин (на английски: Lee Alexander McQueen, на български още като Алекзандър/Аликзандър Маккуин), носител на Ордена на Британската империя е британски дизайнер на висша мода, известен със задълбочените си познания за изработката на британски облекла по поръчка, тенденцията му в колекциите си да съпоставя женските сила и чувственост с крехкостта на нежния пол, както и с емоционалната сила и необузданата енергия на провокативните му ревюта.[1] Известен още и с факта, че е бил главен дизайнер на френската марка за висша мода Givenchy и с това, че по-късно създава собствен лейбъл, носещ името му.[1]

Със своите постижения в сферата на модата дизайнерът печели четири награди за Британски дизайнер на годината (1996, 1997, 2001 и 2003), както и наградата на Американския съвет на модните дизайнери за международен дизайнер на годината през 2003 година. [1]

Съдържание

Първи стъпки и образование [редактиране]

Роден на 17 Март 1969 в Лондон, Маккуин е син на шофьорът на такси Роналд[2] и учителката по социални науки Джойс Маккуин. Той е най-малкото от шест деца.[3][4] Родителите на бъдещия дизайнер са шотландци.[5] Александър израства в общинско жилище[6] в блок в Стратфорд.[7] Той започва да шие рокли за трите си сестри съвсем малък и още тогава заявява желанието си да стане моден дизайнер.[8]

Маккуин посещава Rokeby School и напуска, когато навършва 16 (през 1985),[3] за да стане стажант на Андерсън и Шепърд, известни шивачи на търговската Savile Row в централен Лондон, след това се присъединява към Гивс и Хоукс, а след това работи с майсторите на театрални костюми Ейнджълс и Берманс.[9] Уменията и знанията, които получава като стажант на Savile Row, помагат на Маккуин да си спечели репутацията на експерт в създаването безупречно ушити облекла в модните среди.[10]

Кариера [редактиране]

Докато работи на Savile Row, някои от клиентите на Маккуин са Михаил Горбачов и принц Чарлз. На двадесет годишна възраст дизайнерът работи известно време за Коджи Татсуно преди да замине за Милано, Италия и да започне да работи за Ромео Джили.[8]

През 1994 Маккуин се завръща в Лондон и кандидатства за място като конструктор моделиер в Централен колеж за изкуство и дизайн Св. Мартинс. Директорът на магистърската програма обаче е впечатлен от портфолиото му и убеждава младия дизайнер да се запише в курса като студент.[8] Маккуин получава дипломата си за магистър по моден дизайн, а колекцията, с която се дипломира, е купена от влиятелната модна стилистка Изабела Блоу. Смята се, че именно тя успява да убеди Маккуин да използва второто си име Александър, когато впоследствие започва модната си кариера.[4][8]

Камила Бел в рокля на Маккуин от 2009, избрана за една от „100-те най-красиви рокли на десетилетието“ от модното списание InStyle.[11]

Исландската певица Бьорк e облечена в негово творение на обложката на албума си „Homogenic“ от 1997 година.[12] Освен това участва в обработката на видеото към песента „Alarm Call“ от същия албум.

Ранните ревюта на Маккуин налагат репутацията му на човек, който използва противоречиви и шокиращи тактики. Той печели прозвищата „l'enfant terrible“ и „лошото момче на модата“ с панталоните хитро кръстени „bumsters“ (панталони с ниска талия) и колекция носеща името „Highland Rape“.[3][13][14] Маккуин е известен и със своите разточителни и необичайни модели обувки: за пролетната колекция от 2003 той пресъздава корабокрушение; пролет 2005 — човешки шахмат; шоуто от есен 2006 се нарича „Вдовиците от Калоден“ (вж. Битка при Калоден) и включва холограми в реален размер на супермодела Кейт Мос облечена в километри от стелещ се плат.[15]

Неговите „bumsters“ налагат модата на дънките с много ниска талия, при дебюта си те предизвикват много дебати и коментари.[10] Майкъл Оливиера-Салак, директор на Blow PR и приятел на Маккуин казва: „За мен дънките с ниска талия са това, което дефинира Маккуин.“[10] Дизайнерът е известен и с черепите, които често използва в творенията си. Шалът с тези мотиви се превърна в задължителна част от гардероба на звездите и беше копиран и репликиран по целия свят.[10]

Дизайнерът е известен с драматизма и екстравагантността, които внася в ревютата си.[10] Той използва нови технологии и методи, за да добави различен привкус на шоутата си и често шокира и изненадва публиката. Силуетите, които създава, се отличават с фантазия и бунт срещу скучното и традиционното.[10] Маккуин е един от първите дизайнери, в чиито лондонски ревюта дефилират индийски модели.[10]

Маккуин създава и серия от рокли, носещи наименованието „manta“, оценени на около £2800. Линията, кръстена manta ray, е вдъхновена от почивката на дизайнера на Малдивите през 2009 година. Тоалетите от тази колекция са носени от много модели и звезди, включително Лили Коул.[16]

Givenchy [редактиране]

Президентът на LVMH, Бернард Арнауд прави сензация, като назначава Маккуин за главен дизайнер на Givenchy през 1996 година.[8] При пристигането си в Givenchy, дизайнерът обижда основателя на компанията, наричайки го „несъществен“. Първата котюр колекция на Маккуин за Givenchy е неуспешна, през октомври 1997 година той дори казва в интервю за Vogue, че цялата колекция е била „боклук“. Маккуин смекчава колекциите си за Givenchy, но непокорните му изблици продължават, причинявайки спорове и противоречия през есента на 1998 година, когато модното му шоу включва пръскане с боя върху памучни бели рокли и модела с два ампутирани крака Ейми Мълинс, която дефилира с изящно гравирани дървени протези.[8][14] Маккуин работи за Givenchy до март 2001 година, когато срокът на договора, за който твърди, че „ограничава креативността му“ изтича.[8]

Постижения [редактиране]

Маккуин е най-младият дизайнер, който получава титлата „Британски дизайнер на годината“, която печели четири пъти между 1996 и 2003 година.[9] Освен това получава „Ордена на Британската империя“, а Американският съвет на модните дизайнери го провъзгласява за международен дизайнер на годината през 2003 година.[17] Това са само част от многото постижения на Маккуин.

През декември 2000 година Маккуин започва ново партньорство с Gucci Group, като придобива 51% от компанията и заема поста на художествен директор.[3] Плановете за развитие включват откриване на магазини в Лондон, Милано и Ню Йорк, и пускане на пазара на парфюмите му „Kingdom“ и „My Queen“. През 2005 Маккуин си сътрудничи с Puma в създаването на специална линия спортни обувки за марката.[18] През 2006 година на пазара се появява и McQ, по-младежка мъжка и дамска линия, позиционирана в по-нисък ценови сектор.

Маккуин е първият дизайнер, който взима учатие в кампанията на MAC за създаването на козметични продукти от модни дизайнери. Колекцията под името Маккуин се появява на пазара на 11 октомври 2007 година и пресъздава визиите от ревюто есен/зима. Вдъхновение за колекцията е филмът „Клеопатра“ с участието на Елизабет Тейлър, затова и интензивните сини, зелени и тюркоазени сенки и удължените със силна черна очна линия очи силно напомнят на Древен Египет. Маккуин собственоръчно подбира грима.

Компанията [редактиране]

До края на 2007 година Маккуин притежава бутици в Лондон, Ню Йорк, Лос Анджелес, Милано и Лас Вегас. Много от световно известните клиенти, сред които Никол Кидман, Пенелопе Крус, Сара Джесика Паркър и Риана, често са забелязвани облечени в произведения на Маккуин при появата си на различни събития.[19] Бьорк и Лейди Гага често носят тоалети на Маккуин в клиповете си.[20]

Личен живот [редактиране]

Маккуин не крие, че е гей и казва, че е осъзнал сексуалната си ориентация много млад.[21] Споделя го със семейството си на 18-годишна възраст и след доста труден период в крайна сметка те възприемат ориентацията му.[3] Той обяснява разкриването с думите „Аз бях сигурен в себе си и в сексуалността си и нямам нищо да крия. Отидох направо от утробата на майка си на гей парад“.[22]

През лятото на 2000 Маккуин неофициално сключва брак с партньора си Джордж Форст, режисьор на документални филми, на яхта в Ибиса.[23] Връзката им приключва година по-късно, но двамата остават близки приятели.[24]

Маккуин получава много внимание от медиите през май 2007 година след самоубийството на международната модна стилистка и икона Изабела Блоу. Публикувани са слухове, че по това време между дизайнера и Блоу е имало разрив, като е акцентирано на неблагодарността на Маккуин спрямо Изабела.[25] В отговор на слуховете в едно интервю Маккуин казва:[15]

„ Това са такива глупости. Тези хора просто не знаят за какво говорят. Те не ме познават. Не са наясно с отношенията ми с Изабела. Това са пълни глупости. Хората могат да говорят; можете да попитате сестрите ѝ… Тази част от индустрията, те трябва винаги да стоят на страна от личния ми живот, или от моя и на Изабела. Това, което имах с Изабела, няма нищо общо с модата, то е отвъд модата. “

Маккуин е квалифициран водолаз и използва страстта си като източник на вдъхновение в работата си, включително в колекцията от пролет 2010 година „Plato's Atlantis.“ Той много пъти се гмурка на Малдивите.[26]

Смърт и почит [редактиране]

Следобяд на 11 февруари 2010 година е обявена смъртта на Маккуин. Същата сутрин икономът му го намира обесен в гардероба му в дома му на Green Street в Лондон.[27] Извикани са парамедици, които го обявяват за мъртъв щом пристигат на мястото.[28]

Маккуин умира няколко дни преди модната седмица в Лондон, в която не е планирал да вземе участие[29] и девет дни след смъртта на майка му Джойс, която умира на 75 години. Дейвид Лашапел, приятел на дизайнера, казва, че преди смъртта си Маккуин е вземал много наркотици и е бил изключително нещастен.[30]

Маккуин оставя бележка, в която пише: „Грижете се за кучетата ми, съжалявам, обичам ви. Лий.“[31] Лондонската полиция твърди, че обстоятелствата около смъртта не са подозрителни, но не потвърждава версията за самоубийство.[32] На 17 февруари 2010 година от моргата на уестминстърския съд обявяват, че при аутопсията е установено, че смъртта на Маккуин е причинена от задушаване и обесване.[33][34] Маккуин, който е диагностициран, че страда от смесено тревожно-депресивно разстройство, взема свръхдоза преди са се обеси. През май и юли 2009 година също е вземал свръхдози наркотици, но краят тогава не е бил фатален.[35] Следствието записва, че преди да се обеси с „любимия си кафяв колан“, дизайнерът прерязва вените си с церемониален кинжал и сатър за месо.[36] Патологът д-р Пол Напмън докладва, че „в кръвните проби на дизайнера, взети след смъртта му, са намерени значителни количества кокаин, приспивателни и успокоителни.“[37]

„ От името на семейството на Лий Маккуин, компания Александър Маккуин днес обявява трагичната новина, че Лий Маккуин, основател и дизайнер на марката Александър Маккуин, е намерен мъртъв в дома си. На този етап е неподходящо да коментираме тази трагедия отвъд това да кажем, че сме покрусени и споделяме чувството на шок и скръб със семейството на Лий.

Семейството на Лий помоли за дискретност и усамотение, за да успее да се справи с тази ужасна новина и се надяваме, че медиите ще уважат това.[38]

 “

На 3 февруари 2010 година, Маккуин пише на страницата си в Twitter, че предишния ден майка му е починала, добавяйки: „RIP mumxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxx.“ Четири дни по — късно пише, че е имал „ужасна седмица“ но казва, че „приятелите бяха страхотни“ и добавя: „сега някак си трябва да се стегна“.[39] Погребението на майка му е на 12 февруари 2010.[40] Бащата, трите сестри и двамата братя на Маккуин го надживяват.[41]

На 16 февруари 2010 година поп певицата Лейди Гага изпълнява акустична версия на песента си „Telephone“ и продължава с Dance In The Dark на наградите Брит 2010. По време на изпълнението Гага почита паметта на дизайнера, казвайки „това е за Александър Маккуин.“[42] Освен това тя му отдава почит и докато приема наградите си за най-добър световен изпълнител, най-добра световна певица и най-добър световен албум.

Други изпълнители, приятели и клиенти на Маккуин, също коментират смъртта му. Сред тях са Кание Уест, Кортни Лав и Кейти Пери.[43]

Погребението на Маккуин е на 25 февруари 2010 година в църквата „Сейнт Пол“ в Западен Лондон.[44] По-късно прахът му е разпръснат на остров Скай.[45]

През март 2010, визуално е отдадена почит на МакКуин и неговото творение „manta“. Събитието е организирано от Наоми Кембъл, Кейт Мос, Анабел Нилсън и др.[16]

На 20 септември 2010 година в памет на Маккуин е организирано събитие в катедралата „Сейнт Пол“. Сред присъстващите са Бьорк, Кейт Мос, Сара Джесика Паркър, Наоми Кембъл, Стела МакКартни и Ана Уинтър[46]. Общо гостите са 2 500.[47] На 18 феврурари 2010, Робърт Полет, президент и изпълнителен директор на Gucci Group, обявява, че бизнесът на Маккуин ще продължи и без своя основател и художествен директор.[48]

Източници [редактиране]

  1. ↑ а б в Alexander McQueen's biography at alexandermcqueen.com
  2. ↑ Alexander McQueen: fashion mourns the loss of its brilliant 'enfant terrible'
  3. ↑ а б в г д Cartner-Morley, Jess. Boy done good. // London, The Guardian, 19 септември 2005. Посетен на 11 февруари 2010.
  4. ↑ а б Obituary: Fashion king Alexander McQueen. // BBC News. BBC, 11 февруари 2010. Посетен на 11 февруари 2010.
  5. ↑ 'Meeting the Queen was like falling in love'
  6. ↑ Alexander McQueen Obituary. // London, The Times, 12 февруари 2010. Посетен на 11 февруари 2010.
  7. ↑ A life in fashion: Alexander McQueen was the hooligan of the catwalk who loved to shock — but nothing could take away from his genius
  8. ↑ а б в г д е ж Rawi, Maysa. A life in fashion: How Alexander McQueen became 'the most influential designer of his generation'. // London, The Daily Mail, 11 февруари 2010. Посетен на 11 февруари 2010.
  9. ↑ а б Tran, Mark. Fashion designer Alexander McQueen dies. // London, The Guardian, 11 февруари 2010. Посетен на 12 февруари 2010.
  10. ↑ а б в г д е ж Vaidyanathan, Rajini. Six ways Alexander McQueen changed fashion. // BBC News. BBC, 12 февруари 2010. Посетен на 12 февруари 2010.
  11. ↑ „Camilla Belle in Alexander McQueen, 2009“, 100 Best Dresses of the Decade, InStyle Magazine, 2009. Retrieved Feb 12, 2010.
  12. ↑ Björk:about:Homogenic:About the album cover. // Chicago Sun Times. 15 May 1998. Посетен на 11 February 2010.
  13. ↑ Leonard, Tom. Ban for low trousers gains support. // London, The Telegraph, 10 February 2005. Посетен на 11 February 2010.
  14. ↑ а б Profile: Alexander McQueen, the 'hooligan' of English fashion. // London, The Times, 11 February 2010. Посетен на 11 February 2010.
  15. ↑ а б Bridget Foley. Hail McQueen. // W magazine. June 2008. Посетен на 21 November 2008.
  16. ↑ а б Deep Sea Devotion: Alexander McQueen’s ‘Manta’ Designs. // The Daily Telegraph. London, Telegraph Media Group, 15 March 2010. Посетен на 28 March 2010.
  17. ↑ Barnett, Leisa. Alexander McQueen dies. // Handbag.com, 11 February 2010. Посетен на 11 February 2010.
  18. ↑ Alexander McQueen unveils his collection for Puma. // RTE Fashion. Посетен на 11 February 2010.
  19. ↑ Alexander McQueen Found Dead. // People. Посетен на 11 February 2010.
  20. ↑ Lady Gaga dances in Alexander McQueen's 10-inch Stilettos Huffington Post, 11 November 2009
  21. ↑ Alexander McQueen Biography. // Glbtq.com. Посетен на 11 February 2010.
  22. ↑ Vogue Magazine, August 2002
  23. ↑ Naughton, Philippe. British fashion designer Alexander McQueen found dead at home. // London, The Times, 11 February 2010. Посетен на 11 February 2010.
  24. ↑ Payne, Will. The crazy world of Alexander McQueen, by his ex-husband. // The Mirror. 14 February 2010. Посетен на 15 February 2010.
  25. ↑ Horyn, Cathy. The Woman No Hat Could Tame. // New York Times, 10 May 2007.
  26. ↑ Alexander, Hilary. Paris Fashion Week: Alexander McQueen. // London, The Telegraph, 6 October 2009. Посетен на 11 February 2010.
  27. ↑ Kates, Brian. Alexander McQueen hanged self in wardrobe, left suicide note. // New York Daily News. 17 February 2010. Посетен на 18 February 2010.
  28. ↑ Alexander McQueen, UK fashion designer, found dead. // BBC News. 11 February 2010. Посетен на 11 February 2010.
  29. ↑ Satter, Raphael. Alexander McQueen found dead at home. // Mail Tribune. 11 February 2010. Посетен на 11 February 2010. [мъртъв линк]
  30. ↑ http://www.heraldsun.com.au/entertainment/confidential/alexander-mcqueens-mate-david-lachapelle-tells-of-their-friendship/story-e6frf96o-1225941402211
  31. ↑ Alexander McQueen committed suicide after taking drugs. // BBC News. 28 April 2010.
  32. ↑ Katz, Gregory. Brilliant designer Alexander McQueen found dead. // The Washington Post. 11 February 2010. Посетен на 11 February 2010. [мъртъв линк]
  33. ↑ Designer Alexander McQueen 'hanged himself'. // BBC News. 17 February 2010. Посетен на 17 February 2010.
  34. ↑ Barnett, Leisa. Alexander McQueen's psychiatrist admits that he felt „very pressured“ as the inquest into his death concludes.. // Handbag, 28 April 2010. Посетен на 28 April 2010.
  35. ↑ Alexander McQueen committed suicide after taking drugs. // BBC News. BBC, 28 April 2010. Посетен на 28 April 2010.
  36. ↑ http://www.dailyrecord.co.uk/news/uk-world-news/2010/04/28/fashion-designer-alexander-mcqueen-hanged-himself-after-taking-cocktail-of-drugs-inquest-hears-86908-22218140/
  37. ↑ http://www.vogue.co.uk/news/daily/100428-alexander-mcqueen-inquest-closed.aspx
  38. ↑ Designer Alexander McQueen Dies. // BBC News. BBC, 11 February 2010. Посетен на 11 February 2010.
  39. ↑ Designer Alexander McQueen Dies. // BBC News. 11 February 2010. Посетен на 11 February 2010.
  40. ↑ Camber, Rebecca. Alexander McQueen's family makes agonising decision to hold his beloved mother's funeral the day after his suicide. // London, The Daily Mail, 12 February 2010. Посетен на 12 February 2010.
  41. ↑ Moore, Booth. Alexander McQueen dies at 40; iconoclastic fashion designer. // Los Angeles Times, 12 February 2010. Посетен на 12 February 2010.
  42. ↑ http://www.billboard.com/news/news/lady-gaga-honors-alexander-mcqueen-at-brit-1004068314.story
  43. ↑ Micheals, Sean. Pop stars pay tribute to Alexander McQueen. // The Guardian. London, 12 February 2010. Посетен на 28 July 2010.
  44. ↑ Alexander McQueen funeral: fashion world bids farewell to designer. // The Daily Telegraph. London, 25 February 2010. Посетен на 6 March 2010.
  45. ↑ http://www.thisislondon.co.uk/standard/article-23817713-mcqueens-ashes-to-be-scattered-on-isle-of-skye.do
  46. ↑ http://www.metro.co.uk/lifestyle/841516-fashion-stars-pack-st-paul-s-for-alexander-mcqueen-memorial-service
  47. ↑ Memorial service at St. Paul's for Alexander McQueen. // The Daily Telegraph. London.
  48. ↑ Socha, Miles. McQueen Business to Continue Despite Founder’s Suicide. // WWD.com. 18 February 2010. Посетен на 18 February 2010.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Александър_Маккуин&oldid=5599063“.