Александър Маккуин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър МакКуин
британски моден дизайнер
Александър МакКуин 

А. Маккуин на ревюто на колекция Есен 2009
Роден: 17 март 1969
Лондон, Англия
Починал: 11 февруари 2010
Лондон, Англия

Лий Александър Маккуин (на английски: Lee Alexander McQueen, на български още като Алекзандър/Аликзандър Маккуин), носител на Ордена на Британската империя е британски дизайнер на висша мода, известен със задълбочените си познания за изработката на британски облекла по поръчка, тенденцията му в колекциите си да съпоставя женските сила и чувственост с крехкостта на нежния пол, както и с емоционалната сила и необузданата енергия на провокативните му ревюта.[1] Известен още и с факта, че е бил главен дизайнер на френската марка за висша мода Givenchy и с това, че по-късно създава собствен лейбъл, носещ името му.[1]

Със своите постижения в сферата на модата дизайнерът печели четири награди за Британски дизайнер на годината (1996, 1997, 2001 и 2003), както и наградата на Американския съвет на модните дизайнери за международен дизайнер на годината през 2003 година. [1]

Първи стъпки и образование[редактиране | edit source]

Роден на 17 Март 1969 в Лондон, Маккуин е син на шофьорът на такси Роналд[2] и учителката по социални науки Джойс Маккуин. Той е най-малкото от шест деца.[3][4] Родителите на бъдещия дизайнер са шотландци.[5] Александър израства в общинско жилище[6] в блок в Стратфорд.[7] Той започва да шие рокли за трите си сестри съвсем малък и още тогава заявява желанието си да стане моден дизайнер.[8]

Маккуин посещава Rokeby School и напуска, когато навършва 16 (през 1985),[3] за да стане стажант на Андерсън и Шепърд, известни шивачи на търговската Savile Row в централен Лондон, след това се присъединява към Гивс и Хоукс, а след това работи с майсторите на театрални костюми Ейнджълс и Берманс.[9] Уменията и знанията, които получава като стажант на Savile Row, помагат на Маккуин да си спечели репутацията на експерт в създаването безупречно ушити облекла в модните среди.[10]

Кариера[редактиране | edit source]

Докато работи на Savile Row, някои от клиентите на Маккуин са Михаил Горбачов и принц Чарлз. На двадесет годишна възраст дизайнерът работи известно време за Коджи Татсуно преди да замине за Милано, Италия и да започне да работи за Ромео Джили.[8]

През 1994 Маккуин се завръща в Лондон и кандидатства за място като конструктор моделиер в Централен колеж за изкуство и дизайн Св. Мартинс. Директорът на магистърската програма обаче е впечатлен от портфолиото му и убеждава младия дизайнер да се запише в курса като студент.[8] Маккуин получава дипломата си за магистър по моден дизайн, а колекцията, с която се дипломира, е купена от влиятелната модна стилистка Изабела Блоу. Смята се, че именно тя успява да убеди Маккуин да използва второто си име Александър, когато впоследствие започва модната си кариера.[4][8]

Камила Бел в рокля на Маккуин от 2009, избрана за една от „100-те най-красиви рокли на десетилетието“ от модното списание InStyle.[11]

Исландската певица Бьорк e облечена в негово творение на обложката на албума си „Homogenic“ от 1997 година.[12] Освен това участва в обработката на видеото към песента „Alarm Call“ от същия албум.

Ранните ревюта на Маккуин налагат репутацията му на човек, който използва противоречиви и шокиращи тактики. Той печели прозвищата „l'enfant terrible“ и „лошото момче на модата“ с панталоните хитро кръстени „bumsters“ (панталони с ниска талия) и колекция носеща името „Highland Rape“.[3][13][14] Маккуин е известен и със своите разточителни и необичайни модели обувки: за пролетната колекция от 2003 той пресъздава корабокрушение; пролет 2005 — човешки шахмат; шоуто от есен 2006 се нарича „Вдовиците от Калоден“ (вж. Битка при Калоден) и включва холограми в реален размер на супермодела Кейт Мос облечена в километри от стелещ се плат.[15]

Неговите „bumsters“ налагат модата на дънките с много ниска талия, при дебюта си те предизвикват много дебати и коментари.[10] Майкъл Оливиера-Салак, директор на Blow PR и приятел на Маккуин казва: „За мен дънките с ниска талия са това, което дефинира Маккуин.“[10] Дизайнерът е известен и с черепите, които често използва в творенията си. Шалът с тези мотиви се превърна в задължителна част от гардероба на звездите и беше копиран и репликиран по целия свят.[10]

Дизайнерът е известен с драматизма и екстравагантността, които внася в ревютата си.[10] Той използва нови технологии и методи, за да добави различен привкус на шоутата си и често шокира и изненадва публиката. Силуетите, които създава, се отличават с фантазия и бунт срещу скучното и традиционното.[10] Маккуин е един от първите дизайнери, в чиито лондонски ревюта дефилират индийски модели.[10]

Маккуин създава и серия от рокли, носещи наименованието „manta“, оценени на около £2800. Линията, кръстена manta ray, е вдъхновена от почивката на дизайнера на Малдивите през 2009 година. Тоалетите от тази колекция са носени от много модели и звезди, включително Лили Коул.[16]

Givenchy[редактиране | edit source]

Президентът на LVMH, Бернард Арнауд прави сензация, като назначава Маккуин за главен дизайнер на Givenchy през 1996 година.[8] При пристигането си в Givenchy, дизайнерът обижда основателя на компанията, наричайки го „несъществен“. Първата котюр колекция на Маккуин за Givenchy е неуспешна, през октомври 1997 година той дори казва в интервю за Vogue, че цялата колекция е била „боклук“. Маккуин смекчава колекциите си за Givenchy, но непокорните му изблици продължават, причинявайки спорове и противоречия през есента на 1998 година, когато модното му шоу включва пръскане с боя върху памучни бели рокли и модела с два ампутирани крака Ейми Мълинс, която дефилира с изящно гравирани дървени протези.[8][14] Маккуин работи за Givenchy до март 2001 година, когато срокът на договора, за който твърди, че „ограничава креативността му“ изтича.[8]

Постижения[редактиране | edit source]

Маккуин е най-младият дизайнер, който получава титлата „Британски дизайнер на годината“, която печели четири пъти между 1996 и 2003 година.[9] Освен това получава „Ордена на Британската империя“, а Американският съвет на модните дизайнери го провъзгласява за международен дизайнер на годината през 2003 година.[17] Това са само част от многото постижения на Маккуин.

През декември 2000 година Маккуин започва ново партньорство с Gucci Group, като придобива 51% от компанията и заема поста на художествен директор.[3] Плановете за развитие включват откриване на магазини в Лондон, Милано и Ню Йорк, и пускане на пазара на парфюмите му „Kingdom“ и „My Queen“. През 2005 Маккуин си сътрудничи с Puma в създаването на специална линия спортни обувки за марката.[18] През 2006 година на пазара се появява и McQ, по-младежка мъжка и дамска линия, позиционирана в по-нисък ценови сектор.

Маккуин е първият дизайнер, който взима учатие в кампанията на MAC за създаването на козметични продукти от модни дизайнери. Колекцията под името Маккуин се появява на пазара на 11 октомври 2007 година и пресъздава визиите от ревюто есен/зима. Вдъхновение за колекцията е филмът „Клеопатра“ с участието на Елизабет Тейлър, затова и интензивните сини, зелени и тюркоазени сенки и удължените със силна черна очна линия очи силно напомнят на Древен Египет. Маккуин собственоръчно подбира грима.

Компанията[редактиране | edit source]

До края на 2007 година Маккуин притежава бутици в Лондон, Ню Йорк, Лос Анджелес, Милано и Лас Вегас. Много от световно известните клиенти, сред които Никол Кидман, Пенелопе Крус, Сара Джесика Паркър и Риана, често са забелязвани облечени в произведения на Маккуин при появата си на различни събития.[19] Бьорк и Лейди Гага често носят тоалети на Маккуин в клиповете си.[20]

Личен живот[редактиране | edit source]

Маккуин не крие, че е гей и казва, че е осъзнал сексуалната си ориентация много млад.[21] Споделя го със семейството си на 18-годишна възраст и след доста труден период в крайна сметка те възприемат ориентацията му.[3] Той обяснява разкриването с думите „Аз бях сигурен в себе си и в сексуалността си и нямам нищо да крия. Отидох направо от утробата на майка си на гей парад“.[22]

През лятото на 2000 Маккуин неофициално сключва брак с партньора си Джордж Форст, режисьор на документални филми, на яхта в Ибиса.[23] Връзката им приключва година по-късно, но двамата остават близки приятели.[24]

Маккуин получава много внимание от медиите през май 2007 година след самоубийството на международната модна стилистка и икона Изабела Блоу. Публикувани са слухове, че по това време между дизайнера и Блоу е имало разрив, като е акцентирано на неблагодарността на Маккуин спрямо Изабела.[25] В отговор на слуховете в едно интервю Маккуин казва:[15]

Това са такива глупости. Тези хора просто не знаят за какво говорят. Те не ме познават. Не са наясно с отношенията ми с Изабела. Това са пълни глупости. Хората могат да говорят; можете да попитате сестрите ѝ… Тази част от индустрията, те трябва винаги да стоят на страна от личния ми живот, или от моя и на Изабела. Това, което имах с Изабела, няма нищо общо с модата, то е отвъд модата.

Маккуин е квалифициран водолаз и използва страстта си като източник на вдъхновение в работата си, включително в колекцията от пролет 2010 година „Plato's Atlantis.“ Той много пъти се гмурка на Малдивите.[26]

Смърт и почит[редактиране | edit source]

Следобяд на 11 февруари 2010 година е обявена смъртта на Маккуин. Същата сутрин икономът му го намира обесен в гардероба му в дома му на Green Street в Лондон.[27] Извикани са парамедици, които го обявяват за мъртъв щом пристигат на мястото.[28]

Маккуин умира няколко дни преди модната седмица в Лондон, в която не е планирал да вземе участие[29] и девет дни след смъртта на майка му Джойс, която умира на 75 години. Дейвид Лашапел, приятел на дизайнера, казва, че преди смъртта си Маккуин е вземал много наркотици и е бил изключително нещастен.[30]

Маккуин оставя бележка, в която пише: „Грижете се за кучетата ми, съжалявам, обичам ви. Лий.“[31] Лондонската полиция твърди, че обстоятелствата около смъртта не са подозрителни, но не потвърждава версията за самоубийство.[32] На 17 февруари 2010 година от моргата на уестминстърския съд обявяват, че при аутопсията е установено, че смъртта на Маккуин е причинена от задушаване и обесване.[33][34] Маккуин, който е диагностициран, че страда от смесено тревожно-депресивно разстройство, взема свръхдоза преди са се обеси. През май и юли 2009 година също е вземал свръхдози наркотици, но краят тогава не е бил фатален.[35] Следствието записва, че преди да се обеси с „любимия си кафяв колан“, дизайнерът прерязва вените си с церемониален кинжал и сатър за месо.[36] Патологът д-р Пол Напмън докладва, че „в кръвните проби на дизайнера, взети след смъртта му, са намерени значителни количества кокаин, приспивателни и успокоителни.“[37]

От името на семейството на Лий Маккуин, компания Александър Маккуин днес обявява трагичната новина, че Лий Маккуин, основател и дизайнер на марката Александър Маккуин, е намерен мъртъв в дома си. На този етап е неподходящо да коментираме тази трагедия отвъд това да кажем, че сме покрусени и споделяме чувството на шок и скръб със семейството на Лий.

Семейството на Лий помоли за дискретност и усамотение, за да успее да се справи с тази ужасна новина и се надяваме, че медиите ще уважат това.[38]

На 3 февруари 2010 година, Маккуин пише на страницата си в Twitter, че предишния ден майка му е починала, добавяйки: „RIP mumxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxx.“ Четири дни по — късно пише, че е имал „ужасна седмица“ но казва, че „приятелите бяха страхотни“ и добавя: „сега някак си трябва да се стегна“.[39] Погребението на майка му е на 12 февруари 2010.[40] Бащата, трите сестри и двамата братя на Маккуин го надживяват.[41]

На 16 февруари 2010 година поп певицата Лейди Гага изпълнява акустична версия на песента си „Telephone“ и продължава с Dance In The Dark на наградите Брит 2010. По време на изпълнението Гага почита паметта на дизайнера, казвайки „това е за Александър Маккуин.“[42] Освен това тя му отдава почит и докато приема наградите си за най-добър световен изпълнител, най-добра световна певица и най-добър световен албум.

Други изпълнители, приятели и клиенти на Маккуин, също коментират смъртта му. Сред тях са Кание Уест, Кортни Лав и Кейти Пери.[43]

Погребението на Маккуин е на 25 февруари 2010 година в църквата „Сейнт Пол“ в Западен Лондон.[44] По-късно прахът му е разпръснат на остров Скай.[45]

През март 2010, визуално е отдадена почит на МакКуин и неговото творение „manta“. Събитието е организирано от Наоми Кембъл, Кейт Мос, Анабел Нилсън и др.[16]

На 20 септември 2010 година в памет на Маккуин е организирано събитие в катедралата „Сейнт Пол“. Сред присъстващите са Бьорк, Кейт Мос, Сара Джесика Паркър, Наоми Кембъл, Стела МакКартни и Ана Уинтър[46]. Общо гостите са 2 500.[47] На 18 феврурари 2010, Робърт Полет, президент и изпълнителен директор на Gucci Group, обявява, че бизнесът на Маккуин ще продължи и без своя основател и художествен директор.[48]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Alexander McQueen's biography at alexandermcqueen.com
  2. Alexander McQueen: fashion mourns the loss of its brilliant 'enfant terrible'
  3. а б в г д Cartner-Morley, Jess. Boy done good. // London, The Guardian, 19 септември 2005. Посетен на 11 февруари 2010.
  4. а б Obituary: Fashion king Alexander McQueen. // BBC News. BBC, 11 февруари 2010. Посетен на 11 февруари 2010.
  5. 'Meeting the Queen was like falling in love'
  6. Alexander McQueen Obituary. // London, The Times, 12 февруари 2010. Посетен на 11 февруари 2010.
  7. A life in fashion: Alexander McQueen was the hooligan of the catwalk who loved to shock — but nothing could take away from his genius
  8. а б в г д е ж Rawi, Maysa. A life in fashion: How Alexander McQueen became 'the most influential designer of his generation'. // London, The Daily Mail, 11 февруари 2010. Посетен на 11 февруари 2010.
  9. а б Tran, Mark. Fashion designer Alexander McQueen dies. // London, The Guardian, 11 февруари 2010. Посетен на 12 февруари 2010.
  10. а б в г д е ж Vaidyanathan, Rajini. Six ways Alexander McQueen changed fashion. // BBC News. BBC, 12 февруари 2010. Посетен на 12 февруари 2010.
  11. „Camilla Belle in Alexander McQueen, 2009“, 100 Best Dresses of the Decade, InStyle Magazine, 2009. Retrieved Feb 12, 2010.
  12. Björk:about:Homogenic:About the album cover. // Chicago Sun Times. 15 May 1998. Посетен на 11 February 2010.
  13. Leonard, Tom. Ban for low trousers gains support. // London, The Telegraph, 10 February 2005. Посетен на 11 February 2010.
  14. а б Profile: Alexander McQueen, the 'hooligan' of English fashion. // London, The Times, 11 February 2010. Посетен на 11 February 2010.
  15. а б Bridget Foley. Hail McQueen. // W magazine. June 2008. Посетен на 21 November 2008.
  16. а б Deep Sea Devotion: Alexander McQueen’s ‘Manta’ Designs. // The Daily Telegraph. London, Telegraph Media Group, 15 March 2010. Посетен на 28 March 2010.
  17. Barnett, Leisa. Alexander McQueen dies. // Handbag.com, 11 February 2010. Посетен на 11 February 2010.
  18. Alexander McQueen unveils his collection for Puma. // RTE Fashion. Посетен на 11 February 2010.
  19. Alexander McQueen Found Dead. // People. Посетен на 11 February 2010.
  20. Lady Gaga dances in Alexander McQueen's 10-inch Stilettos Huffington Post, 11 November 2009
  21. Alexander McQueen Biography. // Glbtq.com. Посетен на 11 February 2010.
  22. Vogue Magazine, August 2002
  23. Naughton, Philippe. British fashion designer Alexander McQueen found dead at home. // London, The Times, 11 February 2010. Посетен на 11 February 2010.
  24. Payne, Will. The crazy world of Alexander McQueen, by his ex-husband. // The Mirror. 14 February 2010. Посетен на 15 February 2010.
  25. Horyn, Cathy. The Woman No Hat Could Tame. // New York Times, 10 May 2007.
  26. Alexander, Hilary. Paris Fashion Week: Alexander McQueen. // London, The Telegraph, 6 October 2009. Посетен на 11 February 2010.
  27. Kates, Brian. Alexander McQueen hanged self in wardrobe, left suicide note. // New York Daily News. 17 February 2010. Посетен на 18 February 2010.
  28. Alexander McQueen, UK fashion designer, found dead. // BBC News. 11 February 2010. Посетен на 11 February 2010.
  29. Satter, Raphael. Alexander McQueen found dead at home. // Mail Tribune. 11 February 2010. Посетен на 11 February 2010. [мъртъв линк]
  30. http://www.heraldsun.com.au/entertainment/confidential/alexander-mcqueens-mate-david-lachapelle-tells-of-their-friendship/story-e6frf96o-1225941402211
  31. Alexander McQueen committed suicide after taking drugs. // BBC News. 28 April 2010.
  32. Katz, Gregory. Brilliant designer Alexander McQueen found dead. // The Washington Post. 11 February 2010. Посетен на 11 February 2010. [мъртъв линк]
  33. Designer Alexander McQueen 'hanged himself'. // BBC News. 17 February 2010. Посетен на 17 February 2010.
  34. Barnett, Leisa. Alexander McQueen's psychiatrist admits that he felt „very pressured“ as the inquest into his death concludes.. // Handbag, 28 April 2010. Посетен на 28 April 2010.
  35. Alexander McQueen committed suicide after taking drugs. // BBC News. BBC, 28 April 2010. Посетен на 28 April 2010.
  36. http://www.dailyrecord.co.uk/news/uk-world-news/2010/04/28/fashion-designer-alexander-mcqueen-hanged-himself-after-taking-cocktail-of-drugs-inquest-hears-86908-22218140/
  37. http://www.vogue.co.uk/news/daily/100428-alexander-mcqueen-inquest-closed.aspx
  38. Designer Alexander McQueen Dies. // BBC News. BBC, 11 February 2010. Посетен на 11 February 2010.
  39. Designer Alexander McQueen Dies. // BBC News. 11 February 2010. Посетен на 11 February 2010.
  40. Camber, Rebecca. Alexander McQueen's family makes agonising decision to hold his beloved mother's funeral the day after his suicide. // London, The Daily Mail, 12 February 2010. Посетен на 12 February 2010.
  41. Moore, Booth. Alexander McQueen dies at 40; iconoclastic fashion designer. // Los Angeles Times, 12 February 2010. Посетен на 12 February 2010.
  42. http://www.billboard.com/news/news/lady-gaga-honors-alexander-mcqueen-at-brit-1004068314.story
  43. Micheals, Sean. Pop stars pay tribute to Alexander McQueen. // The Guardian. London, 12 February 2010. Посетен на 28 July 2010.
  44. Alexander McQueen funeral: fashion world bids farewell to designer. // The Daily Telegraph. London, 25 February 2010. Посетен на 6 March 2010.
  45. http://www.thisislondon.co.uk/standard/article-23817713-mcqueens-ashes-to-be-scattered-on-isle-of-skye.do
  46. http://www.metro.co.uk/lifestyle/841516-fashion-stars-pack-st-paul-s-for-alexander-mcqueen-memorial-service
  47. Memorial service at St. Paul's for Alexander McQueen. // The Daily Telegraph. London.
  48. Socha, Miles. McQueen Business to Continue Despite Founder’s Suicide. // WWD.com. 18 February 2010. Посетен на 18 February 2010.