Мултивселена

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Серия статии на тема

Космология
 Шаблон: преглед  беседа  редактиране 

Universum.jpg

Мултивселена (също така мегавселена; multiverse) е хипотетичното множество от всички възможни реално съществуващи паралелни вселени (включително и нашата), които взети заедно, съдържат всичко, което съществува - пространство, време, всички форми на материя, енергия, импулс и физичните закони и константи, които са в сила в тях.

В съвременната физика, както и в дискусии навлизащи в методологията и филосфията й, идеята е дискусионна. Както отбелязва космологът Джордж Елис, с нея "почти всичко може да бъде обяснено и нищо специфично не може съответно да бъде предсказано - всяко наблюдение може да се съгласува с някакъв вариант мултивселена[1].

Етимология на думата[редактиране | edit source]

Думата е съставена от латинската дума multi, която означава „много“, и българската (от славянски произход) вселена, която означава „вместилище на всичко“. В повечето европейски езици се ползва неологизма "мултиверс" („multiverse“): той е образуван по аналогия с класическото "универсум", от латинското "едно" и "превръщам" , заменяйки "едно" с "много". [2] За първи път терминът е използван в един по-друг смисъл от Уилям Джеймс,[3] американски философ и психолог, през 1895 година и след това популяризиран от писателя-фантаст Майкъл Муркок.

Описания[редактиране | edit source]

Вместо "мултивселена" могат да се използват термините "алтернативни" вселени, светове или реалности, "паралелни" вселени или светове. Идеята добива популярност в различни области на теоретичната физика и съответно бива интерпретирана различно. Брайън Грийн изброява 9 области в които се позовават на множествените вселени[4]:

  • 1. Обекти съществуващи отвъд релативисткия хоризонт
  • 2. Хаотична космическа инфлация (Vilenkin 1983; Linde 1983, 1990; Guth 2001)
  • 3. Съвкупност ("релеф") от струни за различните варианти на теория на струните
  • 4. Многомерни обекти ("брани") от М-теорията
  • 5. Холографски проекции
  • 6. Циклично възникващи вселени (Smolin 1997; Steinhardt and Turok 2002; Penrose 2010)
  • 7. Квантови разклонения в теорията на Еверет
  • 8. Дискретна и дигитална физика (Конрад Цузе, Юрген Шмидхубер, Стефан Волфрам)
  • 9. Всевъзможни непротиворечиви физики (Sciama 1993; Lewis; Тегмарк)

Космологът Макс Тегмарк изказва предположение, че на всеки математически непротиворечив набор от физични закони съответства независима, но реално существуваща вселена. Макар че това предположение не може да се подложи на експериментална проверка, то би предлагало отговор на въпроса защо наблюдаваните физични закони и физични константи са именно това, което са. Според неговата таксономия съществуват 4 нива, които включват ненаблюдавани части от непосредствения свят, недостижими области, квантовите им разклонения и съответната математика. Така, всяко следващо ниво предполага предишните и гради върху тях.[5]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Ellis G., 2012, Multiverses, Science, and Ultimate Causation, in R.D. Holder and S. Mitton (eds.), Georges Lemaitre: Life, Science and Legacy, Berlin Heidelberg:Springer-Verlag , Astrophysics and Space Science Library 395, DOI 10.1007/978-3-642-32254-9_11, p125. allows almost anything to be explained — and consequently nothing specific can be predicted: any observation can be accommodated by some multiverse variant
  2. В този случай, за разлика от "мултивселена", няма парадоксално струпване много-всичко
  3. James, William, The Will to Believe, 1895; and earlier in 1895, as cited in OED's new 2003 entry for „multiverse“: "1895 W. JAMES in Internat. Jrnl. Ethics 6 10 Visible nature is all plasticity and indifference, a multiverse, as one might call it, and not a universe."
  4. Грийн Б., Скритата реалност, София: Изток запад, 2011
  5. Tegmark, Max. Parallel Universes. // Scientific American. May 2003.pdf

Външни препратки[редактиране | edit source]