Естествен спътник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Естественият спътник е небесно тяло, което е в орбита на дадена планета. Често срещано наименование на естествените спътници е "луна" (без главна буква).

Има множество теории за произхода на естествените спътници, като според най-разпространената версия те се формират от същия сгъстяващ се газово-прахов облак на протопланетарния диск, от който се формира главната планета. Въпреки това обаче има множество изключения, за които е известно или се предполага, че не са се сформирали по този начин. За някои спътници се смята, че са астероиди, уловени от гравитацията на планетата, че са раздробени части на по-голям спътник в следствие от сблъсък с друг обект, или че са откъснати части от главната планета в следствие на сблъсък с космическо тяло.

Орбитални характеристики[редактиране | edit source]

Повечето от спътниците имат еднакъв период на околоосно въртене и на въртене около планетата, затова те са винаги обърнати с една и съща страна към планетата. Изключение е Хиперион, който се върти хаотично поради множество външни влияния, както и външните сателити на газовите гиганти, които са прекалено далече от планетата, за да изпитат достатъчно силно гравитационно въздействие.

Естествените спътници нямат свои спътници, тъй като поради еднаквия период на околоосно и околопланетно въртене, такава система би била нестабилна. Въпреки това, няколко спътника имат малки придружаващи ги обекти, намиращи се в точките на Лагранж (например Тетида и Диона - спътници на Сатурн.

Скорошното откриване на спътника Дактил, обикалящ около 243 Ида, потвърждава, че някои астероиди също имат спътници. Астероидът 87 Силвия има два спътника. Вижте спътници на астероиди за повече информация.

Спътници от Слънчевата система[редактиране | edit source]

В Слънчевата система има около 140 естествени спътника в орбита около деветте планети. Предполага се наличие на много повече, които се намират в орбита около планети от други слънчеви системи. Газовите гиганти имат обширна система от спътници, някои от тях с размери, сравними с тези на Земята. Меркурий и Венера нямат спътници, Земята има един (Луната), Марс има два, а Плутон има три, един от които - Харон - е с големи размери и понякога Плутон и Харон биват разглеждани като двойна планета.

Среден
диаметър (км)
Известни спътници на Други тела
за сравнение[1]
Земя Марс Юпитер Сатурн Уран Нептун Плутон Малки планети
5000-6000 Ганимед Титан
4000-5000 Калисто Меркурий
3000-4000 Луна Йо
Европа
2000-3000 Тритон 2003 UB313
Плутон (планета-джудже)
1000-2000 Рея
Япет
Диона
Тетида
Титания
Оберон
Умбриел
Ариел
Харон 2005 FY9
2003 EL61
90377 Седна
90482 Оркус
50000 Кваоар
500-1000 Енцелад 1 Церера
20000 Варуна
28978 Иксион
2 Палада
4 Веста
(други ТНО)
250-500 Мимас
Хиперион
Миранда Протей
Нереида
S/2005 (2003 UB313) 1
S/2005 (2003 EL61) 1
S/2005 (79360) 1
10 Хигея
511 Davida
704 Interamnia
(и много други)
100-250 Амалтея
Хималия
Тива
Феба
Янус
Епиметей
Сикоракс
Пък
Порция
Лариса
Галатея
Деспина
S/2005 (2003 EL61) 2
(и много други ТНО)
(много други)
50-100 Елара
Пасифая
Прометей
Пандора
Калибан
Жулиета
Белинда
Кресида
Розалинда
Дездемона
Бианка
Таласа
S/2002 N 1
S/2002 N 4
Наяда
Хидра[2]
Никта[2]
Menoetius
S/2000 (90) 1
(и много други ТНО)
(много други)
10-50 Фобос
Деймос
Карме
Метис
Синопа
Лизитея
Ананке
Леда
Адрастея
Шиарнак
Елена
Албиорикс
Атлас
Пан
Телесто
Палиак
Калипсо
Имир
Кивиок
Тарвос
Ижирак
Ериапо
Офелия
Корделия
Сетебос
Просперо
Пердита
Маб
Стефано
Купидон
Франциско
Фердинанд
Маргарита
Тринкуло
S/2002 N 2
S/2002 N 3
Самате
Linus
S/2000 (762) 1
S/2002 (121) 1
Romulus
Petit-Prince (moon)
S/2003 (283) 1
S/2004 (1313) 1
(много други)
по-малко от 10 Най-малко 47 Най-малко 21 (много други) (много други)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Тези обекти не са спътници и са включени само за сравнение.
  2. а б Диаметрите на спътниците на Плутон са слабо известни, но се предполага, че са между 44 и 133 км.


Вижте също[редактиране | edit source]