Втора космическа скорост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Втора космическа скорост е физическа величина, която при дадено гравитационно поле и определено положение в него представлява минималната скорост, която трябва да има обект без допълнителна тяга, намиращ се в това положение, за да преодолее полето и да се отдалечи до безкрайност. Приема се, че върху обекта действува само силата на гравитацията (изключват се силите на триене, породени от наличието на атмосфера или електромагнитните сили). Обектът се приема с пренебрежимо малка маса и размери спрямо тялото, пораждащо гравитационното поле.

Втора космическа скорост е независима от посоката на движение, и може да се изведе посредством закона за запазване на енергията, като се постави условието кинетичната енергия на тялото да надвиши потенциалната му енергия в гравитационното поле.

Числено втора космическа скорост е равна на тази скорост, при която обектът се отдалечава от първоначалното си положение, постепенно забавя движението си под действието на полето, но скоростта му достига нула чак в безкрайността спрямо източника на полето. Обратно, ако обектът е в покой в безкрайността, под въздействието на гравитационното поле ще се ускори до втора космическа скорост щом достигне посочената по-горе начална позиция.

Често за начална позиция се приема повърхността на дадена планета или естествен спътник. За повърхността на Земята втора космическа скорост е 11,2 km/s. На височина 9000 km над земната повърхност обаче, втора космическа скорост е само 7,1 km/s.

За въртящо се тяло, втора космическа скорост спрямо повърхността зависи от посоката на прилагането ѝ. Например на земния екватор в посока запад-изток спрямо повърхността тази скорост е около 10,7 km/s, докато в обратна посока тя е с 0,9 km/s по-голяма (скоростта на въртене на Земята на екватора е 465 m/s).

Втора космическа скорост за някои тела в Слънчевата система[редактиране | edit source]

  Положение   Спрямо Ve
на повърхността на Слънцето, слънчевата гравитация: 617,5 km/s
на повърхността на Меркурий, гравитацията на Меркурий: 4,4 km/s
по орбитата на Меркурий, слънчевата гравитация: 67,7 km/s
на повърхността на Венера, гравитацията на Венера: 10,4 km/s
по орбитата на Венера, слънчевата гравитация: 49,5 km/s
на повърхността на Земята, земната гравитация: 11,2 km/s
на Луната, лунната гравитация: 2,4 km/s
по околоземната орбита на Луната, земната гравитация: 1,4 km/s
по орбитата на Земята, слънчевата гравитация: 42,1 km/s
на повърхността на Марс, гравитацията на Марс: 5,0 km/s
по орбитата на Марс, слънчевата гравитация: 34,1 km/s
на повърхността на Юпитер, гравитацията на Юпитер: 59,5 km/s
по орбитата на Юпитер, слънчевата гравитация: 18,5 km/s
на повърхността на Сатурн, гравитацията на Сатурн: 35,5 km/s
по орбитата на Сатурн, слънчевата гравитация: 13,6 km/s
на повърхността на Уран, гравитацията на Уран: 21,3 km/s
по орбитата на Уран, слънчевата гравитация: 9,6 km/s
на повърхността на Нептун, гравитацията на Нептун: 23,5 km/s
по орбитата на Нептун, слънчевата гравитация: 7,7 km/s
на повърхността на Плутон, гравитацията на Плутон: 1,3 km/s
по орбитата на Плутон, слънчевата гравитация: 6,7 km/s
в Слънчевата система,   гравитацията на Млечния път:   ~1000 km/s

Поради наличието на атмосфера на Земята, изстрелваните космически апарати не се ускоряват до втора космическа скорост в близост до повърхността поради интензивното атмосферно триене, което тази скорост би породила. Вместо това обикновено посредством ускорители апаратите се извеждат до ниска околоземна орбита, откъдето втора космическа скорост е 10,9 km/s. За постигане на втора космическа скорост от ниска околоземна орбита обаче е необходима значително по-малка скорост, поради това, че тялото на орбита вече се движи със орбитална скорост от порядъка на 8 km/s.

Изчисление на втора космическа скорост[редактиране | edit source]

В случай, че бъде разглеждано само едно тяло, втора космическа скорост може да бъде изчислена чрез изравняване на кинетичната енергия и гравитационната потенциална енергия със знак минус.

 \begin{matrix}\frac12\end{matrix} mv_e^2=\frac{GMm}{r}
v_e = \sqrt{\frac{2GM}{r}} = \sqrt{\frac{2\mu}{r}}

където v_e е втора космическа скорост, G е гравитационна константа, M е масата на централното тяло, m е масата на тялото, което бива ускорявано, 'r е разстоянието между центъра на централното тяло и началната позиция и μ е стандартен гравитационен параметър.

Може да се покаже, че втора космическа скорост на дадена височина е √2 умножен по орбиталната скорост на тяло по кръгова орбита с радиус, равен на височината. За тяло със сферична симетрия втора космическа скорост v_e от точка на повърхността му в m/s е приблизително 2,364×10−5 m1,5kg−0,5s−1 пъти радиуса r в метри по корен квадратен от средната му плътност ρ в kg/m3:

v_e \approx 2,364 \times 10^{-5} r \sqrt \rho.\,

Втора космическа скорост при зададени "g" и "r"[редактиране | edit source]

Втора космическа скорост може да бъде изведена при известна стойност на повърхностното ускорение "g" без да бъде известна гравитационната константа G или масата M на Земята:

r = земния радиус
g = земно ускорение на повърхнхостта

Над повърхността на Земята, гравитационното ускорение намалява пропорционално на увеличаването на квадрата на разстоянието до центъра на Земята, според закона на Нютон за гравитацията. На разстояние s по-голямо от земния радиус ускорението е g(r/s)2. Теглото на обект с маса m на повърхността на планетата е gm, а на разстояние s от центъра е gm(r/s)2.

След интегриране по височината за необходимата енергия за издигане на тялото до безкрайна височина може да се покаже че:

\int_r^\infty gm (r/s)^2 \, ds =gmr^2 \int_r^\infty s^{-2}\,ds =gmr^2 \left[-s^{-1}\right]_{s:=r}^{s:=\infty}
=gmr^2\left(0-(-r^{-1})\right)=gmr.

и

 \begin{matrix}\frac12\end{matrix} mv^2=gmr.

откъдето след съкращение получаваме:

v=\sqrt{2gr\,}.

В случая на Земята с r = 6400 km и g = 9,8 m/s2, за втора космическа скорост се получава:

v=\sqrt{2\left(9,8\ {\mathrm{m}/\mathrm{s}^2}\right)(6,4\times 10^6\ \mathrm{m})}\cong 11\,200\ \mathrm{m}/\mathrm{s}.

Втора космическа скорост спрямо повече от едно тяло[редактиране | edit source]

Втора космическа скорост в гравитационно поле, създадено от многобройни тела, зависи от общата потенциална енергия на единица маса в дадената позиция. Тъй като общата потенциална енергия е равна на числената сума на индивидуалните потенциални енергии спрямо всяко едно тяло поотделно, общата втора космическа скорост спрямо всички тела е корен квадратен от сбора на крадратите на отделните скорости.

Общата втора космическа скорост спрямо Земята и Слънцето от точка на повърхността на Земята е равна на \sqrt{11,2^2 + 42,1^2} = 43,6 km/s. В резултат на това за напускане на Слънчевата система е необходима скорост от 13,6 km/s спрямо Земята по посока на орбиталното движение на Земята около Слънцето (30 km/s).

Гравитационен кладенец[редактиране | edit source]

Ако приемем, че Земята е с еднородна плътност и по някакъв начин е прокопан отвор от повърхността до центъра на планетата, то тяло спуснато от повърхността в отвора с начална скорост 0 m/s при достигане до центъра би придобило скорост равна на първа космическа скорост или още втора космическа скорост разделена на √2. От това следва, че втора космическа скорост спрямо центъра на Земята е √2 пъти тази на повърхността. Истинската стойност обаче е по-висока, защото плътността на Земята се повишава в центъра ѝ.

Орбита[редактиране | edit source]

Ако едно тяло пада свободно в гравитационно поле, и скоростта му в някоя точка е равна на втора космическа скорост за тази точка, то започва да се движи по част от параболична траектория, в чийто фокус се намира центърът на гравитацията. При приближаване към централното тяло тази траектория се нарича орбита на захват, а при отдалечаване от централното тяло - орбита на напускане. Двете са известни и като орбити C3 = 0.

Втора космическа скорост спрямо Земята не е достатъчна за напускане и на Слънчевата система. Тялото ще напусне планетата по параболична траектория, но впоследствие ще премине в елиптична орбита около Слънцето.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]