Реликтово излъчване
| Тази статия е част от серията статии на тема Космология |
Изучавани обекти и процеси
Вселена, Наблюдаема вселена, Мултивселена, Реликтово излъчване, Тъмна енергия, Тъмна материя Наблюдавани процеси
Теоретични търсения
|
Реликтовото излъчване е електромагнитно лъчение, идващо от всички посоки на небесната сфера, със спектър на абсолютно черно тяло с температура ~2.725 К. Това лъчение ни дава информация за състоянието на младата Вселена, а самото му съществуване се счита за доказателство на теорията за Големия взрив.
За пръв път е предсказано от космолога Георги (Джордж) Гамов през 1948 г., по-късно, през 1964 г., Дороцкевич и Новиков доказват, че то трябва да има спектър на абсолютно черно тяло с максимум на излъчването в микровълновия диапазон на електромагнитния спектър. В крайна сметка е открито през 1965 г. от Арно Пензиас и Робърт Уилсън, за което всеки от тях получава 1/4 от Нобеловата награда по физика през 1978 [1].
Източници [редактиране]
- ↑ Tne Nobel Prize in Physics 1978. // Nobelprize.org. Посетен на 2008-06-13. ((en))
Външни препратки [редактиране]