50000 Кваоар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тази статия се отнася до транснептуновия обект Кваоар. За бога на племето Тонгва (Tongva) виж Кваоар.
50000 Кваоар
Кваоар
Предполагаем вид на Кваоар дело на G. Bacon (STScI/НАСА)
Откриване A
Открит от Чадуик Тружило,
Майкъл Браун
Дата 4 юни 2002 г.
Предварително означение 2002 LM60 B
Категория пояс на Кайпер
Орбитални параметри C
Епоха 22 октомври 2004 (юлиански ден 2453300,5)
Ексцентрицитет (e) 0,034
Голяма полуос (a) 6493,296 Gm
(43,405 АЕ)
Перихелий (q) 6 270 316 Gm
(41,914 АЕ)
Афелий (Q) 6 716 275 Gm
(44,896 АЕ)
Орбитален период (P) 104 449,918 дни
(285,97 години)
Средна орбитална скорост 4,52 km/s
Инклинация (i) 7,983°
Дължина на възходящия възел (Ω) 188,791°
Параметър на
перихелия
(ω)
154,850°
Средна аномалия (M) 273,737°
Физически характеристики
Размери 989 - 1346 km
Маса 1,0-2,6×1021 kg
Плътност 2,0? g/cm³
Повърхностна гравитация 0,276-0,376 m/s²
Втора космическа скорост 0,523-0,712 km/s
Период на въртене неизв.
Спектрален клас неизв.
Абсолютна величина 2,6
Албедо 0,10
Средна повърхностна температура ~43 K
редактиране

50000 Кваоар (Quaoar) е транснептунов обект в пояса на Кайпер. Открит е на 4 юни 2002 г. от екип от астрономи включващ Чадуик Тружило и Майкъл Браун от Калифорнийския технологичен институт от снимки направени в обсерваторията Паломар използвайки системата за откриване на близкоземни астроиди NEAR разработка на JPL.

За Кваоар се смята, че има диаметър от 1200 километра, който непосредствено след неговото откриване го издигна до най-големия новооткрит обект в Слънчевата система след Плутон (впоследствие е задминат от 90377 Седна). Орбитата му лежи на около 6 милиарда километра от Слънцето и орбиталния му период е 286 години.

Името на Кваоар, както и на другите планетоиди, е взаимствано от митологична фигура (виж планетарна номенклатура). Кваоар е името на божество от индианското племе Тонгва. Като алтернативно означение се употребява и 2002 LM60.

Откриването на Кваоар допринесе за неотдавнашното преразглеждане на дефиницията на планета. От една страна се смята, че то трябва да бъде разширено, за да обхваща обекти с големината на Плутон, Кваоар и Седна. От друга страна терминът мезопланета е предложен от Исак Азимов за обекти с големина между тези на 1 Церера и Меркурий. Поясът на Кайпер е възможно да съдържа множество тела със значителни размери, някои учени дори смятат, че е въпрос на време да бъдат открити обекти по-големи от Плутон.

По отношение на своята орбита, Кваоар е по-сходен с останалите планети, отколкото Плутон. Ексцентричната орбита на Плутон понякога го приближава до Слънцето толкова, че той става осмата планета, изпреварвайки временно Нептун. В допъленение, Плутон се намира в орбитален резонанс с Нептун и по този начин не се намира на независима орбита около Слънцето. Кваоар от друга страна има много по-малък орбитален ексцентрицитет и остава на разстояние от Слънцето от около 40 АЕ. Пак поради голямата ексцентричност на орбитата на Плутон, Кваоар понякога е по-близо до Слънцето от Плутон.

За обекта се смята, че е съставен от смесица на скален материал и лед, подобно на другите обекти от пояса на Кайпер, но е с нехарактерно малко албедо от 0,1. За леда в повърхностните слоеве се смята че под въздействието на засега неизвестен механизъм се е изпарил. Очаква се мисията на НАСА Нови хоризонти да хвърли повече светлина върху строежа на Плутон, Кваоар и други обекти след 2015 г.

През 2004 г. бяха открити признаци на кристален лед на Кваоар, издаващ температура от поне 110 K в последните 10 милиона години на обекта. Засега се спекулира относно източника на това затопляне. Преложени са теории от загряване вследствие на микрометеоритни сблъсъци до радиактивен разпад във вътрешността на обекта.

Външни препратки[редактиране | edit source]