Млечен път

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Млечният път пренасочва насам. За други значения вижте Млечният път (пояснение).

Млечен път
галактика
Milky Way Galaxy.jpg
Художествено изображение на Млечния път
Наблюдателни данни
(Епоха )
Тип SBbc
Диаметър 100 000 св. години
Дебелина 1 000 св. години
Брой звезди 100-400 млрд.
(1-4×1011)
Най-стара позната звезда 13,2 млрд. години
Маса 5,8x1011 M
Разстояние на Слънцето от галактическия център 26 000 ± 1 400 св. години
Галактичен период 220 млн. години
Завъртане на спиралата 50 млн. години
Завъртане на централния бар 15 до 18 млн. години
Дължина на бара 25 000 св. години
Скорост спрямо Вселената 552 km/s
Млечен път в Общомедия

Млечният път (на латински: Via Lactea, на гръцки: γαλαξίας κύκλος)[1] е спиралната галактика, в която се намира Слънчевата система. Има лещовидна форма, а Слънцето е близо до галактичната равнина. За земния наблюдател звездите от тази равнина се сливат в светла млековидна ивица на небето, откъдето идва и наименованието.[2]

Млечният път е галактика 100 000 – 120 000 светлинни години в диаметър, която съдържа около 100 – 400 милиарда звезди. Слънчевата система се намира на около 27 000 светлинни години от центъра на галактиката, на вътрешния ръб на спираловидно образование от концентриран газ и прах, наречено ръкав на Орион. В самия център се намира интензивен радио източник на име Стрелец A *, който най-вероятно представлява супермасивна черна дупка. Най-старата известна звезда в галактиката е поне на 13,600 милиарда години. Заобиколена от няколко по-малки галактики-сателити, Млечният път е част от местната група галактики, която представлява подкомпонент на Дева Supercluster .

Легенди[редактиране | edit source]

Създаване на Млечния път според древногръцката легенда

Българското народно име на Млечния път е Кумова слама[3] или просто Сламата, като легендата е свързана с кражбата на слама от кума, смятано от народа за голям грях и поради това отпечатано завинаги на небето.[4]

Легендата разказва, че през една зима, когато навалява много сняг, на един беден човек не му остава нищо и той решава да открадне слама от кума си за да не гладуват воловете му. Кошът, в който слага сламата обаче се оказва пробит и оставя диря след него, което спомага да бъде разкрит. В някои варианти на легендата ангел слиза от небето и го пита защо просто не е помолил кума си за сламата, а е решил да я открадне, след което казва: „Нека тая крадена слама се запали и никога да не гасне“. По този начин всички ще си спомнят за случилото се и ще знаят, че от кум не се краде.

Според древногръцката легенда, Зевс решава да направи своя син Херкулес, роден от смъртната жена Алкмена, безсмъртен. Той изпраща Хермес да вземе новороденото бебе и го доведе на Олимп. По това време жената на Зевс, Хера, спи под една магнолия[3]. Хермес се възползва от ситуацията и тихо го слага до нея, за да може Херкулес да пие от гърдата ѝ божествено мляко. Но Хера се пробужда и вижда, че това не е нейното дете и го отблъсква, след което силна струя мляко блика от гърдата ѝ и образува Млечния път.

Характеристики[редактиране | edit source]

Размер и маса[редактиране | edit source]

Изглед към Млечния път от незамърсеното небе на пустинята в Невада, САЩ

Диаметърът на Млечния път е около 100 000 светлинни години (30 kpc или 9x1017 km), а централният му диск от стари звезди има диаметър, приблизително равен на 10 000 светлинни години (9x1015km).[5] Дебелината му е около 1000 светлинни години (0.3 kpc)[6][7]. За да се направи сравнение, ако Млечният път беше 100 m в диаметър, Слънчевата система би била не повече от 1 mm.

Масата на нашата галактика варира взависимост от метода и данните, които се използват и е между 4x1011 и 4x1012 слънчеви маси (M). Имервания от 2010 г. дават оценка за масата 7×1011 M[8], съизмерима с тази на галактиката Андромеда. Само 10% от материята на Млечния път е във формата на звездна материя, а за останалите 90% се предполага, че са съставени от тъмна материя. Изчислено е, че съдържа от 100 до 400 милиарда звезди[9], като точният брой зависи от броя звезди с малка маса. Доста по-плътен диск от газ се простира извън звездния диск. Скорошни наблюдения показват, че газовият диск на Млечния път има дебелина от около 12 000 светлинни години. Ареолът на галактиката се простира навън, но е ограничен от орбитите на двата сателита на Млечния път – Големият и Малкият Магеланови облаци.

Възраст[редактиране | edit source]

Изключително трудно е да се определи времето, в което се е формирал Млечният път, но възрастта на най-старата открита звезда в галактиката е около 13,2 млрд. години, приблизително колкото на вселената. Тази преценка се основава на изследвания, направени през 2004 г. от Лука Паскини, Пиеркарло Бонифацио, София Рандич, Даниел Гали и Рафаел Г. Гратън. Екипът е използвал UV-визуално разграфен спектрограф на огромен телескоп, за да измери за първи път берилиевото съдържание в две звезди в кълбовидния звезден куп NGC 6397.

Това им е позволило да заключат, че изминалото време между появата на първото поколение звезди в галактиката и появата на звездите от първото поколение в звездния куп е около 200-300 млн. години. Като включили и приблизителната възраст на звездите в звездния куп (13,4 ± 0,8 млрд. години), те изчислили приблизителната възраст на най-старите звезди в Млечния път на 13,6±0,8 млрд години. Основавайки се на тази нова технология, излиза че дискът на Млечния път се е формирал в периода от 6,5 до 10,1 млрд. години.

Скорост[редактиране | edit source]

Млечният път в небето над Чили

В общи линии абсолютната скорост на който и да е обект в космоса не е правилно понятие според Теорията на относителността на Алберт Айнщайн. Тя гласи, че няма подходяща инерционна обектна ориентировъчна система в космоса, чрез която да се определи движението на Галактиката (всяко движение трябва да се отнася спрямо друг обект).

Много астрономи считат, че Млечният път се движи с приблизително 600 km/s спрямо наблюдаваните в близост галактики. Досега установената скорост от учените варира между 130 km/s и 1000 km/s. Ако Галактиката се движи със скорост 600 km/s, това означава, че Земята изминава 51,84 млн. километра на ден, или повече от 18,9 млрд. километра годишно. Това разстояние е приблизително равно на 4,6 пъти най-малкото разстояние между Земята и Плутон. Счита се, че галактиката се движи към съзвездието Хидра, и има вероятност да стане част от системата галактики Дева.

Реликтовото излъчване на микровълни обяснява движението на Галактиката по друг начин. Млечният път се движи с 552 km/s спрямо фотоните от реликтовото лъчение. Това може да бъде определено и наблюдавано от сателит като COBE и WMAP. В равновесно положение фотоните стават сини (компресират се) по посока на движението и червени (раздалечават се) в обратната посока.

Устройство и състав[редактиране | edit source]

Центърът на Млечния път в съзвездието Стрелец

Това е вероятен изглед на нашата галактика. Наблюдения от телескопа Спитцър през 2005 г. подкрепят доказателствата, че Млечният път е пресечена спирална галактика. Тя се състои от пръчковидна зона около ядрото, обгърната от газов диск, звезден прах и звезди. В региона на диска има няколко ръкавни структури, които са под формата на логаритмична спирала навън. Разпределението на масата в Галактиката е много близко до класификацията на Хъбъл за спирална галактика със сравнително слабо извити ръкави (Sbc). През 1970 г. се предполага, че Млечният път е от типа SAB(rs)bc, където “rs” показва структура на разкъсан пръстен около района на ядрото. Едва през 1980-те астрономите предполагат, че Млечният път е пресечена спирала, а не обикновена, като наблюденията през 2005 г. го потвърждават. Те показват също, че пресечката (централната ивица) на галактиката е по-дълга от очакваното. Това предполага класификация от типа SBbc (слабо завита пресечена спирала).

Галактичен диск[редактиране | edit source]

По оценки на учените, галактическият диск, издаден от галактическия център в различни посоки, има диаметър между 70 000 и 100 000 светлинни години[10].

Oще през 1980-те астрономите изказват предположение, че Млечният път се явява пресечена спирална галактика[11], а не обикновена спирална галактика. Това предположение се подтвърждава през 2005 г. от космическия телескоп, носещ името на Лайман Спитцър, който показва, че централната част на нашата галактика е по-голяма, отколкото се е смятало по-рано[12].

В сравнение с халото, дискът се върти значително по-бързо. Скоростта на въртене е различна на различно разстояние от центъра. Тя се увеличава от 0 km/s в центъра до 240 km/s на разстояние 2000 светлинни години от него, след което намалява незначително, увеличава се отново до около 200—240 km/s и след това остава постоянна. Изучаването на особеностите на въртене на диска позволява да се изчисли неговата маса, която се оказва 150 милиарда пъти масата на слънцето M.

В близост до равнината на диска са концентрирани млади звезди и звездни купове, възрастта на които не превишава няколко милиарда години. Сред тях са много ярки и много горещи звезди. Газът в диска същo е съсредоточен основно в близост до равнината на диска. Той е разпределен неравномерно, образувайки многочислени газови облаци с различни размери – от един парсек до няколко хиляди светлинни години.

Галактичен център[редактиране | edit source]

Центърът на Галактиката се намира в съзвездието Стрелец (α = 265°, δ = −29°)[13][14] Разстоянието от Слънцето до центъра на галактиката е изчислено на 26 000 – 28 000 светлинни години (8.0–8.6 kpc). В самия център е гъста концентрация на стари звезди в грубо сфероидна форма[15]. Галактическият център е масивен и интензивен радиоизточник с доста голяма маса (наречен Стрелец А), за който се смята, че е супермасивна черна дупка[16]. За повечето галактики се смята, че имат такава в центъра си[15].

За пресечката на галактиката се смята, че е дълга около 27 000 светлинни години, като минава през центъра ѝ под ъгъл от 44±10' спрямо линията от Слънцето към центъра на галактиката. Пресечката е съставена главно от червени звезди, за които се смята, че са доста стари. Тя е заобиколена от пръстен, наречен „5-kpc (килопарсеков) пръстен“, който съдържа голяма част от молекулярния водород в галактиката, както и по-голямата част от звездообразуващата активност в Млечния път. Погледнат от Андромеда, би трябвало да е най-светлата част от галактиката ни.

Спирални ръкави[редактиране | edit source]

Цвят Ръкав(и)
синьозелен (циан) 3-kpc и ръкав Персей
виолетов Ръкави Норма и Лебед (С новооткрито удължение)
зелен Ръкав Щит-Южен кръст
розов Ръкави Кил и Стрелец
оранжев Ръкав Орион (в който е Слънчевата с-ма)
Художествено представяне на Млечния път[17]

Всеки ръкав описва логаритмична спирала с разгъване около 12 градуса. Счита се, че има пет главни ръкава, които почват от центъра на галактиката. Имената им са (по схемата):

Външно от основните ръкави е Външният пръстен или пръстен Моносеръс. Това е пръстен от звезди около Млечния път, който се състои от газ и изхвърлени от галактиките си преди милиарди години.

Типично за повечето галактики, разпределението на масата в Млечният път е такова, че орбиталната скорост на повечето звезди не зависи силно от разстоянието им до центъра. Като се изключат галактическата издутина и външния пръстен, типичната звездна скорост е м/у 210 и 240 km/s. Оттук орбиталният период на една звезда е директно пропорционален само на дължината на изминатия път. Това се различава от Слънчевата система, където се очаква различните орбити да имат значително различни скорости. Тази разлика е едно от главните доказателства за съществуването на тъмна материя. Друг интересен аспект е проблемът с навиването на спиралните ръкави. Ако се сметне, че вътрешните части на ръкавите се въртят по-бързо от външните, то галактиката ще се завие дотам, че спиралната структура ще се изглади. Но това не се наблюдава при спиралните галактики; вместо това астрономите предполагат, че ръкавите се формират като резултат от плътна вълна от материя, излъчена от галактичния център. Резултатът е виден в няколко ръкава с много звезди и газ. Този процес се съгласува със засиленото образуване на звезди в съседните ръкави. Компресиращите вълни намалят плътността на молекулярен водород и като резултат се формират протозвезди.

Ореол (Хало)[редактиране | edit source]

Галактическият диск е заобиколен от сферичен ореол от стари звезди и кълбовидни купове, 90% от които лежат до 100 000 св. години, което предполага звезден диаметър на ореола от 200 000 св.години. Малко галактически купове са открити по-далеч, като PAL4 и AM1 на повече от 200 000 св. години от центъра. Докато в диска газ и прах замъгляват гледката до определена дължина на вълната, в сферичния компонент те липсват. В ареола няма активно звездообразуване. С откритието, че дискът на Андромеда (M31) се простира доста по-далеч от очакваното, вероятността дискът на нашата галактика да е по-голям, расте. Новооткритото удължение на ръкава Лебед подкрепя тази теза. С откритието на елиптичната галактика-джудже в Стрелец идва и откритието на тясна ивица галактически остатъци, които в полярната орбита на Стрелец и взаимодействието му с Млечния път раздалечават галактиката. Подобно, след като бе открита галактика-джудже в Голямо куче, бе открито също, че пръстен галактически останки, поради взаимодействието си с Млечният път, обгражда галактическия диск. На 9 януари 2006 г., учени от Принстън обявяват откритието на голяма разсеяна структура в Млечният път (на площ 5 000 пъти колкото пълнолуние), която не попада в досегашните модели. Струпването на звезди е почти перпендикулярно на равнината на галактическите ръкави. Предполага се, че галактика-джудже се слива с Млечният път. Тази галактика е временно наречена звезден поток Дева и се намира в посока Дева на 30 000 св. години.

Облак от антивещество[редактиране | edit source]

Смята се, че гамалъчевата карта на центъра на нашата галактика показва как частици на веществото и антивеществото – електрони и позитрони – се сблъскват помежду си и от анихилацията на двете групи частици се ражда лъчение с огромна енергия. Това подсказва, че от центъра на нашата Галактика изтича антивещество под формата на позитрони.

Скрит придружител[редактиране | edit source]

В далечния край на централния Млечен път е открита малка галактика, наречена Миниатюрна сфероидна галактика Стрелец. Някога тя е била нашият най-близък галактичен съсед, но сега е разкъсана на части от мощната гравитация на значително по-големия Млечен път. При наблюдения през звездите на Млечния път е забелязано, че някои звезди от фона не се движат, както би трябвало. Галактиката е само на 80 хиляди светлинни години от нас.

Звезди и планети[редактиране | edit source]

Млечният път съдържа най-малко 100 милиарда звезди[18] но може да има и до 400 милиарда звезди[19][20]. Точният им брой зависи от броя на джуджетата с малка маса, които са трудно откриваеми, особено на разстояние повече от 300 светлинни години от Слънцето. За сравнение, съседната галактика Андромеда съдържа около един трилион звезди [21]. Запълване на пространството между звездите става с диск от газ и прах, наречен междузвездна среда. Дебелината на този газов слой варира от стотици светлинни години при студен газ и хиляди светлинни години при топъл газ[22][23]. Различни наблюдения показват, че може да има поне толкова планети, обвързани със звезди, колкото са звездите в Млечния път[24]. Млечният път съдържа най-малко една планета на звезда, в резултат на което има 100-400 милирда планети, според проучване на планетарната звездна система Кеплер-32 през януари 2013 г. в Кеплеровата обсерватория[25]. Друг анализ на Келеровите данни през 2013 г. дава най-малко 17 милиарда планети с размера на екзопланети. На 4 ноември 2013 г. астрономи съобщават въз основа на данни от Кеплеровата космическа мисия, че може да има около 40 милиарда планети с големината на Земята, обикалящи в обитаемите зони на подобни на слънцето звезди и червени джуджета в галактиката Млечен път[26][27]. 11 милиарда от тези планети могат да обикалят подобни на Слънцето звезди. Според учените, най-близката такава планета може да е на 12 светлинни години от нас. Планети с големината на Земята може да са по-многобройни, отколкото газовите гиганти. Освен екзопланети са открити и екзокомети[28].

Дискът на звездите в Млечния път не разполага с рязка граница, отвъд която няма никакви звезди. Вместо това, концентрацията на звезди намалява с увеличаване на разстоянието от центъра на Галактиката. По причини, които не са ясни, извън радиуса от приблизително 40 000 светлинни години (13 kpc) от центъра, броят на звездите на кубичен парсек намалява много по-бързо с радиуса. Около галактичният диск е галактичното хало на звезди и кълбовидни зведни купове, което се простира навън, но е ограничено по размер от орбитите на два спътника на нашата галактика, а именно големият и малък Магеланови облаци, чиито най-близък подход към центъра на галактиката е около 180 000 светлинни години (55 kpc)[29].

Място на Слънцето в Млечния път[редактиране | edit source]

Слънцето (а оттам и Земята и Слънчевата система) се намират близо до вътрешния кръг на Ръкава Орион на Галактиката, в Гулдовия пояс, на хипотетичното разстояние от 7,62±0,32 kpc (27200 ± 1100 светлинни години) от Галактическия център[30][31]. Разстоянието между локалния и следващия ръкав навън, ръкава на Персей, е около 6 500 светлинни години. Слънцето, а с него и Слънчевата система, се намира в т. нар. от учените галактически обитаема зона.

Има около 208 звезди, по-ярки от абсолютна величина 8,5 в рамките на сфера с радиус от 15 парсека (49 светлинни години) от Слънцето, които дават плътност от една звезда на 69 кубически парсека, или една звезда на 2360 кубически светлинни години. От друга страна, има 64 известни звезди (от всякаква величина, без да броим четирите кафяви джуджета) в рамките на пет парсека (16 светлинни години) от Слънцето, които дават плътност от около една звезда на 8,2 кубически парсека или по една на 284 кубически светлинни години. Това илюстрира факта, че има много повече бледи звезди отколкото ярки звезди. По цялото небе има около 500 звезди, по-ярки от видимата величина 4, но 15,5 милиона звезди по-ярки от видимата величина 14.

Основната осока на движение на Слънцето е към звездата Вега, близо до съзвездието Херкулес, под ъгъл от около 60 градуса по небето от галактическия център. Галактическата орбита на Слънцето се очаква да бъде приблизително елипсовидна с добавянето на ертурбации, дължащи се на спиралните галактически ръкави и нееднородното разпределение на масата. В допълнение, Слънцето се колебае нагоре и надолу спрямо галактическата равнина приблизително 2,7 пъти в една орбита. Това е много подобно на работата на прост хармоничен осцилатор. Тези колебания доскоро се е считало, че съвпадат с периодите на масово измиране на Земята. Въпреки това, повторен анализ на базата на CO данни не усява да намери корелация между двете [32].

Отнема на Слънчевата система около 240 милиона години, за да нарави една орбита на Галактиката (галактична година), така че се смята, че Слънцето е извършило 18-20 орбити през целия си живот досега[33].

Среда[редактиране | edit source]

Галактиката Андромеда

Млечният път и галактиката Андромеда са двойна система от гигантски спираловидни галактики. Заедно с техните съпътстващи галактики те формират Локална група, група от около 50 близко обвързани галактики. Локалната група е част от суперкупа Дева.

В орбита около Млечния път се намират две по-малки галактики и известен брой галактики-джуджета от Локалната група. Най-голямата от тези галактики е Големият Магеланов облак с диаметър 20 000 светлинни години. Неин близък спътник е Малкият Магеланов облак. Магелановият поток е необичаен стълб от неутрални водородни газове, свързващи тези две малки галактики. Смята се, че стълбът е извлечен от Магелановите облаци при вълнови взаимоотношения между тях и Галактиката. Някои от галактиките-джуджета в орбита около Млечния път са джуджетата Голямо куче (най-близка), елиптична галактика Стрелец, Малка мечка, Скулптор, Секстант, Пещ и Лъв I. Най-малките галактики-джуджета в Млечния път са само 500 светлинни години в диаметър. Това са джуджетата Кил, Дракон и Лъв II. Възможно е да има все още неотбелязани галактики-джуджета, които да са динамично свързани с Млечния път. Наблюдения в зоната на отбягване често откриват нови далечни и близки галактики. Някои галактики, съдържащи предимно газове и прах, може също да са убягвали досега.

През януари 2006 г. изследователи докладват, че необяснимото до този момент извиване в диска на Млечния път вече е картографирано и се счита, че е пулсиране или вибрация, породена от Големия и Малкия Магеланови облаци, тъй като те кръжат около Галактиката, пораждайки вибрации на определени честоти, когато преминават през краищата ѝ. Преди тези две галактики, около 2% от масата на Млечния път, са били считани за прекалено малки, за да влияят на Галактиката. Въпреки това, взимайки предвид черната материя, движението на тези две галактики създава последици, които влияят на по-голямата част от Млечния път. Взимайки черната материя под внимание, резултатите са приблизително двадесетократно увеличение на масата на Галактиката. Това изчисление е спрямо компютърен модел, направен от Мартин Вайнберг от Масачузетския университет. В този модел тъмната материя се разпростира навън от диска на Галактиката с познатия пласт газ. Като резултат моделът предвижда, че гравитационният ефект на Магелановите облаци е увеличен, когато те преминават през Галактиката.

Сегашните измервания предполагат, че Андромеда приближава със скорост от 100 до 140 km/s. Млечният път може да се сблъска с нея след 3 до 4 милиарда години в зависимост от важността на непознатите ни странични компоненти на относителното движение на галактиките една спрямо друга. Счита се, че ако се сблъскат, Слънцето и други звезди от Млечният път най-вероятно няма да се ударят в тези от Андромеда, но двете галактики ще се слеят в една елиптична галактика за период от около един милиард години.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Harper, Douglas. „galaxy“. Online Etymology Dictionary
  2. Pioneers of light and sound
  3. а б Ангел Бонов „Митове и легенди за съзвездията“
  4. Христо Вакарелски. „Етнография на България“. София, 1977, стр. 413.
  5. http://imagine.gsfc.nasa.gov/docs/ask_astro/answers/980317b.html
  6. How large is the Milky Way?. // NASA: Ask an Astrophysicist. Посетен на 2007-11-28.
  7. Rix, Hans-Walter and Bovy, Jo (2013). „The Milky Way's Stellar Disk“. The Astronomy and Astrophysics Review.
  8. Gnedin, O. Y. et al. (2010). „The mass profile of the Galaxy to 80 kpc“. The Astrophysical Journal 720: L108.
  9. http://www.nasa.gov/worldbook/galaxy_worldbook.html
  10. Чумацький Шлях – наша Галактика (рус.)
  11. Форма Чумацького шляху виявилась не нормальною (рус.)
  12. 16 August 2005 – New Scientist article(англ.)
  13. В. Д. Шабетник Физическое образование в вузах. 1998
  14. Блинников С. Открытие нашей всленной // Новый мир, – № 11, Ноябрь 2008, – C. 153—165
  15. а б Measuring distance and properties of the Milky Way's central supermassive black hole with stellar orbits. // The Astrophysical Journal 689 (2). December 2008. DOI:10.1086/592738. с. 1044–1062.
  16. Grant, J.; Lin, B. (2000). „The Stars of the Milky Way“. Fairfax Public Access Corporation. Retrieved 2007-05-09.
  17. The Spiral Structure of the Galaxy: Something Old, Something New
  18. Villard, Ray. The Milky Way Contains at Least 100 Billion Planets According to Survey. // HubbleSite.org, January 11, 2012. Посетен на 2012-01-11.
  19. The Milky Way Galaxy. // SEDS, August 25, 2005. Посетен на 2007-05-09.
  20. How Many Stars are in the Milky Way?. // Посетен на 2010-04-09.
  21. Young, Kelly. Andromeda Galaxy hosts a trillion stars. // NewScientist, June 6, 2006. Посетен на 2006-06-08.
  22. Dickey, J. M.; Lockman, F. J. (1990). „H I in the Galaxy“. Annual Review of Astronomy and Astrophysics 28: 215.
  23. Savage, B. D.; Wakker, B. P. (2009). „The extension of the transition temperature plasma into the lower galactic halo“. The Astrophysical Journal 702 (2): 1472.
  24. Borenstein, Seth. Cosmic census finds crowd of planets in our galaxy. // The Washington Post, February 19, 2011.
  25. Staff. How Many Stars are in the Milky Way?. // Universe Today, December 16, 2008. Посетен на 2010-08-10.
  26. Bubbles of Energy Are Found in Galaxy. // The New York Times. November 9, 2010.
  27. Borenstein, Seth (2013-11-04). „8.8 billion habitable Earth-size planets exist in Milky Way alone“. The Associated Press. NBC News.
  28. Staff (January 7, 2013). „17 Billion Earth-Size Alien Planets Inhabit Milky Way“. Space.com. Retrieved January 8, 2013.
  29. Connors, Tim W.; Kawata, Daisuke; Gibson, Brad K. (2006). „N-body simulations of the Magellanic stream“. Monthly Notices of the Royal Astronomical Society 371 (1): 108–120.
  30. Reid, M. J. (1993). „The distance to the center of the Galaxy“. Annual Review of Astronomy and Astrophysics 31: 345–372.
  31. Ghez, A. M. et al. (December 2008). „Measuring distance and properties of the Milky Way's central supermassive black hole with stellar orbits“. The Astrophysical Journal 689 (2): 1044–1062.
  32. Overholt, A. C.; Melott, A. L.; Pohl, M. (2009). „Testing the link between terrestrial climate change and galactic spiral arm transit“. The Astrophysical Journal 705 (2)
  33. Garlick, Mark Antony (2002). The Story of the Solar System. Cambridge University. p. 46.

Външни препратки[редактиране | edit source]